Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдебната практика в омагьосан кръг

Ролята на уреденото в новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) т. нар. факултативно касационно обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС) явно и тази година ще остане сред най-горещите теми в българското гражданско законодателство и съдопроизводство.
Условията за допустимост на обжалването на делата пред висшата съдебна инстанция, въведени с влизането на кодекса в сила (на 1 март 2008 г.) започнаха да облекчават работата на върховните граждански съдии с идеята те да съсредоточат дейността си върху тълкувателната дейност и уеднаквяването на съдебната практика. Но аргументът, че по този начин се ограничава достъпът до правосъдие, все още не е опроверган.Той вече предизвика гнева на Висшия адвокатски съвет, който успя да убеди омбудсмана Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд. Но решението му от юни м. г. остави в сила почти всички атакувани текстове, независимо че 10 от 11-те съдии се подписаха с особено мнение. А юридическата общност продължава да смята въпроса за висящ.
Това пролича на проведената преди Нова година Втора годишна среща с участието на съдебния и правосъдния инспекторат, юрисконсулти, работодатели и работодателски организации. Най-много оплаквания дойдоха от страна на бизнеса и обслужващите го юристи, което обяснява разгорещения дебат по търговските спорове. Отбелязано беше, че след въвеждането на новия ГПК ВКС масово отхвърля жалбите, които се предявяват пред него. Мотивите най-често са, че липсват основанията за отмяна, описани в чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК - по спора да има противоречива съдебна практика. А в мотивите си върховните съдии най-често пишат, че жалбата е недопустима, тъй като по спора има уеднаквена съдебна практика и въззивната инстанция го е решила съобразно нея. Присъстващите на срещата зададоха въпроса каква точно съдебна практика трябва да се има предвид в горецитираната законова разпоредба - тази на районните съдилища и/или на въззивната инстанция? Необходимо ли е за предявяване на една касационна жалба да се проучи практиката на 179-те съдилища в България, къде е публикувана тя и колко време би отнело това?
Представителят на инспектората към ВСС Мария Кузманова поясни, че става дума за практиката на въззивните съдилища, но напоследък се взема под внимание и практиката на районните. И съобщи, че се очаква тълкувателно решение на ВКС по повод на касационното обжалване. Присъстващите на срещата поискаха съдебният инспекторат да извърши проверка какъв процент от подадените през 2009 г. жалби до ВКС са приети за разглеждане. Защото по информация на Съюза на юрисконсултите това са само около 2% от изпратените до ВКС. Логично беше поставен и въпросът има ли оторизирана държавна институция, която да обобщава и официално да публикува практиката на съдилищата, която може да служи при касационното обжалване.
Неминуемо се стигна и до дебата за омагьосания кръг при утвърждаване на практиката, за което Параграф 22 пише нееднократно. Как би могла да се развива практиката на съдилищата, ако касационната инстанция се позовава единствено на установила се практика? Нима съдилищата при решаване на спорове би трябвало просто да я копират, за да не рискуват ВКС да отмени решението им? Та нали целта на правораздаването е точното прилагане на закона, а не на практиката по неговото приложение. От практиката може да се черпят мотиви и опит, но споровете по житейските случаи, поставени за съдебно решаване, никога не си приличат изцяло. А няма съмнение, че се налага засилване на тълкувателната дейност, за да се пресече действието на актове на долните инстанции, много от които са направо безобразни, макар и формално да са съобразени с установената практика. Цитиран беше и покойният корифей на гражданския процес проф. Живко Сталев: Целта е прост, бърз и евтин процес, а не формализиран, скъп и бавен.
Тъй като при сегашната законодателна рамка в процеса ролята на последна инстанция се възлага на практика на въззивните съдилища, бяха направени констатации, че в актовете им се наблюдават прояви на феодални настроения както по отношение толерирането на юридическите лица от региона, така и по отношение на съществуващи личностни отношения по места. При предишното триинстанционно производство това се избягваше, тъй като последна инстанция при делата с по-голям материален интерес неизменно беше Върховният съд и имаше твърда законова възможност тези залитания да бъдат преодолявани.
Въпреки че у нас забавянето на наказателните дела засенчва сходните явления в гражданския процес, те също не бяха подминати. Съдебният инспекторат проверява и тях. В чл. 13 от ГПК е регламентирано, че делата се решават в разумен срок, но той не е определен. Чуха се критики, че в ГПК няма срок, в който съдът да изпрати книжата по делото до ответната страна. При проверките се установява, че искове са оставени без движение едва ли не по средата на съдебния процес. Становището на инспектората е, че един иск следва да бъде решен на първа инстанция на две, максимум в три съдебни заседания. Кузманова заяви, че съдебният инспекторат не прави предложения за законодателни промени, но препоръча при подаване на жалби до инспектората да се опишат подробно действията на съда - има ли необосновано отлагане на делата и укоримо поведение на пълномощниците на страните.
Магистратите отнесоха критика и заради начина, по който се прилага процедурата по обезпечаване на бъдещ иск. Стана ясно, че въпреки съществуващата практика по приложение на разпоредбите на ГПК, засягащи искове за обезпечаване на бъдещ иск, въпреки проверките на съдебния инспекторат и въпреки работата на Националния институт на правосъдието за повишаване на квалификацията на магистратите, разпоредбите на кодекса не се прилагат акуратно и мотивите се пишат по схемата Копи/Пейст. При частни жалби за предварително обезпечаване на бъдещ иск на основание чл. 276, ал.1 от ГПК съдилищата изпращат препис от частната жалба до длъжника, което е незаконосъобразно - производството е едностранно и цели да изненада длъжника, за да обезпечи интереса на кредитора. Тези изводи обаче могат да бъдат направени единствено при логическото тълкуване на духа, на смисъла и на целта на законовата разпоредба.
В крайна сметка няма нищо случайно в парадоксалната ситуация в правните ни среди да се чуват все повече призиви за въвеждане на елементи от англосаксонската система на прецедента и свободата на съдийския избор. Дори и на юристите им дойде до гуша от формализъм, който задушава обективната истина!

Facebook logo
Бъдете с нас и във