Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЕБНАТА РЕФОРМА - 12 ГОДИНИ ЯКО ПОРНО

Като се каже следствие - всички виждат пред себе си снажната фигура на Бойко Рашков, вперил орлов поглед в неясното си бъдеще и размахал конституцията като сабя-френгия, сече ли, сече главите на враговете.Тези няколко реда, колкото и налудничави да изглеждат, обобщават в себе си всичко, което се случи под и около полите на Темида не само през последните пет-шест години, но и по-рано - още от зората на демокрацията. Тогава, когато целокупният български народ висеше като побъркан по опашките за хляб и мляко, а новородените червени, сини и белезникави демократи кодираха в конституцията и в устройствените закони на съдебната система цялата анархия, на която сме свидетели днес. Защото, ако някой си мисли, че генерал Бойко Борисов е открил топлата вода, като става поредният МВР-шеф, който прави опит да си измие ръцете със следствието - жестоко се лъже.Още по-жестоко се заблуждава (или някой го подвежда умишлено) генерал Борисов, ако искрено се надява, че след като следствието бъде разделено между МВР и прокуратурата - бандитите сами ще почнат да влизат в затвора. Строени в редица по двама, облечени в бели тениски, черни шорти и бели чорапки, със сини гуменки, вързани задължително на две фльонги.Както се казва по друг повод - този филм вече сме го гледали. За последно - преди пет години. Тогава друг един генерал - Богомил Бонев, напъди няколко Комар-а, за две седмици обиколи България надлъж и шир и като видя, че тая работа не е като оная, произнесе паролата на професионалната безпомощност: Следствието и прокуратурата са виновни за ширещата се престъпност!Е, има разлика между тогавашната и сегашната ситуация. За синия генерал Бонев войната беше по-скоро лична и на мушката му бяха кацнали тогавашният главен прокурор Иван Татарчев и тогавашният шеф на тогавашното национално следствие Бойко Рашков. Днес жълтият генерал играе в един отбор с войнството на Никола Филчев, а другият виновник за ширещата се престъпност (освен следствието) е съдът. Резултатите обаче са едни и същи - държавната машина върти на празни обороти, цялата пара отива в свирката, а нейните кормчии, боцмани и огняри са се оплели като патета в кълчища. И затъват ли затъват в тресавището на собствената си безпомощност.И още нещо ще си признаем, преди да подхванем темата по същество - лично за екипа на Параграф 22 няма никакво значение къде ще бъде следствието и дали изобщо ще го има. В МВР ли ще го телепортират, или ще го окачат като руска манерка на прокурорския колан. Дали то ще се помещава в земеделското министерство, или в Националния осигурителен институт. Защото всичко си зависи от хората.В същото време обаче е адски обидно, че вече 12 години ни разиграват като маймуна на панаир и ни излизат с едни и същи номера. Всъщност - даже и номера няма. Има пехливанлък, има надуване на мускули, има напъни за денонощно доказване в чии ръце именно са ножът и хлябът, въжето и сапунът. И понеже взехме наистина да се разливаме в посока на публицистиката, отваряме течението на един вестник, излизал в периода август 1991 - март 1993 година. В един от ноемврийските му броеве четем:Има реална опасност следствието да спре да функционира - смята директорът на Националната следствена служба генерал Леонид Кацамунски. Според средностатистическия данъкоплатец обаче това вече е станало. Всеки ден вестниците пишат за въоръжени грабежи, садистични убийства и брутални изнасилвания (включително и на малолетни момченца).Това не е демокрация, а слободия, гневи се 34-годишният шлосер Ангел Христозов. Той се смята за убеден антикомунист и демократ, но има неща в новата ни демокрация, които съвсем не му харесват. Съседът на Ангел е лежал два пъти в затвора. Излязъл е през пролетта миналата година с амнистията. Оттогава три пъти е задържан от полицията за побой и кражби. Срещу него се водят три следствени дела, но не е ясно кога ще приключат.Мястото на такива хора е в затвора - казва Ангел. - Защо трябва всяка вечер да се разминавам с него в тъмния вход и да му треперя? От грижа за човешките права на престъпниците съвсем се забрави за правата на почтените граждани.Все повече стават хората, които виждат в демократизацията причина за нарастващата престъпност. Въпреки че нивото й засега да е по-ниско от това в развитите страни, следствието вече се задъхва. Има следователи с по 200-300 дела на производство. Но има и следователи като Любомир Коцев, който работи само по едно дело, но затова пък с повече от 5000 свидетели по него. Същевременно няма достатъчно хартия, пишещи машини (тогава компютрите бяха все още екзотика - бел. ред.), бензин, автомобили. Случва се подследствен да бъде развеждан на оглед из София с градския транспорт... Заплатите са ниски, а възможността да докараш нещо допълнително от официален частен бизнес е табу. Общественият престиж на професията никак не е висок. Да кажеш, че си следовател, е също толкова срамно, колкото да си комунист... Чудно ли е тогава, че хората бягат от следствието? Около 500 следователски места са свободни. Нови кандидати почти няма. Рапорти за напускаме обаче има....Звучи ли ви всичко това познато? Сякаш е публикувано онзи ден? В същия този брой на 1000 дни, който цитираме на същата страница, има още един текст, който също звучи до болка познато. Заглавието е повече от риторично: Ще спасите ли следствието, господа депутати..?.Именно този текст (подплатен и с конституцията на България) опровергава една от заблудитев които е изпаднал днес генерал Борисов: че следствието е било в МВР до 1995 година. До 1994 г. следователите наистина бяха офицери, но с приемането на тогавашния Закон за съдебната власт те бяха девоенизирани. Резултатът от цялата тази галимация беше повече от плачевен - за около два месеца напуснаха над 350 души. Ножицата се отвори и изведнъж се оказа, че около 700 следователи и помощник-следователи трябва да се справят с над 30 000 дела... годишно.Вестникарският текст, публикуван преди малко повече от десет години, който цитираме, е интересен и с няколко други нещица:Преди следствието и полицията бяха две звена на една система - МВР. Сега принадлежат на различни господари. А новите взаимоотношения изискват и друга законова регламентация. По новому трябва да се погледне и на взаимоотношенията с останалите две звена на съдебната система - съд и прокуратура. Защото именно липсата на конкретна регламентация на права и задължения (най-малко) е една от причините за съществуващите напрежения и търкания между следствието и прокуратурата... ... Цялостното решаване на въпроса за структурата на следствието, което трябва да стане с устройствен закон, все още лежи в мъглявото бъдеще. Това може да бъде закон за Националната следствена служба или общ закон за съдебната власт. Въпрос на вкус. Съвсем не е въпрос на вкус обаче начинът, по който трябва да се определят компетенциите на следствието. Кои дела трябва да разследва то и на каква фаза от разследването трябва да се включва? Една голяма група дела е добре да се разследват от полицията. С миналогодишните промени (става дума за 1990 г. - бел. ред.) в Наказателнопроцесуалния кодекс беше премахнато дознанието. И в следващия момент следователите затънаха до гуша в дела. По света хората използват нещо, което се нарича полицейско разследване и което освобождава следователите поне от 60-70% от товара им. В стария парламент имаше готов законопроект за изменение на НПК, чрез което се регламентира полицейското разследване. Депутатите обаче не намериха време да стигнат до него...Край на ретроспекцията отпреди 11 години. Да сме мръднали дори с един-два метра оттогава до днес? Нещо да се е променило като законодателна или политическа практика? Да сме заживели по-спокойно?Много въпроси - един отговор: всичко, стоварило се върху съдебната система през тези години, не е нищо друго, освен политическа порнография в най-чист вид. Най-малко 40 пъти общо са променяни четирите основни закона, върху които се гради държавната стратегия за борба с престъпността - за МВР, за съдебната власт, Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс. Дознанието няколко пъти беше създавано и ликвидирано, докато накрая отиде там, където му е мястото - в МВР.Никой така и не си мръдна пръста, за да предложи промяна на онзи текст в конституцията, който регламентира политическото издевателство над третата власт: 11 от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от парламента. Тоест - от съответното парламентарно мнозинство.Борбата за обладаване на следствието се водеше с променлив успех между сини и червени, като намеренията и на двата мастодонта бяха едни и същи: да се сложи ръка на огромната по обем и изключително деликатна по съдържание информация, събрана в следствените томове, да се стъпи на входа (чрез МВР) и на изхода (чрез разбитата съдебна система и прокурорско-следователската война) на досъдебната фаза на наказателното производство. В столичен вестник от 13 януари 1999 г. четем изявление на полковник Чавдар Крумов, тогава директор на МВР-пресцентъра. То е направено по повод отчета на вътрешното министерство за свършеното през 1998 година. В резюме нещата изглеждат така: - голяма част от престъпленията имат едни и същи автори, защото хора с висящи дела влизат и излизат от ареста, когато си поискат;- хората на Бойко Рашков отказват да ходят нощем на оглед на убийства. Пращали дознатели, а те идвали чак на сутринта;- статистиката на следствието и прокуратурата не е вярна, защото в нея били включени дела, заведени преди няколко години.Изявлението на полковника е направено след приключване на националното съвещание на министерството, на което е отчетено, че МВР и правителството на ОДС са прекършили гръбнака на организираната престъпност. Поне що се отнася до полицейската част от проблема. Що се отнася до съдебната система, и особено до следствието, там батаците са огромни.Прав е днешният о.з. полковник КрумовИ няма как да не е прав, защото между 1995 г. и въпросното изявление са се случили две много важни неща, които доразбиват следствения апарат окончателно: следователите са девоенизирани (1994 г.), а Националната следствена служба е разбита на 28 окръжни следствия и едно спецследствие (1998 г.). През този период тотално насажданият негативизъм към професията следовател е продухал почти изцяло редиците.Когато идват на власт, правителството на Жан Виденов и червеното парламентарно мнозинство заварват в Националната следствена служба 4900 души на щат, от които 1562 са следователи и помощник-следователи.През 1999 г., когато полковник Крумов прави фундаменталното си обобщение, а Национална следствена служба е вече спомен - в системата на следствието работят общо 2600 души, от които 1001 следователи.Генерал Борисов не е прав и за още едно нещо - за 50-те хиляди забатачени дела, влачени от 1995 г. до днес. Делата, за които говори главният секретар на МВР, не са 50 000, а около 53 000. И освен това - истинската цифра на забатачените следствия никой не я знае. От 1989 г. досега у нас са извършени около 2 милиона престъпления. А 70% от тях не се разследват изобщо, защото са спрени, поради неразкриване на извършителя или заради липсата на важен свидетел (чл.239 от НПК). Което е работа на... МВР и полицията. Защо генерал Борисов не си направи една среща с ръководителите на всичките 29 следствени служби в страната? И от първа ръка да научи докъде свършва вината на повереното му ведомство и откъде започва вината на следователите.И тук стигаме може би до най-горещия порномомент в титаничната борба за усвояване на съдебната система: партийно-парламентарните издевателства над Висшия съдебен съвет Според конституцията ВСС е висшият ръководен и кадрови орган на съдебната система. С устройството му не си струва да се занимаваме, защото то вече не е загадка за никого. По-важно е да се проследи друго.Мандатът на ВСС е петгодишен. Според хронологията и здравия разум, сегашният съвет трябваше да е трети по ред, а пред него да има още най-малко две години спокойна и пълноценна работа. Но нищо подобно не се случи.Сегашният Висш съдебен съвет е най-малко четвърти в историята на реформиращата се съдебна система и пред него има изключително неясно бъдеще. Според едната хипотеза той трябва да бъде разпуснат след месец, тъй като довършва мандата на ВСС, формиран през 1997 г. и разтурен от ОДС в края на 1998 година. Според другата хипотеза това си е най-редовно формиран съвет, който има още една година живот. Която и от двете хипотези да предпочете жълтото парламентарно мнозинство обаче - скандалите в тази посока тепърва предстоят.Другото, с което ВСС ще остане в историятаса вечните вътрешни тихи и не толкова тихи войни между самите му членове и квоти: съдии срещу прокурори, прокурори срещу следователи, следователи срещу всички заедно, всеки срещу всеки и всички срещу изпълнителната и законодателната власт. В резултат на това откъм Висшия съдебен съвет не се е чула нито една свястна приказка и не е излязло нито едно свястно предложение както за устройството на съдебната система като цяло, така и на нейните конституционно регламентирани звена - съд, прокуратура и следствие. Да не говорим за формулирането на някакви принципи на поведение (освен задълженията на всички по закон), които ще облагородят съвместната работа на съдебната система с МВР, с данъчната, с митническата администрация, с финансовото разузнаване, с различните парламентарни комисии и т.н. и които ще успокоят обикновения човек, че трите власти в България едновременно и заедно мислят как да направят живота му по-сигурен и по-спокоен.Нищо подобно не се е случвало досега и както е тръгнало - май няма да се случи. Защото онова, на което сме свидетели днес, вещае не само поредната грозна свада между съдебната и изпълнителната власт, ами и нещо далеч по-лошо. А какво ще е това далеч по-лошо - можем да си представим и сами.В най-добрия случай ще ни сполети страхотен скандал в НДСВ-мнозинството и най-малко правителствена криза. С всички произтичащи от нея последици. Поводите са два:- проектът на Министерството на правосъдието за изменение на Закона за съдебната власт (възстановява се Националната следствена служба) минава през пленарната зала, въпреки категоричната и ясно дефинирана съпротива на МВР-шефовете и прокуратурата;- проектът на правосъдното министерство не минава, а намеренията на МВР и прокуратурата (да си поделят останките от сегашното Специализирано следствие) се претворяват в законови текстове. Ако се разминем само с оставки на едно от двете министерски ръководства - пак е добре. Защото другото е много страшно: обиденият лагер изпада в глуха защита и в условията на пълна конспиративност започва да доказва, че победителите не са прави и че не това е начинът за борба с престъпността. Какво се крие зад този евфемизъм няма смисъл да си обясняваме - съпротива, бойкот, задкулисна демонстрация на правомощия, война на нерви.Но най-тъпото от всичко е, че за ролята на боксова круша отново е нарочено следствието - едните ще го възстановяват в предишния му блясък, другите ще го обличат в полицейски униформи. Макар на всички участници в драмата да им е ясно, че връщането на следствието в МВР изглежда много несериозно - вероятността за промяна на конституцията в тази посока е прекалено малка.Оттук до истинският повод за войната, задала се на съдебния небосклон, има само една крачка - кой да води бащина дружина, кой да дърпа конците на Темида и в каква посока.Всъщност - крайно време е да се сбъдне пророчеството на вица за партизанската борба срещу монархофашизма: гонили се из гората партизани и полицаи, а накрая дошъл горският и изпъдил всички по домовете им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във