Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдебната реформа минава през конституцията

Галина Тонева зае поста заместник главен прокурор през април миналата година по покана на обвинител №1 Борис Велчев. Висшият съдебен съвет я избра с почти пълно единодушие - 23-ма от неговите 25 членове гласуваха за нейната кандидатура. Тонева пое ресора международна дейност и отговаря за контактите с Европейската комисия. Тя е била заместник районен прокурор и съдия в районен, градски и апелативен съд. Преподава международно право в Националния институт по правосъдие.

Г-жо Тонева, изминалата седмица донесе осъдителна присъда за Марио Николов и повдигнато обвинение срещу действащ министър - Божидар Нанев. Това ли е върхът на правораздавателната активност досега?
- Не бих казала, това е текуща работа, която колегите вършат не от вчера. Може би изглежда като кампания предвид факта, че се случва след излизането на доклада на Еврокомисията, който съдържа критики за забавяне на делата. Твърдя, че това не е вярно.
Делото Николов-Стойков върви от доста време и сега приключи на първа инстанция. Повдигнатото днес (30 март) обвинение срещу министър Нанев е фрагмент от няколкомесечно разследване, реализирано основно от ДАНС и започнало по сигнал на фармацевтични компании, недоволни от сключени договори за доставка на медикаменти. Цялостното разследване засяга дейността на здравното министерство и здравната каса и то продължава. Констатираните две неизгодни сделки, за сключването на които Нанев бе обвинен, са част от констатациите на колегите за допуснати закононарушения не само от настоящия министър, а и от негови предшественици. И тъй като сключването на тези две сделки от Божидар Нанев - в качеството му на министър, и от директора на Дирекция Бюджет и счетоводство в МЗ Димитрина Николова съставлява престъпление, което е изяснено (а това позволява бързо да се повдигне обвинение и делото да бъде внесено в съда в кратки срокове), материалите бяха отделени от общото досъдебно производство.
Премиерът беше ли в течение, че разследват министър от кабинета му?
- Премиерът не е изненадан, защото лично главният прокурор го е уведомил за хода на делото вчера (29 март), когато беше взето окончателното решение за повдигане на обвинение срещу министър Нанев и Димитрина Николова. Премиерът е обещал пълно съдействие при разследване на дейността на хора от неговия кабинет.
Във вашия ресор са контактите с Еврокомисията. Защо прочитът на докладите й у нас никога не е еднозначен?
- Смятам, че по отношение на прокуратурата наистина нямаме основание да бъдем недоволни. Но срещу съдебната система като цяло има критики и е лошо, че основната част от тях засягат дейността на съда. Това е доста несправедливо по отношение на съдиите, защото те не могат да носят отговорност за липсата на материални условия и прекомерната натовареност. Въобще разпределението на отговорността в рамките на съдебната система е крайно неравномерно и е обективна предпоставка за бавността на делата.
Но и към прокуратурата има критика.
- Така е, не искам да се разбира, че не сме я прочели. Две са основните бележки - недостатъчната активност по случая Красьо Черния и безотчетността на главния прокурор. Първият упрек не е съвсем коректен, защото прокуратурата е предприела всички мерки за разследване на този случай. Образувано е дело и в него се разследва дали е била осъществявана търговия с влияние от страна на това лице по отношение на членове на Висшия съдебен съвет с оглед назначенията на магистрати на ръководни административни длъжности. Отразеното в доклада е некоректно, доколкото ние не можем да предпоставим извършването на престъпления от страна на магистрати, а в доклада се говори именно, че необразуваните дела срещу магистрати не са позволили да бъде разследван обективно случаят. Това разследване продължава и ако в неговите рамки се констатира престъпна дейност на магистрат, този магистрат ще бъде привлечен към наказателна отговорност. Но до този момент не сме констатирали такива факти.
Изглежда, човекът, който стана лице на най-грандиозния скандал в съдебната система, няма за какво да бъде съден?
- Да не забравяме начина, по който поведението на Красимир Георгиев беше анонсирано от страна на члена на ВСС Иван Колев. Това практически минира разследването. Заради изявлението на г-н Колев в публичното пространство, преди да бъде сезирана прокуратурата, загубихме възможността да проследим наличието на лобистки връзки между магистрати и лица извън системата. Това изявление подейства като предупреждение.
Но защо производството се води срещу неизвестен извършител?
- Защото към момента на образуване на делото имаше само едно твърдение, че някакво лице на име Красьо Черния разговаря с магистрати и обещава постове срещу пари. При липса на конкретни данни за лицето делото е образувано срещу неизвестен извършител. Но по време на разследването няма пречка, ако се констатират достатъчно данни, че Красимир Георгиев е автор на деянието, обвинението да бъде насочено срещу него. До този момент обаче няма достатъчно доказателства за привличане на определено лице в качеството му на обвиняем.
Откъде се взеха тогава тези 60 проверявани и разследвани магистрати? Не са ли същите от списъка на Красьо?
- Тази информация беше изнесена от колегите Николай Кокинов и Валери Първанов. Доколкото ми е известно, тази бройка е от постъпили сигнали в инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП). Това не са разследвания по образувани наказателни дела, а сигнали на граждани срещу определени магистрати. Голяма част от тях са естествените оплаквания на някоя недоволна страна по делото - обичайната теза е, че щом делото не е решено по начина, който устройва страната, няма начин да няма корупция. Инспекторатът образува преписки по тези сигнали и ако има по-сериозни данни, ги насочва към съответната прокуратура. Останалите се приключват, като някои от тях биха могли да бъдат насочени за образуване на дисциплинарни производства.
Има ли все пак известно припокриване със списъка на Красьо?
- Има, да. Това са магистратите, които са били в списъка на Красимир Георгиев. Включително и прокурорите, които фигурират в този списък.
Защо не обявите имената на тези магистрати, както се обявяват имената на други проверявани и разследвани лица?
- Не смятам, че това е удачно, защото по-голямата част от тези жалби са неоснователни. Не е коректно да се опетнява името на съдия, прокурор или следовател за това, че той си е свършил работата по закон, а някой е останал недоволен. Има все пак и следствена тайна, но ако делата стигнат до съд, те ще са публични и всички ще узнаят.
Имате ли усещането, че законите стават прокурорски, както обяви премиерът?
- Нямам впечатление, че прокурорите пишат законите. Вярно е, че част от промените в законодателството имат белега на по-репресивни. Постановяването на присъди въз основа на тайни доказателства наистина звучи плашещо, но тази интерпретация не е коректна. На първо място източниците на доказателства са най-малко два - СРС и свидетел с тайна самоличност. Този свидетел обаче е таен за обвиняемия, което е обяснимо при определени опасности за живота и здравето на него самия и на близките му, но той не е таен за съда. В НПК има достатъчно гаранции за справедлив процес, а най-голямата е, че съдът не е длъжен да постанови присъда само въз основа на тези доказателства.
Споделяте ли връщането на института на т. нар. вечен обвиняем?
- Честно казано - не. Отпадането на възможността обвиняемият да поиска съдът да разгледа делото му след една или две години, е неоправдано, защото го обрича на вечни ограничения. Дори и мярката му за неотклонение да не е най-тежката, той трябва да бъде постоянно на разположение на разследващия орган. Може да бъде наложено обезпечение върху имуществото му, да му бъде забранено да напуска страната. От друга страна, тези срокове имаха дисциплиниращ характер спрямо органите на досъдебното производство. Забравя се, че срокът от една или две години не е срокът на досъдебното производство, а срокът от привличането на лицето като обвиняем. Преди това делото може да е разследвано и пет години. Така че тези срокове не пречеха на разследващите органи да си приключват качествено разследванията.
Излиза, че не са ви питали за промяната, направена във ваша полза?
- Така е. Върховната касационна прокуратура нито е предлагала, нито е поддържала това изменение. Не знам как и в кой момент то е включено в проекта. Доколкото знам, не е поддържано до последно дори и в парламентарната правна комисия, преди да влезе в пленарна зала.
Сложиха ви на топа на устата и с резервния защитник заради предложението вие да го посочвате.
- Такава фигура съществува в някои европейски държави. Според мен е необходим анализ доколко адвокатите са основната пречка за бързината на процеса. Това може да е вярно за няколко големи и шумни дела, но като бивш съдия не съм убедена, че това е основният проблем. Не смятам, че това беше пътят за преодоляване на проблема с недобросъвестните защитници. По-скоро би могло да се вземат по-сериозни мерки в Закона за адвокатурата и в самата система на адвокатурата. Всяка гилдия трябва да се самодисциплинира, а не чрез санкции срещу обвиняемия да се решават нейните вътрешни проблеми. Но проблемът с резервния защитник не е толкова процесуален, защото и досега служебният защитник се назначаваше по същите правила. Проблемът е по-скоро финансов. Дано не съм права, но подозирам, че съдът и прокурорът ще започнат да се презастраховат срещу отлагане на делото и да назначават винаги резервен защитник. А на него трябва да му се плати хонорар.
Подкрепяте ли нов Наказателен кодекс (НК), в които да остане само тежката престъпност?
- Това е задължителна част от цялостната реформа. НК е от 1968 г. и е пълен с неработещи текстове и с такива, които приключват с налагане на административно наказание по чл.78а. Те обременяват излишно системата и я вкарват в огромни разходи, защото едно наказателно производство е далеч по-скъпо от едно административно. Тази реформа е свързана обаче пряко със засилване на ролята на контролните органи в държавата, както главният прокурор подчертава напоследък. Текстовете, които отпаднат от НК и се трансформират в административни нарушения или простъпки, трябва да бъдат поети от съответните контролни органи, които бързо и ефикасно да осъществяват проверки и да налагат икономически наказания като глоби и конфискации. Разбира се, трябва да се запази и съдебният контрол по линия на административните съдилища.
Текстовете в новия НК трябва да са адекватни на новите икономически условия, като се включат например нарушенията, свързани с възлагането на обществени поръчки.
Въпреки шумните промени в НПК ще трябва и той да се пренапише из основи?
- Промените там са свързани със структурната реформа на самата съдебна система заради нуждата да се разграничат обичайната и традиционната престъпност от тежката организирана престъпност, от тази, свързана с корупция и големи икономически интереси. Трябва да се въведат специални правила за правораздаване, които да облекчат работата по делата, засягащи тези видове престъпления. Необходимо е работата по тях да бъде съсредоточена в специализирани звена на съдебната система - независимо дали това са специализирани отделения към настоящите окръжни съдилища, или дори специализиран наказателен съд.
Част от тази реформа може да започне без конституционни промени, но за да не говорим повече за Красимир Георгиев, е добре да започнем от конституцията. Да ревизираме статута, избора и вътрешната структура на Висшия съдебен съвет. Сред политиците витае някакъв страх от говорене за промяна на конституцията в частта за съдебната реформа заради Решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд (КС). Но той също развива своята практика, има нови настроения и нагласи. При съмнение няма пречка да се пита предварително КС, но аз лично не смятам, че идеите, които сме дали, засягат толкова съществено формата на държавно устройство. С какво толкова ще бъде засегнато то, ако членовете на ВСС станат от 25 примерно петнайсет?
Какви други промени във ВСС смятате за уместни?
- Те не са свързани, разбира се, само с промяна на числеността. Дискусионен е вече въпросът дали изобщо да има парламентарна квота или тя да бъде съществено намалена. Има решение на международни институции, което показва, че с оглед взаимния контрол на властите е препоръчително в ръководството на съдебната система да се допуска участие на външни представители, тъй като изключването на такива води до нейното капсулиране и изолация от обществото.
По отношение на номинирането на представители на парламентарната квота харесвам много идеята, лансирана от Съюза на съдиите в България те да бъдат посочвани предварително от самите магистрати в една листа, от която парламентът да избира своята квота.
Има и идея ВСС да се състои от две камари, като всяка една е кадрови орган отделно на съдии и прокурори, а двете камари да заседават в пленарно заседание по общите стратегичеки въпроси на съдебната система като бюджет, сграден фонд, политика като цяло.
Основен аспект в промяната трябва да бъде и децентрализация на прокуратурата в отговор на критиката в европейския доклад за безотчетността на главния прокурор. Идеята за това тръгна от самия Борис Велчев, защото не може един човек да носи ефективно отговорност за 1700 души. Контролът ще е далеч по-ефективен, ако се възложи на петте апелативни прокурори, а пирамидалната структура се запази единствено в надзора на главния прокурор над тяхната дейност.
Изключвате ли напълно излизането на прокуратурата от съдебната власт, след като в повечето развити страни е така?
- Правилна беше вметката ви развити страни - страни със сериозна традиция в демокрацията. Но активността ни напоследък показва, че прокуратура като част от съдебната власт не е пречка тя да работи добре с изпълнителната. Имаше един период допреди две години, когато аз бях краен радетел за излизане на прокуратурата от съдебната система. Последните ми наблюдения и впечатления сочат, че в българските условия моментът за това не е настъпил. Сещате се какво би могло да се случва, ако при всяка смяна на властта ще следва подмяна на ръководството, кадрите и политиката на тази институция. Това означава липса на стабилност и опасност от политическо преследване на врага чрез наказателна репресия. И в сегашния вариант всяка партия опитва да сложи ръка на съдебната система. Има и вариант прокуратурата да бъде независима институция, подчинена на парламента, но той също не решава проблема със стабилността. Не е далеч времето, когато един друг човек седеше начело на тази система, и помним какво се случваше тогава. Всички ние страдахме дружно от това, че в минали години не се работеше, и искаме така да се променят нещата, че нито една институция да не зависи от това кой стои начело. В този смисъл едно от предложенията на сегашния главен прокурор за децентрализация е за създаване на колегиален орган, който да взема важните решения.
Може би основен аргумент за изваждането на прокуратурата от съдебната власт е подозрението в негласно съглашателство и липса на мотивация за работа, като прокуратурата и съдът са удобно приютени в една обща система, с изключително високи гаранции за независимост и недосегаем бюджет?
- Престрелките между прокуратура и съд показват, че съглашателство няма. Тъкмо фактът, че съмнението за съглашателство се поражда от общата шапка, обосновава рационалността на идеята за две камари във ВСС. Ако всяка една от тях кадрува своето звено, ще се избегне впечатлението, че прокурори назначават съдии, и обратното - че се упражнява натиск. Но пък оставането на прокуратурата в съдебната система й дава повече облик на магистратура в истинския смисъл - тази власт, която се старае да търси истината и да гарантира справедливостта в обществото.
Какво стана с идеята на главния прокурор да се въведе съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство?
- Това е една много хубава идея, почерпена също от развитите демокрации. Повечето прокурорски актове подлежат на съдебен контрол, като извън него остават тъкмо отказите за образуване на досъдебно производство. Рационалното в тази идея е, че ако именно тези прокурорски актове минат през съдебен контрол, ще се скъси силно времето, през което остава неяснота ще има ли, или няма да има дело. Сега няма нито срок, в който прокурорът е длъжен да се произнесе, нито ниво, до което постановяването и обжалването на откази да спре. Въвеждането на съдебен контрол ще облекчи прокурорските инстанции и ще даде стабилност на съответния акт. Проблемът е обаче в тежката натовареност на съда, който ще бъде обременен със стотици хиляди преписки. Това може да бъде преодоляно паралелно с другите структурни промени. Една моя теза, която някои колеги не приемат, е в съдилищата да се създадат отделения, които да осъществяват съдебния контрол над досъдебното производство, и тъкмо те да разглеждат тези актове на прокурора.
Неотдавна Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отправи революционна препоръка - да се създадат екипи, които да разследват самите съдебни решения при съмнение, че са порочни. Смятате ли това за допустимо?
- Не съм запозната с този документ, но това ми звучи опасно. Това е опасност, която всеки съдия ще съзре за себе си. Няма да бъде гарантирано, че ще формира вътрешното си убеждение независимо, безпристрастно и изцяло подчинено на доказателствата по делото. Мисля, че дисциплиниращият ефект се постига и сега основно с механизмите на инстанционния контрол. Не мога да си представя друг орган в държавата, който стои по-високо от Върховния касационен съд в системата на правораздаването. Освен редовния инстанционен контрол съществуват и извънредни способи за проверка на влезли в сила актове - възможността за възобновяване на делата. Тази идея може да създаде усещане за някакъв контрол, но, от друга страна, ще постави в опасност самото правосъдие.
Но след ограничаването на достъпа до третата инстанция по граждански дела се появиха страхове, че това може да стане и по наказателните.
- Не съм голям радетел на това да се ограничава достъпът до касационната инстанция. Това крие опасност от установяване на разнородна практика - всеки регион да има свой прочит на законите. Ние се сблъскваме с това в различните апелативни райони по определени производства, свързани най-вече с процедурите за международно правно сътрудничество - екстрадиция, европейска заповед за арест, трансфер на осъдени лица.
У нас налагането на мярка за неотклонение, различна от задържането под стража, предизвиква всеобщ гняв, но в руската Дума обсъждат промяна на техния Углавен кодекс, с която да се премахне арестът за икономически престъпления. Вместо това - парична гаранция или домашен арест и задължително налагане на обезпечения.
- Точно това е смисълът. Крайната цел на такива производства е имуществото да бъде върнато на държавата и гражданите. Тези дни пак чух коментари в смисъл: каква е ползата, че някой е осъден, ако парите ги няма? Да, така е - дали ще осъдим министър Масларова или министър Нанев, каква ще ни бъде ползата, ако тези милиони са потънали дълбоко някъде и не могат да се използват от държавата и гражданите според тяхното предназначение?! Важни са обезпечителните мерки и конфискуване на незаконно придобитото имущество.
Носи ли прокуратурата историческа вина за стотиците хиляди прекратени дела през целия преход, зад всяко от които стои ненаказано престъпление?
- Не мога да дам такава оценка. Поне не за институцията като цяло. Проблемът с погасените по давност дела се дължи основно на ненормалната натовареност, която доведе до това един следовател или дознател да разследва по 300-400 дела едновременно. Вярно е, че зад всяко от тях се крие престъпление, но това са обективните възможности - много от делата умират по давност.
Смятате ли, че сте напипали истинския Октопод?
- Ще ми се да вярвам, но не мога да бъда категорична.

Facebook logo
Бъдете с нас и във