Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЕБНАТА РЕФОРМА - ОТ ГЛАВАТА ЗА КРАКАТА

Това е основният извод, който формулираха представителите на Съюза на юристите, Съюза на съдиите, Асоциацията на прокурорите, Националното сдружение на българските прокурори и Камарата на следователите на кръглата маса Съдебната реформа отвътре, организирана от Инициативата за укрепване на съдебната система в България на Американската агенция за международно развитие (USAID).Ако управляващите от НДСВ наистина имаха намерение да реформират третата власт, те щяха да се вживеят в ролята на амбициозна майка от средата на 60-те години на миналия век и да вържат детето за пианото. Тоест - да привлекат на своя страна десетина-петнайсет трезвомислещи следователи, прокурори и съдии, да ги затворят в една вила и да не ги пускат на свобода, докато не получат от тях съвършено новите проекти на Наказателния кодекс (НК), Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и на Закона за съдебната власт (ЗСВ). И то разработени така, както се прави по белия свят: най-напред се форматира наказателната политика на държавата в материалния закон (НК), след това се създава процедурата за прилагането на материалния закон (НПК), а накрая се изгражда и системата от органите за прилагане на материалния закон (ЗСВ).За да се случи всичко това обаче, държавата първо трябва да разполага с достоверна информация за нивото на престъпността във всичките й аспекти - тежка и лека, организирана и тротоарна, криминална и икономическа, малолетна и пълнолетна. Трябва да разполага също с единна статистическа методика за отчитане на свършеното и на несвършеното от правоприлагащите органи. А накрая, държавата трябва да има ясна представа както за причините, пораждащи престъпността, така и за пътищата, по които бившите затворници могат да намерят новото си място в обществото. И понеже нито едно от тези условия не е било изпълнено, НДСВ не е успяло да стартира същинската съдебна реформа. И на практика отчита... мечтаното за действително.Тази деликатна дисекция на реформаторската политика на НДСВ бе направена във вторник (31 май) по време на кръглата маса Съдебната реформа отвътре, организирана от Инициативата за укрепване на съдебната система в България на Американската агенция за международно развитие (USAID). В ролята на анатоми влязоха конституционният съдия Владислав Славов - председател на Съюза на юристите и бивш шеф на Върховния административен съд, Нели Куцкова - председател на Съюза на съдиите, и Румен Георгиев - председател на Камарата на следователите. Асоциацията на прокурорите бе представена от бургаския апелативен прокурор Йордан Иванов и от Камен Михов от Софийската апелативна прокуратура, реформаторските възгледи на Националното сдружение на българските прокурори бяха огласени от Анна Банкова от Върховната административна прокуратура, а интересите на съдебните служители бяха защитени от Лазарина Димитрова - председател на Националното сдружение на съдебните служители. Идеята, с която организаторите за събраха всички професионални сдружения в съдебната система на една маса, бе: всяко от тях да формулира приоритетите, които членовете му определят като ключови за успеха на реформата. Тъжно е, че форумът не беше уважен както от досегашните управляващи, така и от техните политически опоненти. Само един бивш депутат (с големи шансове да влезе и в 40-ото Народно събрание) се осмели да застане лице в лице с магистратите, но за да не рекламираме партията му, ето защо подвигът му ще остане анонимен. А би трябвало те да са поне три-четири автобуса с хора, за да може следващия парламент наистина да стартира реформата така, както очаква от нас обединена Европа: качествено и с участието на всички заинтересовани. Онова обаче, за което всички съжалиха, бе, че около кръглата маса не се забелязаха никакви представители на двете водещи ведомства в преговорите по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи - МВР и Министерството на правосъдието. И то не за да чуят какво мислят магистратите за собственото си бъдеще, а да отговорят на няколко изключително важни въпроса: - колко пари са похарчени от 1996 г. насам за изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, което няма никакви изгледи да приключи скоро;- защо правителството се отчете пред Европа, че на 12 май е внесло в парламента проект за нов Наказателнопроцесуален кодекс, след като 85% от текстовете в него са преписани от действащия НПК;- защо около 90% от престъпленията бяха прехвърлени за разследване в МВР, след като ефективността на полицейското дознание е повече от смехотворна и до съд стигат едва 15% от разкритите престъпления;- защо най-напред не беше постигнато съгласие между парламентарните сили за основен ремонт на конституцията в частта й за съдебната власт, а след това да бъдат създавани органи на досъдебното производство като полицейското и митническото дознание;- защо правосъдното министерство и правителството не пренесоха дискусията за намаляване на броя на юридическите факултети в парламента и проблемът не беше решен на законодателно ниво;- защо отново бе допуснат политически подход в законодателната дейност, а фундаментални по своя характер закони са писани в съкратени срокове от некомпетентни хора. И тъй нататък, и тъй нататък...Колкото до приоритетите в съдебната реформа, които представителите на професионалните сдружения в третата власт изброиха по време на форума - те отдавна са известни както на обществото, така и на всички политици, минали през властта през последните 15 години. Единственият проблем е, че никой не иска да се съобрази с тях и да ги претвори в дела. Не съдебни, естествено...

Facebook logo
Бъдете с нас и във