Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЕБНАТА РЕФОРМА ОТНОВО ЗАБИ В ДЕВЕТА ГЛУХА

Едно от потвържденията на тази нерадостна констатация се разигра във вторник (18 март), когато в заседателната зала на Националната следствена служба (НСлС), за първи път от доста време насам, на една маса седнаха двамата и.д. директори на НСлС Румен Георгиев и Румен Андреев, правосъдният министър Антон Станков, заместник-главният прокурор и шеф на Върховна касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев, министърът на вътрешните работи Георги Петканов, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров и неговият заместник Румен Ненков, директорите на 28-те окръжни следствия и т.н.Повод за тежката сбирка бе анализът на свършеното от Националната следствена служба през 2002 година. Броени минути след прочитането на отчетния доклад обаче въпросният повод беше забравен, а високите гости задърпаха чергата на Темида всеки (естествено) в своята си посока. В крайна сметка се получи така, че Иван Григоров се накара на МВР, следствието и прокуратурата, че не внасяли достатъчно обвинителни актове в съда. Вътрешният министър Петканов се скара със следствието и съда на тема заплащане на разходите по конвоирането на следствените и подсъдимите. Според него в бюджета на съдебната система си имало конкретно перо за тази цел и него не го интересувало, че парите, отпуснати на Темида за подобни разходи, били... нула лева. Правосъдният министър Антон Станков пък нахока следователите, че само се оплаквали, и им заяви, че сами се били натикали в ъгъла. Колко директори на окръжни следствия са идвали при мен, за да споделят проблемите си? - попита от трибуната министър Станков. Само двама, откакто съм на този пост. Двама!, побърза да си отговори министърът, след като не срещна никакво разбиране от аудиторията. В хода на анализа заместник-председателят на ВКС Румен Ненков и ген. Бойко Борисов се хванаха гуша за гуша на тема медийно самохвалство - пущане на престъпниците, работата отече съвсем и в залата настана тежка скука.Всъщност - какво научи широката общественост от факта, че във вторник се е провело мероприятие, наречено неслучайно анализ и призвано да покаже на данъкоплатеца, че парите му не отиват нахалост? Нищо съществено не научи споменатата общественост. Само един силно деформиран и издълбоко манипулиран факт - през 2002 г. следствието е работило по около 14 000 поръчкови следствени дела, които впоследствие са прекратени поради липса на извършено престъпление. Цифра, която най-малкото не отговаря на истината по една причина: поръчково разследване има тогава, когато едно дело се връща непрекъснато за доразследване (примерно три-четири и повече пъти), въпреки категоричното становище и протестите на следователя, че данни за извършено престъпление не съществуват. Другото доказателство в тази посока е фактът, че в момента срещу МВР, следствието и прокуратурата се водят точно 51 дела по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Е, къде са 14 000 изтормозени потърпевши със съсипан бизнес, къде са 51 заведени дела? Вярно е, че у нас все още битува поговорката за сабята и преклонената глава, но чак пък толкоз много страхливци на едно място...Никой от съответните фактори, строени на официалния президиум, не се стресна от един изключително неприятен факт, отбелязан в доклада на НСлС - плачевното състояние на полицейското дознание, безогледното преобразуване на дознанията в следствия и задръстването на следствието с какви ли не кокошкарски случаи. Шампион в това отношение е Софийската районна прокуратура, която през миналата година е разтоварила (според отчетния доклад) полицейските дознатели с 1623 случая. Според шефа на Столичната следствена служба Здравко Йорданов обаче това са данни за първото деветмесечие на 2002 г., докато истинската картина на нещата била още по-тъжна: в следствия са преобразувани малко над 2000 полицейски дознания. Прогнозите са още по-песимистични - сподели от трибуната Здравко Йорданов - защото очакваме през тази година преобразуваните дознания да надхвърлят цифрата 3000.Онова обаче, с което всички вкупом не посмяха да се захванат (поне на ниво теоретичен спор), бе мястото и значението на следствието в българския наказателен процес, псевдовъзстановяването на Националната следствена служба (НСлС) и проектът на правосъдното министерство за преструктуриране на Висшия съдебен съвет. Както и да го погледне човек, няма никакво значение къде ще бъде следствието, ако то продължи да бъде разчленено на 29 парчета (28 окръжни следствени служби плюс НСлС), абсолютно независими едно от друго. Без единна и обвързана по някаква професионална логика кадрова политика, без човек във Висшия съдебен съвет (ВСС), който да носи отговорност за свършеното и несвършеното от следователите и който да претворява в дела (надолу по трасето) решенията на ВСС и да изисква те да бъдат прилагани.Вярно е, че в проекта за промени в ЗСВ, който правителството прие на 13 март, следователите във ВСС вече ще са трима, а не двама (както беше досега), но какво от това? Два са фактите, които говорят, че НДСВ също не желае в България да има силен и независим следствен апарат. Първият е, че Националната следствена служба скоро няма да бъде възстановена в пълния й блясък. Включително и с кадровите, административните и дисциплинарните правомощия на нейния шеф, който да носи пълната отговорност пред ВСС и държавата за ефективността на службата. Както и да се казва въпросният шеф. А вторият факт е малко по-страничен - едва ли в момента някой може даде разумно обяснение на въпроса защо директорът на Националната следствена служба не е и никога (поне засега) няма да бъде член на ВСС по право? Така, както е уреден въпросът с председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Простата аритметика показва, че следователите са една трета от всички магистрати в държавата (около 3500 общо) и носят най-голямата отговорност за протакането и провалянето на делата. В същото време те се броят за втора ръка магистрат, за тях винаги няма никакви пари и техният глас се чува винаги най-малко. Този проблем има и още едно измерение. Допускаме, че половината от следователите (поне) не са никакви професионалисти, а мястото им е на трудовата борса, защото няма нищо по-вредно от работлив некадърник. И кой, мислите, ще се нагърби с разчистването на цялата тази мръсотия (при сегашната, а и бъдеща нормативна уредба)? Никой няма да се нагърби, защото подобна длъжност не се предвижда да има. И докато това е така - следствието винаги ще бъде най-уязвимата брънка в правораздавателната верига. Защото всеки ще може да го подмята, да го мачка и да го съблазнява, както си поиска и както го е правил през последните четири-пет години. А, и още един факт издава жълтите, че кроят нещо в тази посока. Преди близо две години бившият шеф на бившето спецследствие Бойко Рашков стана депутат. С приемането на ремонтирания Закон за съдебната власт на 31 юли 2002 г. бе възстановена (в осакатен вариант) Националната следствена служба. До ден днешен обаче тя си няма титулярен директор. Независимо дали той ще бъде и.д. (до изтичане на мандата на парламента), или пък ще бъде решено, че той остава во веки веков. А докато съществува и това разкрачено положение - истинската и ефективната борба с престъпността по-добре да я пишем бегала! И да се оправяме, както си знаем...Колкото до идеята Висшият съдебен съвет да се превърне в постояннодействащ орган (а членовете му да напуснат местоработата си досущ като народните представители) - тя също е обречена на провал. По простата причина, че едва ли ще се намерят 25 висши магистрати, с доказан професионален опит и утвърден авторитет, които с лека ръка ще напуснат постовете си за цели пет години. Освен това е интересно и друго - ако все пак предложението бъде прието - членовете на ВСС от провинцията къде ще живеят? На свободен наем или на хотел? Ами семействата им - и те ли ще идват в София? Ами ако всеки член на ВСС реши да вземе домочадието със себе си (което е съвсем нормално и логично), кой ще осигури нова работа на съпругата (или съпруга)? Ами училища за децата? Все въпроси, за които нито правосъдното министерство, нито правителството имат някакви отговори. Но това е тема за друг разговор...

Facebook logo
Бъдете с нас и във