Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдебната реформа три години по-късно: НАЙ-ПОСЛЕ ЕВРОПА СИ ПОИСКА ВЕРЕСИИТЕ

Колкото повече се вживява в ролята си на министър-председател на република, толкова повече на Симеон Сакскобургготски му личи, че е научен да бъде само и единствено цар. На когото не му трябват личности с висок професионален и граждански морал, а късопаметни и верни до гроб послушковци. Трудно е да бъдат изброени всички неизпълнени обещания, дадени от бившия (засега) монарх, заради които са хвърчали чужди глави. Безспорният хит обаче си остава съдебната реформа, която стартира тържествено преди около четири години, заради която управляващите от НДСВ и ДПС усвоиха един ТИР (образно казано) с европейски пари и за чийто пълен провал го отнесе единствено ресорният заместник-министър на правосъдието Севдалин Божиков. Както вече е известно, в понеделник (30 август) той бе уволнен изненадващо от премиера Сакскобургготски. И то типично по царски: без предупреждение, без предизвестие, без абсолютно никакви аргументи, без дори да го е грижа какво ще си помислят хората за тази Му постъпка. Нещо повече - забравяйки предизборното си обещание, че под негово ръководство работата на държавната администрация ще стане най-прозрачната в света, министър-председателят не благоволи да обясни дори на собствената си пресслужба защо уволнява Божиков. И накрая, за да не остава и капка съмнение кой командва парада, той не остави време на правосъдния министър Антон Станков да размени две-три думи с човека, изнесъл на гърба си поне половината от битките на жълтите реформатори със съдебната номенклатура. Съвсем логично, след като няма официален мотив за скорострелното уволнение на Севдалин Божиков, публичното пространство моментално се насити с версии от типа: бившият вече заместник на Станков е изкупителната жертва за краха на съдебната реформа, констатиран в становищата на шестимата европейски експерти, които провериха от 7 до 10 юни 2004 г. по-нататъшните дела на българската администрация по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи, затворена в края на октомври 2003 година. Преди един месец Параграф 22 и БАНКЕРЪ (на 31 юли 2004 г.) първи публикуваха най-важното от тези експертни становища, засягащо хода на реформата в досъдебното производство и безсилието на съдебната система да се справи с изпирането на пари, с фалшифицирането на валута и с икономическата престъпност. Истината обаче е, че нашите публикации бяха изпреварени от правосъдния министър Антон Станков и от шефа на МВР Георги Петканов, които още в средата на юни пуснаха за съгласуване сред министерствата проектозакон за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), изцяло съобразен със становищата и препоръките на шестимата евроексперти. Според този проект, одобрен и внесен от правителството в Народното събрание още в средата на юли (т. е. месец преди през август да гръмне скандалът около становището на единия от експертите Байрън Дейвис) 95% от престъпленията се възлагат за разследване на полицейското дознание в МВР, а прокуратурата става водещ орган в досъдебното производство и т. н. С други думи - неприятната изненада от изводите на проверяващите, демонстрирана шумно главно от политическите и професионалните ръководители на МВР, е повече от странна. Защото когато на тях им изнася, становищата на евроекспертите са перфектни, но когато ги засърби - стават ту лични мнения, ту вестникарски компилации и клюки, ту писание на пенсионер, който никога не е заемал отговорен пост в Скотланд ярд, защото бил квартален инспектор (за Байрън Дейвис става дума).Онова обаче, което буди далеч по-големи тревоги в случая, е поведението на премиера. До момента той нито веднъж не взе отношение по скандала, въпреки че отговорността за реформаторската дейност на правителството и депутатите от НДСВ е негова (като министър-председател и партиен лидер). Но най-отчайващото е, че вместо да привика министър Георги Петканов, заместник-министър Бойко Коцев и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и да им потърси отговорност за безобразните думи, изречени по адрес на британския експерт Байрън Дейвис, Симеон Сакскобургготски... уволни Божиков. Всъщност в неадекватната реакция на главните действащи лица няма нищо необяснимо. От края на 2002 г., когато по поръчка на висшата съдебна номенклатура (начело с главния прокурор Никола Филчев и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров) Конституционният съд отмени 44 от общо 107 поправки в Закона за съдебната власт и стопира завинаги съдебната реформа, жълтите усвоиха един ТИР с долари и евро за европеизиране на съдилищата, следствието, прокуратурата и МВР, за хармонизиране на законодателната уредба с тази на ЕС и осигуряване на еднакъв достъп до правосъдие на всички български и чуждестранни граждани.По какъв начин са били похарчени милионите, отпускани от Европейския съюз, от Световната банка и от десетки частни фондации и неправителствени организации, засега не е ясно, защото нито МВР, нито съдебната система благоволяват да отчитат международните си харчове. Не е по-прозрачно и разпределението на парите и техниката, дарявани всяка година по линия на двустранните междуправителствени и междуведомствени спогодби и споразумения. Едно от най-ярките доказателства, че управляващите отдавна са стигнали реформаторското дъно, се появи на бял свят в понеделник (30 август). Само половин час след уволнението на Севдалин Божиков стана ясно, че Министерството на правосъдието ще обяви имената на фирмите, подали оферти за компютризация на съдебната система (компютри и софтуер) на обща стойност 10 млн. евро. В случая обаче изобщо не е важно кой и по какъв начин ще спечели наддаването, защото основният проблем е съвършено друг. На 1 октомври 2001 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за реформа на българската съдебна система, според която магистратите трябваше да захвърлят пишещите машини, картонените папки и халваджийските тефтери до края на 2003 година. В името на тази високоблагородна мисия България получи споменатите 10 млн. евро по програма ФАР, но през... 2002 година. С изричното уточнение, че парите се дават за внедряване на електронна система за управление на делата и за създаване на правноинформационната система. Друго безумие по отношение на този конкурс са някои от изискванията към участниците в надпреварата. През последните три години те трябва да са имали годишен оборот от поне 4 млн. евро, да имат опит в разработването на софтуер за съдебната власт и поне 500 потребители на продуктите си. Оценяването на офертите щяло да приключи за около месец, а договорите с изпълнителите да бъдат сключени най-късно до 30 ноември. Ако всичко върви по план и нито един от загубилите не обжалва решението на комисията пред Върховния административен съд, компютризирането на съдебната система с пари от програма ФАР' 2002 трябва да приключи до края на август 2005 година. Тоест - с година и половина по-късно от обещанието, дадено в Националната стратегия за реформа на съдебната система. Колкото и да звучи невероятно, в края на октомври 2002 г. стартира още един проект по програма ФАР - за спешното компютризиране на съдебната система и за промяната на Търговския закон в частта му, посветена на ликвидацията на търговските дружества и обявяването им в ликвидация. Според тогавашното официално съобщение на правосъдното министерство, проектът бил двегодишен, а стартовият му бюджет е 800 000 евро. При условие, че ако всичко върви добре и в срок, България щяла да получи още 400 000 евро за допълнителна компютризация на съдилищата с цел улесняване и ускоряване на процедурите. Днес, година и половина по-късно, от компютризацията на съдебната система с цел облекчаване на процедурите няма и следа. Колкото до усъвършенстването на Търговския закон, там работата е още по-тъжна: от началото на 2003 г. досега са направени само три изменения в него, но те нямат нищо общо с ликвидацията и несъстоятелността на търговските дружества. На 23 юни 2003 г. Министерството на правосъдието се похвали, че стартира проект за изграждане на ефективна система на административно правосъдие на стойност 800 000 щ. долара. Споразумението за сътрудничество е подписано от Мина Тирко, тогавашен и. д. постоянен представител на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в България, от тогавашния заместник-министър на правосъдието Севдалин Божиков, от Негово превъзходителство Йън Сутар - посланик на Великобритания у нас, и от Светла Петкова, тогавашен заместник-председател на Върховния административен съд. Проектът бе озаглавен Изграждане на нова система на административното правосъдие в България и по първоначален замисъл трябва да приключи през юли 2005 година. (Първият етап на административната реформа, наречена Проект за цялостен анализ на административното правосъдие в България, приключи няколко месеца по-рано и за целта бяха усвоени само 207 000 щ. долара.) По всичко личи, че това няма да се случи, защото до края 2003 г. в България трябваше да заработят 14 регионални административни съдилища, а до началото на ноември 2004 г. правителството трябваше да е одобрило Административния процесуален кодекс.На 15 декември 2003 г. правосъдното министерство се похвали, че за изработването на Административния процесуален кодекс (АПК) и за разкриването на въпросните14 регионални административни съдилища по програма ФАР са отпуснати 800 000 евро. Този път ръководството на работната група бе поверено в ръцете на Немската фондация за международно правно сътрудничество, нови са и част от параметрите: 14-те съдилища стават факт до края на 2004 г., а правителството одобрява проекта за административен кодекс до началото на октомври 2004 година. На 19 май 2004 г. жълтите реформатори отново запяха одата на радостта. Този път поводът наистина звучи умопомрачително: България ще получи 144.3 млн. евро до 2006 г. по програма ФАР. Над 66. млн. евро щели да отидат за финансиране на инвестиционни проекти, а останалите - за институционалното изграждане, като най-финансираните проекти били на правосъдното ведомство, МВР и Министерството на финансите.По същия начин стои и въпросът с европеизирането на българското законодателство. Няколко дни след приемането на Националната стратегия за реформа на съдебната власт (на 1 октомври 2001 г.) правосъдният министър Антон Станков обеща от името на правителството, че работата за създаването на нов Наказателен кодекс НК), на нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) и нов Гражданскопроцесуален кодекс започва още през януари 2002 година. На 31 август (вторник), ден след скандала с уволнението на заместника му Севдалин Божиков, той отново обеща, че работата по написването на нови НК и НПК започва в най-скоро време. За да изглежда всичко като истинско, той дори уточни пред медиите, че за обновяването на ГПК вече е сформирана специална работна група начело с проф. Огнян Стамболиев, а до края годината ще бъде организирана широка дискусия по проблема. Дай, Боже!

Facebook logo
Бъдете с нас и във