Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдебната реформа в цифри - money for nothing

Главоломното наливане на пари в съдебната система с идеята,че така се помага за нейното реформиране, през последните години има обратен ефект. Колкото повече средства се заделят за прокуратурата, за съда и следствието и за МВР, толкова повече доверието в тях пада.
Това са отчайващите изводи от докладите и дискусията по време на специален форум, посветен на изпълнението на стратегията за реформа на българската съдебна система в периода 2003-2008 г., проведен в София на 19 май (вторник). Сред участниците в мероприятието бяха министърът на правосъдието Миглена Тачева, членове на ВСС, представители на МВР и експерти от неправителствени организации.
Според изследване на Отворено общество страната ни отделя близо 3 на сто от брутния вътрешен продукт за разходи за обществен ред и сигурност. След нас се нареждат Великобритания, Естония и Чехия, а най-малко пари в това перо отделя Дания - 1.5% от брутния вътрешен продукт. Въпреки многото средства доверието в съдебната система сред страните в Европейския съюз у нас е най-ниско. От анкетираните 76 на сто не са склонни да се доверят на българската съдебна система, а само 13% имат положително отношение към нея. Докато в Дания отношението е точно обратното. Там 83 на сто от анкетираните вярват на Темида срещу 13 на сто настроени негативно. Подобно е и положението с доверието към полицията. Шейсет и пет на сто от запитаните българи не са склонни да се доверят на полицията у нас, докато например във Финландия 91% от анкетираните твърдо се осланят на органите на реда, което е най-високото ниво в ЕС.
Според статистиката разходите за съдилищата у нас са сред най-високите в Европа като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Бюджетът за обществен ред и сигурност е нараснал с... 506 на сто за периода 1998-2008 г. и е сред най-високите в Европейския съюз. За сравнение - разходите по консолидирания бюджет през този период са се увеличили едва със 192 на сто. Ръстът на разходите за съдебната власт е 2.6 пъти по-висок от ръста на общите разходи в държавния бюджет, включително и спрямо разходите за образование, здравеопазване и социални дейности.
По отношение на заплащането на труда на съдиите България е на равнища около средните за ЕС. Например стартовата заплата на един съдия от районен съд е 2.6 пъти по-висока от средната заплата за страната. Заплащането в съдебната система е най-високото в целия публичен сектор у нас. Средната заплата на един магистрат е около пет пъти по-висока от средната работна заплата, а във Върховния административен съд (ВАС) и във Върховния касационен съд (ВКС) дори десет пъти по-висока.
В своя анализ старши-икономистът от Отворено общество Георги Ангелов е записал, че средната заплата на магистрат от ВКС през 2008 година е 4792 лв., във ВАС - 4268 лв., в НСлС тя била 4158 лв., във ВСС - 3796 лв. Справка в сайта на ВСС сочи, че с решение на Съвета основната заплата на съдия във ВКС и във ВАС и на следовател в НСлС е 2650 лв., като в тази сума не влизат парите, полагащи се на магистратите и за ранг и за прослужено време. От ВКС съобщиха, че средната заплата на съдия с начисленията за ранг и стаж за април тази година е 4135 лева.
У нас броят на полицейските служители (на 100 000 хил. души население - 600 полицаи), е вторият най-висок в ЕС и много над средното равнище за Съюза. За сметка на това обаче заплатите на полицейските служители - под 700 лв. месечно, значително изостават от темпа на нарастване на заплатите в следствието, прокуратурата и съда.
България се води на пето място в Европа по ниво на престъпност, но това едва ли отразява реалната картина, тъй като има голям брой нерегистрирани престъпления. Според изнесената статистика през периода от 2006 до 2008 г. прокуратурата е внасяла по 30 000 обвинителни акта годишно, като през същото време разходите за нея са се увеличили двойно. Това означава, че поглъща много повече ресурси, а ефективността й си остава същата.
Парадоксалното на фона на тази плачевна рекапитулация е, че в края на периода е отчетено около 80% изпълнение на мерките, планирани от правителството във въпросната Стратегия за реформа на съдебната система, без да има почти никакъв резултат.
Досега реформата не е послужила за разрешаване на основните проблеми, които гражданите имат със съдебната власт. Въпреки че, както се вижда от казаното, финансовото положение в Темида не е лошо, в очите на населението, според сондажите, нашите магистрати отстъпват по корумпираност само на митничарите.
Сега иде време за нови стратегии и за нови мерки. А резултатите, изглежда ще са същите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във