Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НЯМА НУЖДА ОТ ГЕНИАЛНИ ПЪЛКОВОДЦИ

ВИЗИТКА
Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски през 1976 година. Веднага започва работа в съдебната система като стажант съдия в Софийския окръжен съд. От 1979 до 1981 г. е младши съдия в Софийския градски съд. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където остава три години. През 1984 г. напуска системата и започва работа като специалист в отдел Договорен и правен на външното министерство. Връща се в съдебната система като съдия в Софийския окръжен съд през 1986 година. Три години по-късно е избран за негов заместник-председател. През 1994 г. отново напуска системата и става адвокат на свободна практика. През лятото на 2001 г. той влиза в 39-ото Народно събрание от листата на НДСВ и е избран за заместник-председател на жълтата парламентарна група. От 22 март 2004 г. Константин Пенчев е председател на Върховния административен съд.

Г-н Пенчев, на 11 юли влезе в сила Административнопроцесуалният кодекс (АПК), според който трябва да бъдат създадени 28 областни административни съдилища. Кога ще започнат конкурсите за назначаването на съдиите и на служителите в тях?
- Очаквам Висшият съдебен съвет да приеме решение за провеждането на конкурса за административни съдии на следващото си заседание, т.е. на 26 юли. Доколкото знам, администрацията на съвета вече е уговорила с ръководството на Софийския университет Св. Климент Охридски колко от аудиториите му ще са необходими и на кои дати ще се проведат писменият и устният изпити.
От какви кандидати имате нужда?
- Формалното изискване е ясно - пет години юридически стаж. Съвсем отговорно обаче аз мога да заявя, че на работа ще бъдат назначени само компетентни и неопетнени кандидати. А мечтата ми, ако мога така да се изразя, е за участие в конкурса да подадат документи повече млади колеги.
Няма ли да разчитате на по-опитните магистрати, които работят в административните отделения на окръжните съдилища?
- Притеснявам се, че доста от тях няма да се явят на конкурса по чисто психологически причини. Една част от тях не са сигурни, че ще издържат успешно подобно изпитание, и смятат, че евентуалният неуспех ще ги изложи или ще опетни имената им. А други може би се чувстват обидени, че след осем- или десетгодишен стаж ще трябва да доказват качествата си на конкурс. Не знам, но явно мнозина продължават да ръкопляскат на конкурсното начало само тогава, когато то не ги засяга лично. И, досущ като в приказката А бе, ти мен уважаваш ли ме?, да отричат конкурсите с риторичния уж въпрос: Нали се познаваме, защо трябва да се изпитваме?
Но нали целта ви не е да проверите дали магистратите помнят азбуката на правото от първи-втори курс?
- Нормално е конкурсът за съдии в административните съдилища да бъде на далеч по-високо равнище от конкурсите за младши магистрати. В същото време обаче чувам, че мнозина колеги се опасяват точно от това...
От кое?
- Че не биха могли да отговорят на определени въпроси, свързани с основните научни дефиниции. Аз обаче съм убеден, че страховете им са неоснователни. Все пак те не са студенти и няма да се явяват на държавни изпити, а са действащи юристи и хора с практически опит, които вече прилагат наученото в университета.
А защо не изчакате приемането на новия Закон за съдебната власт, според който конкурсното начало остава задължително само при първоначално назначаване в съдебната система?
- Аз смятам, че не можем да се съобразяваме с някакъв бъдещ закон, за който не се знае кога и в какъв вид ще бъде приет. Били сме свидетели на много изненади от страна на парламента, където започват да обсъждат един проект, а накрая приемат съвсем друг закон. Освен това Административнопроцесуалният кодекс е категоричен: до 1 януари 2007 г. ВСС трябва да е назначил административните съдии, а от 1 март 2007 г. новите административни съдилища трябва да заработят пълноценно.
Очаквате ли в конкурса да участват и юристи извън съдебната система?
- Не бих се учудил, но в края на краищата конкурсът е точно за това - да изберем най-добрите професионалисти. Възможно е адвокатите и юрисконсултите да се справят по-добре, защото те са необременени от догмите на рутината. Често пъти съдии с дългогодишен опит се оправдават за някое свое решение с думите Такава ни е практиката. Без въобще да си задават въпроси от типа: Защо практиката ни е точно такава и дали тя е правилна? А конкурсът е възможност да се започне на чисто - с нови хора, които са заредени с нови идеи и които не са обременени от някакво тъмно минало и нерегламентирани контакти.
А как ще бъдат избирани председателите и заместник-председателите на административните съдилища?
- За административни ръководители ще предложа хора, които са издържали конкурса и вече са назначени от Висшия съдебен съвет (ВСС). Вижда ми се нелогично да има два отделни конкурса - за началници и за подчинени.
Защо?
- Защото всички ще се запишат за участие в конкурса за началници. А така - първо ще видим кои ще се явят, как ще се изявят и с какви оценки ще оцелеят. Едва тогава ще мога да преценя кого да предложа за административен ръководител и кого за негов заместник. Засега съм убеден само в едно: всеки, който издържи успешно конкурса и бъде назначен от ВСС за редови магистрат в административен съд, за мен е потенциален кандидат за ръководител.
Опитвали ли са конкретни хора да лобират пред вас за определени кандидати, които да бъдат избрани за шефове на административните съдилища?
- Разбира се. Един голям поток се беше засилил към мен, но беше спрян! Като язовирна стена беше спрян от последните промени в Закона за съдебната власт и въвеждането на всеобщи конкурси. Сега казвам на лобистите: Нека се яви човекът, нека издържи конкурса, да бъде назначен от ВСС и тогава ще го изслушам. Аз съм готов да изслушам всеки един от тези хора, защото в края на краищата аз не познавам всички млади юристи на България. Но трябва да намеря най-достойния от тях за ръководител. Нормално е да се допитвам и до хора в системата, и до местни хора, които ги познават.
А как вървят преговорите ви с областните управители, които по закон са длъжни да осигурят сградите за новите административни съдилища?
- Трудно! Но хората имат желание да ни помогнат. Проблемът е, че от началото на демократичните промени през 1989 г. държавният сграден фонд се е стопил и възможностите на областните управители в това отношение са твърде ограничени.
Добре, значи ви трябват пари за строителството на нови сгради, така ли?
- Безспорно на някои места ще трябва да се строи, но това едва ли ще стане скоро. Така че там ще се оправяме с подръчни средства. Най-вероятно ще бъдем настанени в окръжните съдилища и ще започнем с едно-две гишета. А там, където има готови сгради, те най-напред трябва да се деактуват и да станат собственост на съдебната власт, след което ще започне боядисването, окабеляването и монтирането на компютрите. Министерският съвет ни отпусна 11 млн. лв. за капиталови разходи и за заплати, но обществените поръчки за ремонтните работи, за новото строителство и за доставката на техниката тепърва трябва да бъдат обявени.
В София какво е положението?
- Трагично, защото много държавни агенции също са на свободен наем. Писах писмо до премиера Сергей Станишев, на 11 юли имах среща с областния управител Тодор Модев, а накрая се обърнах към кмета на София и към председателя на Столичния общински съвет.
Те какво ви отговориха?
- Воля има, разбиране има, но... свободни държавни сгради няма. Вярно, Бойко Борисов и Венцислав Кисьов не са задължени да ни търсят покрив над главата, но те може би ще проявят разбиране, тъй като става дума и за хора, които са и техни избиратели. В Стара Загора например проблемът ще бъде решен от общината, защото там само тя има имоти...
И какво ще правите, след като ново строителство скоро няма да има, държавата не разполага с достатъчно свободен сграден фонд, а процедурите за възлагането на обществени поръчки са изключително тромави?
- Не знам, но със сигурност до 1 март 2007 г. двадесет и осемте регионални административни съдилища трябва да започнат пълноценна работа.
Г-н Пенчев, нека сменим за малко темата. В началото на седмицата главният прокурор Борис Велчев обяви, че ще поиска уволнението на заместник апелативния прокурор на София Николай Ганчев и имунитета на бившия окръжен прокурор на Русе Люлин Матев за връзките им с прословутия вече Илиян Пенев-Мацола. Смятате ли, че Висшият съдебен съвет ще събере достатъчно кураж, за да им отреже главите заради нерегламентираните им контакти с човек, разследван от МВР за рекет и контрабанда?
- Илюзия е, че една от структурите на съдебната власт, като Върховния административен съд например, може да функционира прекрасно и в нея да работят само кристалночисти професионалисти, ако около нея е само мръсотия. Илюзия е, че всички сме добри, ама не работим добре, защото законодателството ни е криво. Илюзия е, че реформата може да бъде направена само на законодателно равнище, без основно кадрово прочистване на съдебната система. Илюзия е...
Г-н Пенчев, а кое не е илюзия?
- Онова, което обществото изпитва на гърба си вече 15-16 години. Онова, което обикновените хора в малките градове знаят за съдиите или за прокурорите си - с кого общуват и с кого не общуват, поддържат ли връзки с местните мафиоти, или не поддържат. Всичко това може и да е труднодоказуемо, но то се знае по места, а гражданите и дребният бизнес го изпитват на гърбовете си. И затова една от задачите на ВСС е да направи прочистването. Искам да ви кажа, че колкото и да е критикуван, сегашният състав на Висшия съдебен съвет извърши огромна кадрова работа и преназначи всички административни ръководители. Дали е избрал точните хора, дали те са лоши, или са добри - това е въпрос на преценка. Факт обаче е, че тази работа беше свършена и голяма част от старите муцуни не бяха преназначени. Признавам, че имаше и скандални назначения - по шуробаджанашка линия. Някои от предложенията просто минаха между капките. Но има една приказка, която гласи: Със стари лица не може да се направи нов...
Бардак?
- ... нова структура! Така че, това е положението - никой не може да очаква, че днес ще уволним цялата съдебна система, а утре ще си назначим чисто нови съдии, прокурори и следователи. Трябва да има воля, а дали тя ще е тази на сегашния Висш съдебен съвет...
Точно така - в проекта на новия Закон за съдебната власт прокурорската квота се увеличава с едно място, а това е достатъчно основание за разпускането на съвета.
- Хубаво, ще му прекратим мандата на този ВСС. Няма да е за първи път, въпреки че предсрочното разпускане на някой орган с конституционно определен мандат на мен ми прилича повече на чистка. Досегашните му членове отпадат от играта, тъй като не могат да бъдат преизбирани. И каква е гаранцията, че новите членове на съвета ще бъдат по-чисти и по-добри?
Никаква...
- Точно така - гаранции няма. И тук опираме до т. нар. административен капацитет на Висшия съдебен съвет. Или до въпроса Доколко този орган е в състояние да заработи по нов начин?, чийто отговор не зависи толкова от хората, а от модела на структурата. Но не онзи модел, според който трябва да има три самостоятелни съвета - на съдиите, на прокурорите и на следователите.
Имате ли нещо конкретно предвид?
- Първото, което в момента ми хрумва, е едно предложение на предишното правителство, според което Висшият съдебен съвет трябваше да стане постоянно действащ орган. Тоест - за срок от пет години членовете на съвета да излизат в неплатен отпуск и да стават кадровици на заплата. Нещо като народните представители, но с малко по-дълъг мандат. Това обаче означава, че в столицата трябва да бъдат създадени нормални условия за живот и труд на тези хора, т.е. да им се намерят жилища, да им се направят кабинети, да им се назначат лични секретарки и сътрудници, да им се осигурят малко по-високи заплати.
Съществува ли в Европа подобен постоянно действащ съдебен съвет?
- В Испания моделът е такъв.
Парите и жилищата ли бяха единствената причина, поради която това предложение не бе осъществено?
- Не. Когато преди четири години тази идея бе лансирана за първи път, цялата съдебна гилдия скочи като ужилена. Част от опонентите заявиха, че това искане е нещо лошо и е противоконституционно. Други казаха, че Висшият съдебен съвет ще се напълни с провинциални и второкласни магистрати, които ще дадат мило и драго да поживеят пет години в София. А накрая се чу и риторичният въпрос: Кой известен съдия, прокурор или адвокат ще се откъсне от професията си за пет години, за да стане член на ВСС?
А по силата на каква логика само мастити магистрати и адвокати трябва да влизат във Висшия съдебен съвет?
- Точно това попитах тогава и аз, но така и не получих никакъв отговор. Въпреки че истината е само една: администрацията няма нужда от гениални пълководци, а от чиновници, които всекидневно си вършат добросъвестно работата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във