Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдебните служители скочиха срещу антикорупционните декларации

След ропота на магистратите, общинарите и държавните служители срещу новите имуществени декларации, които трябва  да подават съобразно  Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, съдебните служители поискаха директно той да бъде променен в тази му част. В свое становище до парламентарната Комисия по правни въпроси, до правосъдния министър Цецка Цачева и, разбира се, до премиера  Бойко Борисов Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт поиска тази "несправедливост  да бъде поправена" чрез  законодателна промяна.

В писмо, подписано  от председателя на управителния съвет на сдружението Александър Николов, се привеждат  доводи, че законодателят е отишъл  твърде далеч в интереса си към активите, притежавани от кадрите, работещи  в съдебната сфера. Припомня се, че наред с другите категории на засегнатите държавни служители декларации за имущество и конфликт на интереси ще трябва да попълват всички служители от администрацията на съдебната власт с изключение на онези, които заемат технически длъжности. Ръководството на професионалната организация твърди, че е  получило  многобройни запитвания от  нейни членове, в които са изразени "безпокойство и тревога относно обхвата и последиците от изпълнението на закона и съдържанието на утвърдените декларации".

В становището е направена оценката, че широкото приложно поле на въпросните разпоредби правело практически неограничен кръга от засегнати субекти в съдебната администрация. В рамките на страната това правело около 10 000 души, които трябвало подробно и детайлно да описват имуществени активи и пасиви от всякакъв порядък. Особено неприятно за тях е изискването да посочват имуществото на съпрузи и партньори, с които живеят на семейни начала или в т. нар. фактическо съжителство.

"По този начин - на практика, законът и декларациите за имущество надхвърлят рамките на администрацията и достигат до необозрим кръг от субекти, чужди на съдебната система, които следва да понесат и върху себе си задължението за деклариране на имущество по силата на един осъществен от тях и дълбоко личен избор - с кого да свържат живота си в брачен съюз или с кого да имат лични интимни отношения. Законът санкционира трети за системата лица за това, че по какъвто и да е начин са свързали живота си със служител на съдебната власт, като посяга на волята им да определят кому и под каква форма и начин да разкриват такива лични аспекти от своя живот, засягащи пътувания, движими и недвижими вещи и размера на доходите и разходите им над определен праг", оплаква се сдружението. 

Според членовете му това засяга правото на личния и семейния живот, свобода и неприкосновеност, тайната на съобщенията и кореспонденцията, на имуществото и др. - включително и правото на защита на личните му данни съгласно изискванията на новия европейски регламент в тази насока. Цитиране е и Законът за кредитните институции, който закрепва банковата тайна като принцип, разпростиращ се върху фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, като законът предвижда изключения от този принцип в обществено оправдани хипотези. В становището са изказани опасения, че този режим може да бъде погазен лесно под благовиден претекст, което било несъвместимо с прокламираната цел за приемането на закона. 

"Ние от сдружението, изказваме своята изненада от въплътеното в закона разбиране на законодателя, че длъжности като секретар, деловодител, специалист в съдебната власт се намират във високите етажи на властта, както и че разследването и проверката на тяхното имущество и на техния съпруг, съпруга или интимен партньор, ще допринесе за борбата с корупцията на лица, заемащи висши публични постове. При това законодателят прокара това свое разбиране с една съмнителна законодателна техника, като с Допълнителните разпоредби придаде съвсем нови и значителни последици на неговите правни норми, които последователно употребяват израза "лица, заемащи висши публични длъжности", се казва още в становището.

Посочено е, че не е ясно очертан кръгът от обстоятелства, които следва да бъдат отразени в декларациите. Като например коя стойност на имота трябва да бъде посочена - към датата на придобиването или по-късно, както и проблемът с реалната му пазарна оценка. Без отговор бил и въпросът кои точно пенсионни фондове подлежат на деклариране - задължителните или доброволните. Неопределена и динамична била и стойността и на инвестициите в акции или други ценни книжа.

Особено внимание е обърнато на проблема с капацитета за съхраняване на събраните огромни количества данни. Предвид задължението на работодателя да назначи вътрешна комисия, която да извърши проверка на декларациите, излизало, че служителите ще бъдат проверяване от собствените си колеги. Членовете на комисиите пък били безотчетни и безконтролни в тази си дейност, която освен всичко би ги натоварила извън трудовите им задължения. Даването на съгласие за обработка на личните данни пък било форма на принуда, тъй като отказът води до ангажиране на административно-наказателна отговорност.

"Не съществува нито законова, а с оглед и на гореизложеното - житейска презумпция, по силата на която съпругът да е осведомен за средствата на своя брачен партньор. Банката не разкрива наличността по  сметките на съпрузите. Същевременно съпругът или лицето, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, не е правнозадължено лице по Закона. Ето защо и правната уредба, задължаващата декларирането на разходи или доходи на съпруга, засяга личностния и правен интегритет на лице, за които не съществува правно задължение да изнася посочените данни, е в противоречие с древния римски принцип, че никой не може да бъде задължен за невъзможното."    

В заключение е изказана тезата, че в субектния обхват на антикорупционния закон трябва да останат само лицата, заемащи висши държавни постове, за които има висок корупционен риск. Само за тези лица непосилните и дълги декларации, засягащи съществени лични аспекти от живота на човека, били пропорционални спрямо преследваната от закона антикорупционна цел.

Становището на съдебните служители едва ли ще постигне целта си, но е показателно за настроенията срещу новия закон по отношение на задълженията за деклариране на имущество. Същевременно се води спор редно ли е административните ръководители на съдебните структури да подават декларации по антикорупциония закон, щом като подават такива и по съдебния. Както и редно ли е IT-специалистите в системата да са изключени от това задължение, при положение че  разполагат с огромни възможности за манипулиране и източване на данни по делата. 

Междувременно председателят на новия единен антикорупционен орган Пламен Георгиев се похвали пред медиите с голям обем от информация за корупция сред магистратите, увери, че по едни от случаите имало голям напредък и анонсира скорошна обявяване на "разкрития срещу магистрат". Събирането на доказателства било обаче трудно, а много от сигналите били негодни. 

Друга хвалба на Георгиев прозвуча още по-нелепо. Отнетото със съдебни решения престъпно имущество от началото на годината било на стойност 4 млн. лева. Но при тази ефективност новата мегакомисия няма да успее да покрива дори половината от бюджета си, който възлиза на 36 млн. лева. Както обикновено, Пламен Георгиев напомни, че запорираното от нея имущество е за десетки милиони, чието отнемане е бъдещо несигурно събитие. Набъбването на антикорупционната администрация продължава обаче с пълна сила, като предстои попълване на регионалните й структури в цялата страна. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във