Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ - МЕЖДУ ЗАКОНА И УБЕЖДЕНИЕТО

Най-често повтаряното оправдание за ниската ефективност на борбата с престъпността е, че МВР лови разбойниците, но съдът ги пуска на свобода или им дава символични присъди. Това донякъде е така, но... не съвсем. Първата причина е, че никой досега не е анализирал сериозно качеството и съдържанието на материалите, които държавното обвинение внася в съда и въз основа на които трябва да бъде отредено съответното наказание. Втората причина обаче е по-прозаична: от 15 години насам реформата в съдебната система упорито подминава хората, седящи от двете страни на съдията. По принцип те нямат нищо общо с третата власт, не са учили право и никога през живота си не са прочели един закон от началото до края. В частност обаче тези хора имат толкова решаващ глас за изхода на делото, че на някои съдии им е идело да съблекат тогите и да се захванат с отглеждане на домати. Унасящи се бабички, похъркващи дядовци, незаинтересовани младежи. Това представляват доста голяма част от днешните съдебни заседатели в България, които седят от двете страни на съдията и представляват обществото в наказателните процеси. Именно те са хората, олицетворяващи в залата не буквата на закона, а неговия дух.Въпреки че съдебните заседатели са призвани да мерят вината не според текстовете в Наказателния кодекс, а според вътрешното си убеждение, те все пак трябва да познават поне най-често прилаганите текстове в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и в Наказателния кодекс (НК). Но понеже подобно явление е рядкост (за разлика от гафовете), няколко магистрати от Софийския районен съд станаха инициатори за създаването на Национално сдружение на съдебните заседатели. Формацията бе учредена на 25 август, но същинската й дейност - правно ограмотяване на българските съдебни заседатели, започна едва през есента. Съгласно чл.7, ал.2 от НПК съдебните заседатели имат равни права със съдията, а броят им се определя в зависимост от тежестта на деянието (чл.23 от НПК). Когато за дадено престъпление се предвижда затвор от пет до петнайсет години, съдебният състав е: един съдия и двама съдебни заседатели. Ако престъплението заслужава минимална присъда 15 години - съдебният състав става петчленен: двама съдии и трима заседатели. Смях през сълзиМного са историите за правната неграмотност на съдебните заседатели, които разказват помежду си магистратите. Някои от тях са весели, други тъжни, а трети - страшни. Съвсем наскоро съдия от Софийския градски съд едва не получи инфаркт заради необмислената постъпка на един от съдебните си заседатели. Става дума за процеса срещу фараона Иво Недялков, който стартира преди три години и който едва не приключи с пълно фиаско на 2 септември 2004 година. На последното заседание по делото съдия Мая Цонева изслуша пледоариите на обвинението и защитата, след което обяви, че ще прочете присъдата на фараона на 15 септември. Според НПК първоинстанционният съд е длъжен да произнесе присъдата в 24-часов срок, но това в случая се оказа по-малкият проблем. Защото на 13 септември една от съдебните заседателки по делото Иво Недялков се появи и на делото срещу столичния кмет Стефан Софиянски за Централните хали. Отново като член на съдебния състав, въпреки че по закон заседателите по едно дело нямат право да участват в друг процес до произнасяне на присъдата. Нейната постъпка предизвика мигновена реакция от страна на Мая Цонева, която на 15 септември, вместо да прочете присъдата на фараона Иво Недялков, отмени определението за приключване на делото и възобнови съдебното следствие. След това страните по делото - прокурорът и защитата, приеха един помирителен документ и отново произнесоха пледоариите си. Цялата процедура отне час и половина. Но ако не беше тя, съдебният процес щеше да бъде опорочен и да започне отначало, защото адвокатите задължително щяха да искат отстраняването на този заседател.Колкото и невероятно да звучи, случвало се е дори съдебните заседатели да спасяват от решетките доказани престъпници. На 31 януари 2003 г., на ГКПП-Калотина - на излизане от страната, бяха задържани Красимир Илиев и Ивайло Гешов, защото в колата им бе открит близо един килограм марихуана. На 30 юли 2003 г. Софийският окръжен съд ги осъди на по три години условно и глоби от по 50 000 лева. По време на дискусията за размера на присъдите петчленният съдебен състав се разделя на два лагера: магистратите искат пет години затвор - защото подсъдимите имат зад гърбовете си и други престъпления, а тримата заседатели искат момчетата да бъдат осъдени условно - за да не им бъде зачернен животът завинаги. В крайна сметка мнозинството надделява и наркотрафикантите Красимир Илиев и Ивайло Гешов са освободени. Не се забравя и един случай със съдебен заседател, разиграл се по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Процесът започна на 14 ноември 2001 г., но два дни по-късно единият от съдебните заседатели - 62-годишният минен инженер Николай Йоловски, даде интервю за столичен вестник, в което обяви, че подсъдимите са подбрани сериозно - изглеждат наивни, но са убийци. Това скандално изявление на Йоловски даде повод на защитата да му направи отвод, който моментално бе уважен от председателя на съдебния състав Георги Георгиев. Заместникът на Йоловски чете материалите в продължение на осем месеца и на 22 юли 2002 г. работата по делото бе възобновена. Борбата на магистратитеЕдин от проблемите, който съдиите от години не могат да решат, е възрастта на заседателите. Според магистратите е крайно време законодателят да наложи общоприемлива възрастова граница при избора на съдебни заседатели, а не масово в залите да правораздават пенсионери. Миналата година например делото срещу врачанския хазартен бос Валтер Папазки за убийството на Лисицата трябваше да започне наново, защото единият съдебен заседател - човек на преклонна възраст - почина. Другото основание на съдиите да искат по-малко пенсионери в залите е, че много от тях заспиват по време делата. Проблем обаче има и при избирането на млади хора - каза за Параграф 22 председателят на Националното сдружение на съдебните заседатели Красимира Стаменова. - Повечето от младите хора работят в частни фирми, а малцина са предприемачите, които търпят работниците им да отсъстват дълго. Те просто уволняват съдебните заседатели и на тяхно място назначават други хора. По принцип младите са по-амбициозни и искат да се наложат в професията. Така излиза, че единствените, които имат свободно време за губене, са точно пенсионерите, обобщи тя. Очаква се към края на годината да бъде свикано първото общо събрание на Националното сдружение на съдебните заседатели, където ще бъде поставен и този въпрос. Ние ще настояваме статутът и взаимоотношенията ни с работодателите да се регламентира чрез закон или наредба, а не непрекъснато да ни уволняват или наказват за неспазване на трудовата дисциплина, заяви още Красимира Стаменова. Тя е съдебен заседател втори мандат и като доказателство, че не всички нейни колеги са за изхвърляне, сочи следния пример. Според обвинителния акт по делото срещу сина на Иван Славков и Людмила Живкова - Тодор, и неговите приятели Орлин Ножаров и унгареца Жолт Хайду, през лятото на 1988 г. те са изнасилили Мила Гешева. Девет години и половина по-късно - на 28 януари 1998 г., Софийският районен съд прати Тодор Славков за една година зад решетките, а Ножаров и Хайду бяха осъдени задочно на по три години затвор. Единственият, който подписа присъдата с особено мнение, бе съдебният заседател Пенка Данева. Тя бе категорична, че Мила Гешева може и да имала сексуален контакт със Славков и компания, но не е била изнасилвана. Тримата обжалваха присъдите пред Софийския градски съд и на втора инстанция бяха оправдани. По-късно същото стори и Върховният касационен съд. БъдещетоОт началото на септември 2004 г. в Софийския районен съд периодично се организират семинари, на които съдебните заседатели попълват нормативните и процесуалните бели полета в подготовката си. Лекторите са както висококвалифицирани юристи - действащи съдии и университетски преподаватели, така и дългогодишни съдебни заседатели с богат опит. По време на дискусиите се обсъждат основно теми от практиката, свързани с различните тълкувания на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Една от тях например е кой има право да извършва обиск, изземване и претърсване, кой и кога дава разрешение за тези процесуални действия и кога доказателствата, иззети по този начин, са процесуално годни за съдебен процес. Друга тема е правата и задълженията на вещите лица, как и защо се изготвят съдебни експертизи и в кои случаи работата на вещите лица не бива да бъде приемана като доказателство. Под лупа ще бъдат разгледани и процесуалните правомощия на органите на досъдебното производство (полицията, следствието и прокуратурата), както и възможностите за нарушаването на човешките права и действащите закони, обещават от Националното сдружение на съдебните заседатели. КОЙ МОЖЕ ДА СЕДНЕ ДО СЪДИЯТА Отговорът е колкото лесен, толкова и... необятен: всеки пълнолетен български гражданин, ползващ се с добро име и с авторитет в обществото и който никога не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление (независимо от това дали е реабилитиран). Процедурата е следната: кандидатът подава молба до общината по местоживеене, която се разглежда от общинските съветници, а след това и от съответния съд. Мандатът на един съдебен заседател е пет години. Докато е в залата, съдебният заседател се води в служебен отпуск и трудовият му стаж продължава да тече. Той получава възнаграждението си от бюджета на съдебната власт, като хонорарът се определя изключително сложно - 1/22 от 50-процентната дневна надница на съдията.Съдебните заседатели се явяват само по наказателни дела. Когато за едно престъпление се предвижда от пет до петнайсет години лишаване от свобода, по делото се явяват един съдия и двама съдебни заседатели. Разширен състав или т. нар. петчленка - двама съдии и трима съдебни заседатели, се сформира тогава, когато за престъплението се предвижда не по-малко от петнайсет години лишаване от свобода. Интересен е фактът, че ако се води дело срещу непълнолетни, съдебните заседатели задължително трябва да са учители или възпитатели. Така например двете 14-годишни момичета Мария Дръндарова и Антония Матева, които удушиха своята съученичка Маргарита Гергененова на 5 март 2004 г. в Пловдив, ще бъдат съдени от двама учители, защото са непълнолетни. Делото започна на 12 октомври (миналия вторник) и се гледа при закрити врата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във