Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдии: Внимавайте с поправките в ГПК!

Становището на СГС носи подписа на председателя в оставка Калоян Топалов.
S 250 4d208763 7c4c 4c83 84d0 9b8b24698a5b
S 250 d7ab47f0 e641 40a5 86aa a823ac130fd4


Категорично против въвеждането на "абсолютната давност" за всички задължения на физическите лица и предупреждение, че безразборното "бърничкане" в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и прекалената защита на длъжниците ще доведе до злоупотреба с права, незаслужено увреждане на кредиторите и блокиране на съдилищата с камари дела, с които те няма да могат да се справят.


 

Това написаха в безпрецедентно остро становище до Народното събрание съдиите от Софийския градски съд по повод предстоящото второ четене на промените в ГПК.

Да припомним, че в навечерието на лятната си ваканция депутатите приеха на първо четене  четири проекта за промени в ГПК. Първо БСП внесе предложенията на омбудсмана Мая Манолова, последва и проект на партия "Воля", който бе твърде сходен и на места дори идентичен с този, разработен от екипа на омбудсмана. И в двата е предложено да отпадне "банковата привилегия" за бързо пристъпване към принудително изпълнение срещу длъжниците по чл.417 от ГПК. Освен това се залагат нови възможности за обжалване както в полза на длъжниците, така и на трети лица, чиито интереси са засегнати от принудителното изпълнение. Предвидени са и промени и в призоваването.

Третият проект - внесен от  ГЕРБ, е по-умерен в "разместването" на правата на длъжници и кредитори. В него обаче за първи път се предложи идеята за въвеждане на "абсолютна давност" за задълженията - но само на тези, които са необезпечени (т.е. не са гарантирани с поръчители или ипотека). Последен влезе за обсъждане проектът на "Обединени патриоти", които пък освен всичко друго предложиха и "абсолютна давност" за всички задължения. Единствените изключения, които се сочат като допустими, са тези за неплатени заплати и от непозволено увреждане.

Последваха няколко месеца  на привидно лятно затишие. През които обаче десетки ведомства и организации буквално заринаха Народното събрание със становища, предложения и критики към внесените предложения за промени в ГПК.  Огромната част от критиките към четирите проекта са свързани основно с ключовите предложения в тях: въвеждането на абсолютна давност за задълженията, множеството нови възможности за обжалване и премахването на възможността банките да си вадят изпълнителни листи по "бързата процедура".

Сред първите, които реагираха, логично беше Камарата на частните съдебни изпълнители, която предупреди, че безконечните обжалвания ще доведат до пълен блокаж на принудителното изпълнение. Финансовото министерство пък отхвърли идеята за отпадане на "бързото" изпълнение за банките. Негативно становище за тази промяна пратиха и от Българската търговско-промишлена палата. От Върховния касационен съд предупредиха, че вместо длъжниците да бъдат облекчени те ще бъдат практически допълнително натоварени с разходи - с още лихви и разноски по дела. Лично становище изрази и доц. Красен Станчев, според когото част от промените ще доведат до шиканиране на процеса, пълен блокаж на съдебното изпълнение, затлачване на съда с дела и увеличаване на броя на неизрядните длъжници. От движение "Експерти на гражданското общество" пък заявиха открито, че според тях поправките в ГПК ще "развържат ръцете" на колекторските фирми.

Едно от последните постъпили в НС становища е и това на съдиите от СГС. То е единственото, в което е направена оценка на всичките четири законопроекта. А е ценно и с друго: съдиите най-добре познават проблема - просто защото споровете между  длъжници и кредитори всеки ден минават пред очите им. И точно те могат да предвидят как депутатското заиграване с електората ще се отрази  върху тези спорове.

Какво казват съдиите? Първо, че предложението за въвеждане на "абсолютна давност" не е съобразено с продължителността на съдебните производства и изпълнителния процес. Това забавяне, срещу което кредиторите всъщност не могат да направят нищо, може да доведе дотам, че те да загубят всякаква възможност да си съберат парите. При това без да имат никаква вина затова. "Давността като институт се основава на принципа на санкциониране на бездействието на кредитора. И когато такова бездействие не е налице, приложението му е необосновано. Абсолютната давност е оправдана единствено по отношение на случаите, в които се касае за бездействие на държавните органи. Държавата разполага с целия възможен ресурс да наложи санкции и да събере вземанията си, да се търпи това бездействие е обществено неоправдано, когато се касае за публична репресия или публични задължения, които се ползват с особена закрила", казват съдиите. Припомнят и друго: че идеята  за въвеждането на такава погасяваща давност очевидно се прави  "по европейски образец". Но в нашенския вариант липсва нещо много съществено, което в чуждестранното законодателство го има: не са предвидени никакви неблагоприятни последици (санкции) за тези, които сами са се докарали дотам, че да не могат да си плащат борчовете.

"Интересът на отделния длъжник не може да бъде определящ за вземане на решение банките да отпаднат от кръга на субектите, по отношение на които е предвидено незабавно изпълнение", категорични са също съдиите. Според  тях   идеята да отпадне "банковата привилегия" по чл.417 от ГПК, която ще лиши банките от възможността да си събират вземанията само въз основа на заповед за незабавно изпълнение и ще ги принуди при всяко възражение на длъжника да водят дълги искови процеси, не е добра. Освен това "подобно изменение би следвало да се предхожда от събирането на информация относно размерите на необслужваните кредити и извършването на сериозна преценка дали въвеждането му няма да застраши стабилността на банковата система", казват съдиите.

Въвеждането на нови възможности за обжалване на действията на съдебните изпълнители пък "ще доведе до сериозно шиканиране на изпълнителния процес от страна на длъжниците. И до невъзможност съдилищата да осъществяват правораздавателните си функции поради огромния брой спорове, които ще възникнат по повод обжалване действията на съдебните изпълнители", предупреждават още магистратите от СГС. Те казват простичко: естественото поведение на длъжника, който отказва да изпълни доброволно задълженията си, е да отложи, да прекрати или да спре принудителното изпълнение върху имуществото си. И когато му се дава възможност да обжалва всеки отказ на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи производството срещу него, той ще го направи. При това толкова пъти, колкото реши - ограничение на броя жалби всъщност няма. А това, освен че ще доведе до увреждане на кредиторите, ще затлачи и съдилищата с дела, с които те няма да могат да се справят. Към края на 2016 г. висящите изпълнителни дела само пред частните съдебни изпълнители, и то само в София, са били 365 000 броя, изчисляват магистратите. А ако се приемат новите възможности  за обжалване, тази бройка ще скочи в пъти. "Съдилищата, в частност СГС, не разполагат с необходимия ресурс да разглеждат  всяка жалба срещу отказ за приключване или спиране", казват съдиите. Същото се отнася до обжалването на оценките - много по-разумно, според магистратите, е да се възложи те да бъдат правени от вещо лице, което ще носи отговорност - включително и наказателна, за верността на оценката си.

Съдиите обаче могат само да изкажат професиналното си  мнение. А дали депутатите ще се съобразят с него, ще се разбере по време на гласуването в зала.

 

Реконтра

Съдиите от СГС  категорично отхвърлят идеята таксите за разглеждане на дела, които плащат гражданите, да бъдат намалени наполовина. Единият от предложените проекти за промени в ГПК предвижда пропорционалната държавна такса, която събират съдилищата, да падне от 4 на 2% върху материалния интерес по конкретния спор. "По същество предлаганото изменение предвижда двойно намаление на държавните такси за водене на производствата по ГПК. Това представлява значително намаляване, без да са изложени каквито и да било съображения за обусловилите го причини. Освен това би следвало да се съобрази как подобно значително намаление би се отразило на приходите за издръжка на органите на съдебната власт от такси. Както и общо на бюджета на съдебната власт, който обуславя изпълнението на правораздавателната й функция."

Истината обаче е, че когато тези такси бяха въведени, също нямаше никаква обосновка и така и не се намери смислено обяснение защо гражданите трябва да плащат точно 4% върху цената на исковете си, а не 3%, например. От година на година споровете, които се въртят през гражданските съдилища, стават все по-малко и е публична тайна, че една от причините за това са точно високите съдебни такси, които хората просто не могат да си позволят. А те не са единственият разход, който трябва да внесат "на старта" още преди да е започнало делото им. Освен таксите следват още адвокатските хонорари и възнагражденията за вещите лица, ако ще се искат експертизи, парите за хонорара на назначения от съда "особен представител", когато има такъв....

Съдиите не са съгласни и да се променя редът за касационно обжалване, който допуска до разглеждане пред трета инстанция практически нищожен брой от гражданските спорове. Точно по тази причина с една от предложените промени в ГПК се предвижда "цедката" пред касационната инстанция да бъде ако не премахната, то поне чувствително смекчена. "На практика измененията изцяло дерогират философията на касационното обжалване, възприета с новия ГПК. В съчетание с предложението за двойно намаление на държавните такси тези производства ще доведат до значително увеличение на касационните производства, респективно ще забавят изключително решаването на делата от ВКС. А не е изключена възможността да се стигне до невъзможност касационната инстанция да поеме разглеждането на постъпващите спорове. Считаме предложенията за неприемливи и необмислени с оглед възможните последици."

Facebook logo
Бъдете с нас и във