Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДИЯ, АВТОМОНТЬОР, ДИ ДЖЕЙ...

Трето поколение съдия. Отличник по приключени и написани дела в Наказателната колегия на Софийския районен съд. Готов винаги да даде съвет по един или друг казус. Скромен, мрази да се откроява или да налага мнението си. Изповядва древната максима, че в живота на човек има само две важни неща - работата и семейството.
Името му е Антон Урумов. Фамилията му е позната в магистратските среди и адвокатурата, защото е син на Николай Урумов - дългогодишен съдия във Върховния административен съд.
Според някои негови колеги Урумов-младши не би трябвало да има врагове, защото каквото е постигнал до момента, постигнал го е сам и въпреки бащината слава. Но понеже живеем в общество, в което на тежко съмнение се подлага всичко, част от гилдията не крие завистта си към успешната му кариера, смятайки, че зад нея стои баща му. Което, поне засега, не е доказано.

Антон Урумов е роден на 21 октомври 1975 г. в София и е зодия Везни. Характерното за хората, родени под този зодиакален знак, е, че те са симпатични и уравновесени. Смята се още, че са дружелюбни, готови винаги да помогнат и работят добре в екип. Четейки характеристиките за зодия Везни, все едно гледаме Антон, казват неговите колеги.
В гимназията Урумов не си е давал сметка накъде ще го отвее вятърът. Там той е имал други амбиции. Учил е в училище по машиностроене Цвятко Радойнов, дипломира се през 1993 г. със специалност двигатели с вътрешно горене.
И до днес не е забравил устройството на автомобилите. Много се забавлявам, когато си закарам колата на сервиз. Монтьорите започват да измислят всевъзможни повреди и дефекти по колата, само и само да ми вземат повече пари. Обичам със съвсем невинни въпросчета да ги накарам да се усетят, че поназнайвам нещо за автомобилите и да ги накарам да си свършат работата, казва Урумов. Неведнъж той е помагал и на приятели. Някой се оплаче, че еди-къде си нещо в колата тропа или вие и Антон прави моментална диагностика. Обикновено тя е абсолютно точна.
Чак след като завършва гимназия, Антон Урумов се ориентира към правото. Баща му не се намесва в избора му. Урумов-младши сам стига до заключението, че иска да учи право. Ориентирах се към широкото, неограниченото, даващо възможност на свобода на мислене право, стига да можеш да се аргументираш после, твърди съдията.
И допълва: Правото регулира всички сфери на социалния и обществения живот. Във всеки човек от най-ранна възраст се формира някаква идея за неговите права, за чувството му за справедливост. Възпитанието в семейството ми беше така насочено, че целият ми мироглед преминава през призмата на правото.
През 1993 г. той кандидатства в СУ Св. Климент Охридски, но за съжаление не се получава от първия път. Заради това той отива в казармата. Служи две години в строителни войски в Казичене, автоматчик е към гарнизонния арест.
След като се уволнява през 1995 г., той отново се пробва в Юридическия факултет. И този път успява. По време на следването най-много му се отдава гражданското право, наказателното въобще не го влече. Поне не в началото.
Дипломирах се през декември 2001 година. Месец-два по-късно се явих на конкурс и бях приет на работа като младши прокурор в Софийската градска прокуратура. Работих там около две години. През февруари 2004 г. се освободи място в Софийския районен съд, пак кандидатствах и ме приеха. Още от началото почнах в наказателната колегия на съда, обяснява днес Антон Урумов.
Работата като съдия му харесва повече от прокурорската, защото истинският арбитър в даден спор е именно съдията. Твърди обаче, че наказателното право е най-голямото недоразумение в живота му. Докато следвал, въобще не си и помислял да се занимава с него.
Но нещата се подредиха по друг начин. Бях приет на работа в прокуратурата, после в наказателната колегия на Софийския районен съд и гражданското право някак си се отдалечи от мен. Но все още не съм си затворил всички вратички. Може би един ден ще се занимавам с гражданската материя, предполага Урумов.
Допълва, че в семейството му никой не се занимава с наказателно право. Дядо му е бил съдия по граждански дела, баща му е съдия по административни дела. Шегува се, че сега остава някой от семейството му да стане съдия по търговски дела и така фамилията Урумови ще има представители във всички сфери на правото.
В практиката си, като магистрат в черна тога, неведнъж се е натъквал на различни проблеми. На първо място са лошите битови условия в Софийския районен съд. Сградата е стара, няма място за всички магистрати. Седим най-малко по четирима в стая, а сигурно знаете как изглеждат и съдебните зали, разказва Урумов. Но знае, че от него нищо не зависи. Това е въпрос, който трябва да бъде решен на ниво административен ръководител, Висш съдебен съвет и въобще държавата.
Що се отнася до законодателството, съдията отбелязва няколко положителни въведения в новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Бързите и съкратените производства дадоха възможност за по-голяма оперативност и бързина на процеса. Приемам ги като първа крачка към следващи положителни промени. Въпреки че с въвеждането на тези процедури ни се увеличи работата. Делата завършват по-бързо, трябва да спазваш сроковете за написване на мотивите. А съдиите са малко, споделя Урумов.
Има естествено и други проблеми, но те винаги са били на дневен ред. Става дума за отлагане на делата по различни причини, най-често недобросъвестното поведение на страните. В тези случаи говорим за манталитет, а не за професионални възможности, защото няма как да ограничим правата, които човек има по конституция, казва още Урумов.
Той не спести мнението си и по един наболял за прокуратурата въпрос, а именно за връщането на делата от съда на обвинението заради процесуални нарушения.
Винаги трябва да има възможност за връщане на дело, което е внесено в съда, но с много процесуални нарушения. Друг е въпросът доколко това се върши безконтролно. Защото актовете на съда, с които се връщат делата, не подлежат на обжалване. Може би това трябва да се промени, за да не ни обвинят, че го правим безконтролно. Но трябва да има възможност за връщане на делата заради процесуални нарушения, защото така ние следим за правата на обвиняемия: дали те са спазени, дали разследването е проведено правилно, в рамките на закона. Няма как да си затворим очите за груби процесуални грешки. Сегашният НПК съвсем разумно възприе практиката, че по принцип се връщат само онези дела, чиито нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебно заседание, казва Урумов, който е работил и като прокурор и познава спецификата на работата на обвинението.
Неведнъж в практиката му са се случвали и комични истории. Преди няколко месеца гледал дело за кражба. По време на пледоариите прокурорът поискал на подсъдимия да се наложи наказание обществено порицание. А адвокатът на момчето пък поискал... условна присъда.
Другият случай, за който разказа Урумов, е още по-забавен. По дело за грабеж, като подсъдими, били привлечени двама души. Няколко пъти обаче заседанията били отлагани, защото призовкарите и съдебна охрана не успявали да намерят единия от подсъдимите. По някое време се установило, че всъщност човекът е в затвора по друго дело. Най-накрая успели да го доведат в съдебната зала и тъкмо когато процесът започвал, адвокатът на редовно явяващия се подсъдим помолил Урумов да му отдели две минути, защото имал да му казва нещо важно. Думите на защитника били следните: По принцип моят клиент е невинен. Но той каза, че този, който е доведен от затвора, не е този, с когото двамата са извършили грабежа.
Впоследствие станало ясно, че в затвора имало двама души с еднакви имена. Съдебната охрана забравила да провери ЕГН-тата и взела първия, който отговорил на въпросното име.
От много работа почти не му остава свободно време. Научил се е да цени всяка свободна минута, която прекарва със семейството си. Антон Урумов има син, Николай, на две години и половина. Често семейството ходи на излети на Витоша, на екскурзии из природата.
Заедно със съпругата си и детето е обиколил почти цяла България. Като млад се увличах по археологията. Но едва сега почнах да разкривам историята през Средновековието, преди българите да се заселят на Балканите. Може би заради това напоследък почнах да се интересувам и от история, споделя съдията.
Откакто се е родило детето, Антон Урумов чете предимно... детски книжки и гледа детски филмчета. Малкият Николай е запален най-много по две анимации - Колите и Ледена епоха. Знае наизуст пасажи от последния филм. Често двамата се усамотяват и гледат някое и друго интересно рисувано филмче. А сред любимите екранизации на Антон са Матрицата и Властелинът на пръстените. Ще изчакам синът ми да порасне още малко и заедно да гледаме Властелина, казва Урумов.
Всъщност филмите са една от двете му мании. Събира всякакви - стари, нови, американски, европейски. Любим актьор му е Робърт де Ниро. Не съм гледал лош филм с него, казва запаленият фен. Харесва още Никълъс Кейдж, Киану Рийвс, Камерън Диаз.
Другата му мания е музиката. Признава, че е работил известно време като ди джей в дискотека, съвместявал работата със следването. Но впоследствие се отказал, предпочел ученето.
След тежък и напрегнат ден Урумов обича понякога да се събира с приятели. Сядат на по чаша бира и си бъбрят на теми, които са далеч от ежедневието. На сутринта обаче той отново е там, където го очакват всекидневните проблеми и въпросите на колегите му. На Антон винаги можем да разчитаме, отсичат те.

Facebook logo
Бъдете с нас и във