Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдия Хавиер Гомес Бермудес пред Параграф 22: НАЙ-БЕЗМИЛОСТНИЯТ НИ НАДЗИРАТЕЛ СА МЕДИИТЕ

На 27 май 1984 г., около осем часа вечерта, капитан Луис Очоа и неговата съпруга излизат от дома си в гр. Памплона, качват се в автомобила си и Луис завърта ключа на стартера за последен път. Мощен взрив пръсва на парчета прозорците и вратите на съседните къщи, а по време на огледа е установено, че в стените на някои от сградите наоколо са зейнали големи дупки. Капитан Луис Очоа загива на място, а съпругата му оцелява по чудо, но остава инвалид за цял живот. Експертите са категорични: под колата на полицая са заложени два килограма динамит, а разследването доказва, че атентатът е дело на баската сепаратистка организация ЕТА и е организиран от Хосе Хавиер Сабалета-Балдо. На 28 септември 1990 г. той е арестуван във Франция, но в продължение на осем години тамошните власти умуват по въпроса как точно да постъпят. Накрая, на 24 ноември 1998 г., Хосе Хавиер Сабалета е предаден на испанските власти. На 26 юли 2005 г., точно 21 години без два месеца след зверското убийство на Очоа, Балдо прекрачва прага на блиндираната съдебна зала в Националната аудиенция на Испания (специален съд, в който се гледат само строго определен тип дела: за наркотрафик, за финансови и банкови измами, за пране на пари и тероризъм, за престъпления срещу кралското семейство и за екстрадиция на престъпници, арестувани в Испания). А по ирония на съдбата делото му попада в ръцете на един от най-уважаваните и най-корави съдии в Испания - Хавиер Бермудес, който е председател на Наказателното отделение на Националната аудиенция и е мишена № 2 във вечния списък с враговете на ЕТА, които задължително трябва да бъдат убити. Г-н Бермудес, делото, на което имахме възможност да присъстваме днес (26 юли 2005 г. - бел. ред.), е за убийство, станало преди повече от две десетилетия. Въпреки че случаят е драстичен и става дума за терористичен акт, не попада ли то в обсега на абсолютно изтеклата давност?- Според действащото испанско законодателство давността за най-тежките престъпления е 20 години. Тези срокове обаче могат да бъдат прекъснати, ако срещу обвиняемия са предприети конкретни процесуални действия, след което започва да тече нова 20-годишна давност. Случаят с Хосе Хавиер Сабалета е точно такъв и давността за престъплението, за което той е подсъдим, започва да тече от момента на пристигането му в Испания, т. е. от 24 ноември 1998 година. Вижте, трябва да ви кажа, че в Испания терористите не могат да разчитат на давностните срокове, защото ние никога не спираме. Правосъдието е истинският валяк в борбата срещу тероризма и сега няма нито един обвинен в тероризъм, който да не е бил осъден и да не е прекарал в затвора достатъчно дълго време. Наистина ли сте приключили всички подобни дела с осъдителни присъди?- Ако не греша, май има двама престъпници с висящо дело за престъпления срещу Испания, извършени през 1982 и 1984 година. По едно от обвиненията съществува вероятност да не успеем да ги осъдим, но по другото обвинение присъдите им са сигурни. Може да прозвучи високопарно, но терористите винаги трябва да помнят едно: където и да се намират те в момента, рано или късно ще влязат в затвора и ще прекарат остатъка от съзнателния си живот зад решетките. Защото с тероризма компромиси не бива да се правят при никакви обстоятелства. Колко членове на ЕТА досега са влезли зад решетките? - В момента има над 700 души, които са в затвора за баски тероризъм. Онези, които днес са 20-годишни и са осъдени по новия наказателен кодекс например, ще излязат на свобода едва след като навършат 65-годишна възраст. В Испания няма смъртна присъда дори за най-жестоките убийци, защото правосъдието е онова, по което ние се отличаваме от тях. Да убиеш терорист означава, че трябва да станеш като него. Аз не приемам, че държавата - с цялата й власт, може да се вживее в ролята на убиец. Независимо от това, че екзекуцията е резултат от справедлив съдебен процес и присъда. Категоричното ми мнение е, че държавата няма нужда от раздаването на правосъдие чрез смърт, защото това е най-голямата несправедливост.Кога смятате, че ще приключи делото срещу Хосе Хавиер Сабалета, за когото прокурорът иска 26 години затвор? - По закон срокът за приключването на подобен процес е пет дни, но много често не можем да го спазим, защото делата са изключително тежки, с много подсъдими и с много свидетели. В случая Сабалета обаче подсъдимият е само един, има само няколко свидетели, а предварителното разследване е доказало категорично вината му. Това означава, че издаването на присъдата не би трябвало да се забави много. Вие ръководите Наказателното отделение на Националната Аудиенция. Разкажете нещо повече за тази институция и за делата, които разглеждате?- Съдебните дела, които разглеждаме в Наказателното отделение на Националната аудиенция, са за терористична дейност на територията на Испания, а при определени условия - и зад граница. Другия тип дела са свързани с организираната престъпност - банкови и финансови измами, международен трафик на наркотици, изпиране и фалшифициране на пари, източване на банкови сметки чрез фалшиви кредитни карти. Има още два вида дела, с които се занимава единствено Националната Аудиенция - престъпленията срещу краля, кралицата и тяхното обкръжение, както и молбите за екстрадицията на криминално проявените чужденци, арестувани в Испания.Националната аудиенция е специализиран съд, в който се гледат само най-тежките случаи на организираната престъпност. Колко магистрати работят тук?- Много малко и хората непрекъснато се изненадват, че в голяма държава като Испания - с 44-милионно население, всички дела за тежки престъпления се гледат само от 12 магистрати в Мадрид. Моето мнение е, че специализацията на съдебните органи е бъдещето на борбата срещу тероризма и организираната престъпност не само в Европа, но и в света. Националната аудиенция съществува от 1977 г. и в началото ползата от нашия съд също бе поставяна под съмнение. Днес обаче мнението за работата ни е коренно противоположно.По колко дела годишно гледат магистратите в Националната аудиенция?- Аз съм тук само от шест години и практиката ми изобщо не може да се сравнява с практиката на колегите, които са тук от 12-15 години. Приблизителните изчисления обаче показват, че всеки един от 12-те съдии в Националната аудиенция гледа седмично по две дела, свързани главно с терористична дейност. През тази седмица (18-24 юли - бел. ред.) приключи делото срещу т. нар. испанска клетка на терористичната организация Ал Кайда, за която е установено, че е участвала в подготовката на атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001 година. Вие сте председател на съдебния състав, бихте ли разказали по-подробно за какво става дума и какво се случи по време на процеса?- По това дело подсъдими бяха 24 души, които според обвинителния акт са набирали хора за извършването на терористични актове в целия свят и са финансирали тези терористични актове. Беше изключително интензивен съдебен процес. Той продължи приблизително два месеца и половина, заседанията се водеха всеки ден - сутрин и следобед. Според статистиката сме прекарали в съдебната зала 250 работни часа, а разпитите на подсъдимите и показанията на свидетелите са продължили точно 140 часа. Освен това по делото са обявени за международно издирване и задържане още десет души, съдебното решение за присъдите ще надхвърли 500 страници и най-вероятно то ще бъде готово около 20 септември. С какво ще запомните този процес?- Може би с парадоксалната ситуация, пред която бяхме изправени. В хода на делото призовахме в съда двама души - германския гражданин Даркан Санли и едно друго лице, чието име няма да споменавам, което се намираше в американската затворническа база Гуантанамо на остров Куба. За наша най-голяма изненада, германските власти отказаха да ни предадат Санли, докато американците - без никакви уговорки - екстрадираха своя човек. Така че днес (26 юли - бел. ред.) е един... сладко-кисел ден, защото постигнахме уникален успех в сферата на международното сътрудничество по наказателни дела. Американските власти, без никакви уговорки, се съгласиха задържаното от тях лице да бъде разследвано и съдено за терористична дейност извън САЩ. В същото време бяхме горчиво разочаровани от отказа на Германия да ни предаде Санли, въпреки че на негово име е издадена европейска заповед за задържане. Конституционният съд на Германия обаче явно още поддържа тезата, че европейската заповед за задържане нарушава основния закон на страната, а това е отстъпление от договореното сътрудничество по наказателни дела в рамките на Европейския съюз. Г-н Бермудес, смятате ли, че атентатите в Лондон на 7 юли 2005 г. ще ускорят създаването на механизми за предотвратяването на терористичните актове? Всъщност - възможно ли е подобно нещо изобщо да се случи някога?- Бих могъл да ви отговоря по два начина. Първият гласи, че цялата история на човечеството е съпътствана с дискриминационни актове на насилие - локални, регионални и световни войни. Съвременният тероризъм, от който днес страдаме, може би е насилието на ХХI век, призвано да замести конвенционалната война. Вторият отговор е доста по-реалистичен: идеолозите на международния тероризъм са квалифицирани престъпници, които на едро спекулират със съществуващата социална несправедливост и разполагат с неограничен човешки ресурс - едно племе, един народ или група народи. Тези хора на свой ред подкрепят морално и материално тероризма, защото смятат, че става дума за справедлива борба, а не за престъпници от най-чиста проба. Какво остава тогава да направи международната общност?- За съжаление възможностите на съвременната демокрация са силно ограничени и днес сме длъжни да изберем или свободата, или сигурността. При един диктаторски режим решаването на проблема тероризъм е лесно: силно ограничаване на гражданските права, въвеждане на извънредни съдилища, приемане на жестоки наказателни закони и... това е. В условията на демокрация обаче подобен ход е немислим, а балансът между правата и сигурността е задължителен. След атентатите в Лондон се заговори, че са необходими нови мерки за пресичане на начините, по които се финансира тероризмът. След като гледате главно такива дела, смятате ли, че това е възможно?- Разследването на пътищата за финансиране например на ислямския тероризъм е много различно от борбата с традиционното изпиране на пари и е ужасно трудно. Причината е, че сме изправени пред съвършено различно и много сложно явление, което не е подредено във вертикална или хоризонтална линия, нито пък е система с пирамидален тип на управление. Във финансово отношение ислямският тероризъм действа едновременно на няколко фронта. Понякога те успяват в най-развитите западни държави, въпреки строгия контрол върху паричния поток, наложен чрез банките, финансовите институции и чрез контрола на капиталовите пазари. Тероризмът получава пари и от доста държави в Югоизточна Азия - като Индонезия и Пакистан, защото там няма никакъв контрол. Третият път минава през частните банки и нерегулираните финансови институции в мюсюлманският свят, където е масова практика парите да се предават от ръка на ръка, без документи. А четвъртият начин за финансиране на тероризма е по-елементарен - чрез криминални престъпления: източване на банкови сметки с фалшиви кредитни карти, продажба на наркотици, отвличане на хора за откуп и т. н. Имайте предвид, че един атентат като този в Мадрид на 11 март 2004 г. струва не повече от 60 000 евро, а за самолетните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Ал Кайда е похарчила около 500 000 долара (около 400 000 евро). Тези суми са нищожни в сравнение с огромните щети, които бяха нанесени. Ако изобщо е уместно да говорим за пари и щети, след като загинаха хиляди хора. Вие сте председател и на съдебния състав, който ще гледа делото за терористичните актове в Мадрид на 11 март 2004 година. Колко време ще продължи този процес, като се има предвид, че материалите от предварителното разследване са събрани в 300 тома?- Намеренията ни са делото да влезе в съдебната зала през пролетта на 2006 година. Като обвиняеми са привлечени над 100 човека и затова най-вероятно ще бъдат проведени няколко съдебни процеса. Все още обаче всичко е в ръцете на съдия-следователя. Какви са максималните присъди, които предвижда испанският наказателен кодекс за тероризъм?- В Испания максималната присъда е 40 години. Независимо от това дали става дума за терористичен акт с четири, или с 4000 жертви. Най-тежкото наказание за терористичен акт, от който има само една жертва, е 30 години, но има редица допълнителни наказания, които ни помагат да се справим и с най-... безнадеждните случаи. Примерно за доказана принадлежност към терористична организация законът предвижда от 12 до 15 години затвор, които са сигурни дори ако подсъдимият не е извършил никакви други престъпления. Вярно ли е, че сте на второ място в списъка с вечните мишени на терористите?- Този въпрос трябва да го зададете на някого от полицаите. Според мен обаче няма терорист, който да е доволен от съществуването на Наказателното отделение на Националната аудиенция, независимо от това кой го ръководи. Ние, съдиите от Националната аудиенция, както и прокурорите, които работят с нас, сме враг № 1 на тероризма и всички сме потенциални негови мишени. Не знам как върви класацията и не ме интересува. С колегите от наказателното отделение наистина сме под сериозна заплаха за живота си, но това е нещо, което доброволно сме приели като част от нашите задължения.Лесно ли се свиква с денонощната охрана?- Да, защото те са големи професионалисти и непрекъснато полагат усилия да не се чувстваш неудобно. Въпреки това човек вече не разполага със своето собствено пространство и задължително свежда разговорите с близките и семейството си до необходимия минимум. Но не, защото тези хора ще тръгнат да разказват какво са чули, а защото самият ти знаеш, че те слушат хора, които не са от твоето семейство или от най-тесния приятелски кръг. От време на време обаче през година се случва да откраднем няколко дни, да потънем в дълбока нелегалност и тайно да се насладим някъде на... пълната свобода. Трябва да ви кажа, че никой не може да оцени свободата така, както онзи, която я е загубил по една или друга причина. А възможно ли е съдия от Националната аудиенция да бъде купен? Азбучна истина е, че това, което не може да се купи с пари, се купува с... много пари?- Категорично твърдя, че в аудиенцията не съществува корупция. Нито сред магистратите, нито сред служителите. В наказателното отделение работата няма да бъде свършена с подкупването на един магистрат, защото всяко дело се гледа от тричленен състав. А някой да корумпира трима съдии от даден състав наведнъж - първо е невъзможно, и второ - няма никаква полза. Причината е, че съществуват достатъчно механизми за външен контрол върху работата ни: прокурора по делото, адвокатите на подсъдимите и... медиите, които са най-безмилостният ни надзирател.Какви медии, нали вие се занимавате само с тежки и секретни дела, свързани с националната сигурност и използването на специални разузнавателни средства?- В Наказателното отделение на Националната аудиенция всички съдебни процеси се провеждат в присъствието на медиите и достъпът на журналистите е неограничен. Тук непрекъснато има по 15-20 репортери от пресата, радиото и телевизията и за нас това е изключително важно, защото контролът на обществото е много полезен за работата на аудиенцията. Всяка наша грешка, дори и най-незначителната, има огромен обществен отзвук и задължително е водеща новина в цяла Испания поне... една седмица. И затова ние просто гледаме да не грешим.А обръщат ли журналистите внимание на успеха на съда. Как стои въпросът?- Е, отразяването на добре свършената работа е много по-скромно, да не кажа - пестеливо и лаконично. Но това е справедливо, въпреки че изглежда точно обратното. Онова, което се изисква от нас, е да работим добре. По принцип, а не за да ни хвалят. И когато си вършим работата, както трябва, това не е никаква новина. Новина е, когато работим зле и испанските журналисти изобщо не се колебаят да ни го напомнят. Ето защо, просто не ми се мисли какво ще се случи, ако медиите надушат, че някой от нас се е изкушил да вземе дори само едно евро...

Facebook logo
Бъдете с нас и във