Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДИЯ ПОСЕГНА КЪМ ОСКАР ЗА ИЗМИСЛЕНИ ДЕЛА

Ще доживеем ли деня, в който ще чуем най-сетне ефективна присъда срещу прегрешил магистрат? Или ще продължим по старому - с краткотрайна радост от гръмналите фишеци и закономерната тишина на забравата после?
На прицел от известно време е още един представител на съдебната власт - доскорошният председател на Районния съд в китния Белоградчик Ирена Венкова.
Магистратът в черна тога привлече вниманието на следствието с уникалната дарба ... да измисля граждански дела в РС. Делата са образувани по скалъпени от нея искови молби от реално съществуващи хора, които уж пропуснали да заявят в срок пред съда наследствени земи.
Тънкият момент обаче е, че въпросните земи нямат нищо общо както с избраните люде, така и с предците им. Просто се избира апетитно парче - невърната и непотърсена земя, приписва се като незаявена на неподозиращи за нея хора, след което минава през съда и най-накрая с генерално пълномощно се продава на трети лица.
Всички сюжетни линии в процесите са плод на магистратската фантазия, а подобни дела изобщо не са водени в съда. Венкова съставяла фалшиви протоколи от фиктивни заседания. В тях чевръстата съдийка признавала несъществуваща собственост на нищо неподозиращи реални хора.
След съдебните решения въпросните парцели са продавани с нередовно заверени пълномощни най-вече от Емил Иванов, съпруг на Ирена Венкова.
А общата сума, с която семейството се е облажило, надхвърля половин милион лева...
Схемата
От две-три години шефката на съда Ирена Венкова действа по прекрасно изпипаната и в същото време простичка схема. Сяда пред компютъра и с белетристичен нюх изтраква поредната искова молба от името на някой неин съгражданин или пък жител на някое от съседните селца.
Всички молби към районния съд си приличат като две капки вода - хората уж са пропуснали да заявят земеделските имоти, останали по наследство или прехвърлени им от родителите.
Задължително имената на хората, пуснали молби, са истински. Реални са и фамилиите на родителите и местожителството им. Единствено земята, която трябва да им бъде върната, няма нищо общо с тях.
След като намирала подходяща собственик на парцела, съдийката давала плът и кръв на творението си с още документи. След получаването и разписването на въпросните молби Венкова запретвала ръкави и сътворявала Удостоверение от съответната общинска поземлена комисия, което е задължително за тази процедура. В него кратко и ясно се казва, че ръководството на тамошната дирекция Земеделие и гори уверява съда в това, че еди-кой си не е заявил в срок владените от него имоти.
Накрая на магистратката-сценаристка остава само да прикрепи още един важен документ - удостоверението от съответното кметство, в което главният герой в сюжета се посочва като наследник на родителите си и съответно на техните имоти. Разбира се, в него се вписват и братята и сестрите.
И така настъпва времето, когато делото ще влезе в съда. Там съвсем естествено всичките молби са уважени от съдия Венкова.
Случаите
Един от най-категоричните примери за чудесен сценарий, сътворен от доскорошния председател на Районния съд, е този с жителка от столичния квартал Дружба. Преди няколко месеца жената с изненада разбрала при разпита си в следствието, че била пуснала искова молба до председателя на районния съд, в която обяснява, че е пропуснала да заяви пред съда в законоустановения срок имоти в землището на едно видинско село, с което тя нямала нищо общо.
Изненадата преминала в шок, когато жената научила, че освен исковата молба е извадила и удостоверение от областната дирекция Земеделие и гори , в уверение на това, че тя и брат й са пропуснали да заявят в срок въпросните имоти.
В паралелния живот на жената всичко си било истинско до последната подробност. Например според доскорошните изисквания на Закона за собствеността и използуването на земеделски земи, в съдебната зала по време на делото е трябвало да има задължително и свидетел, който да потвърди, че нивите са притежание на ищеца. Свидетел е имало. Според съдията белетрист Ирена Венкова в съда бил доведен от ищцата над 70-годишен мъж, който свидетелствал в нейна подкрепа.
Фантазията на магистратката дотам се развихрила, че в сътворения от нея фалшив протокол от несъществуващо заседание дори измислила реплики на ищцата от рода на да се даде ход на делото, поддържам исковата молба, моля да се приемат приложените писмени доказателства и т.н.
За да звучи още по-достоверно, магистратката в черна тога сложила в устата и на мнимия свидетел две-три изречения. В тях той казал, че знае много добре за какви земи става въпрос и че наистина наследниците са пропуснали да ги заявят пред съда.
Съвсем естествено жената остава като гръмната, след като разбрала, че всичко това се е случило. Тя категорично отрекла да е подавала искова молба и да се е подписвала под нея, както и да е присъствала на каквото и да било дело в районния съд. Твърдяла още, че там не е стъпвала от много години, камо ли да е водила със себе си възстаричък мъж за свидетел.
Нещо повече. Жената споделила, че описаните в молбата ниви са й съвършено непознати и тя дори не ги е виждала.
Сканирани печати
При уплътняването на образите в сценариите си Ирена Венкова прибягнала и до друг хитър прийом. Тя сканирала истинско удостоверение на едно от кметствата във Видинска област и използвайки неговите реквизити - печат, щемпел, подпис, изготвила копия на несъществуващи удостоверения. Прилагайки към делата въпросните копия, тя произнасяла своето решение единствено на база на заверения фалшив документ.
За зла участ обаче магистратката се поотплеснала в съставянето на фалшивите документи и съчинила удостоверения на различни лица с един и същ изходящ номер и дата. Освен това в удостоверенията са посочвани произволни номера на партидите, които касаят обаче съвсем различни лица от мнимите титуляри на удостоверенията.
Скандалният хотел
Само на стотина метра от историческата крепост Калето край Белоградчик се издига първият етаж на бъдещ хотел, който по документи се строи от близък роднина на Ирена Венкова. Разрешението за строеж е издадено на щастливеца в края на октомври 2006 г., в деня, в който... е издаден акт за общинска собственост на апетитния имот.
Заверката и на двата документа е дело на съдията по вписвания в Белоградчик Велин Станков, като и двете са станали при предишния кмет на града Людмил Антов с решение на общинския съвет.
Парцелът от над 450 кв м явно е продаден като общинска собственост, като разширение на около 60 кв. м площ, купени от тамошна кооперация, свидетелстват източници на Параграф 22. Така е станало възможно свекърът на магистратката да налее основите на хотела. Преди това човекът държал там павилион за скара и бира. А щом земята под павилиончето се оказала собственост на кооперацията, какво по-логично кебапчията да бъде възнаграден за вкусната скара...
Щастието на новоизпечения хотелиер обаче било кратко. Оказало се, че върху същата земя от 510 кв. м, през 2004 г., общината е продала право на строеж на видинската бизнесдама Росица Кирова. Тя в момента е заместник-председател на Видинския общински съвет и вече е завела дело за правото на строеж.
Новият градоначалник Емил Цанков се е заел със задачата да се направи проверка защо и как е била продадено апетитното място за строеж на хотел на роднината на съдия Венкова.
След завършване на проверката ще се произнесе по случая и общинският съвет. Дотогава строителството на хотела е спряно.
Обвиненията
Срещу Емил Иванов и Ирена Венкова са повдигнати обвинения за документна измама в особено големи размери, представляващи особено тежък случай (чл.212, ал.5 от Наказателния кодекс). Наказанието предвижда затвор от десет до двадесет години.
Срещу Венкова са повдигнати още две обвинения. Едното е за използване на неистински документ, чрез който е получила, без правно основание, чуждо движимо имущество в големи размери с намерение да го присвои (чл.212, ал.4 от НК). То предвижда лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Другото е за съставяне на официален документ с неверни обстоятелства (чл.311, ал.1 от НК) и може да вкара зад решетките Венкова до пет години. Така общо екссъдията може да лежи в затвора до 40 години.
Постановленията срещу Ирена Венкова и съпруга й Емил Иванов са предявени на 26 ноември 2007 г., когато е определена и мярката им за неотклонение парична гаранция от по 10 000 лева. Три седмици по-късно (14 декември) състав на Софийския градски съд потвърди паричните гаранции и на двамата.
Тогава Висшият съдебен съвет (ВСС) временно отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство магистратката по предложение на главния прокурор Борис Велчев. Съдийката е съставяла фалшиви протоколи от съдебни заседания и е давала възможност за получаване на имуществени права на неин близък, без да има правно основание за това, обясни обвинител №1.
Развръзката по случая престои! Но поведението на Венкова би трябвало да постави нащрек дори и невежите правно собственици на земи, които не са защитени от някой следващ магистратски капан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във