Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдиите са пресирани!

Величка Цанова е наказателен съдия с 18 години стаж, а от ноември 2009 г. е председател на Наказателното отделение на Софийския градски съд (СГС). Влиза в съдебната система през 1992 г. като младши съдия в Окръжен съд - Пазарджик. Година по-късно е назначена за съдия в Районен съд - Велинград. През 1999 г. постъпва на работа в Софийския районен съд, а от 2006 г. е съдия в СГС. Едно от шумните дела, които е гледала, е т. нар. дело за американската царевица от 1993 г., по което обвиняеми за длъжностно присвояване бяха финансистът Емил Хърсев и тогавашният земеделски министър Георги Танев (от правителството на Любен Беров). След 17 години делото стигна във Върховния касационен съд след протест на прокуратурата срещу оправдателната присъда на съдия Цанова.

Съдия Цанова, оглавихте Наказателното отделение на съда, в който се гледат най-тежките наказателни дела, и то в момент на шумни полицейски акции и скандали в съдебната власт. Как се чувствате в тази обстановка?
- Дискомфортно, определено. Естеството на нашата работа, специално на това отделение в СГС, предполага много напрежение. Не само заради тежестта на внесените обвинения, но и заради медийния интерес. Нормално е някои от колегите тук да се чувстват в по-тежка ситуация.
Смятате ли да промените нещо в организацията на работата в отделението?
- Още миналата година, докато бях само изпълняващ тази длъжност, беше въведен ротационен принцип при разпределянето на делата. Всеки един от съдиите в наказателното отделение, който има желание, започна да разпределя делата в компютърната система съобразно точен график. Това правило бе въведено от 1 март тази година и по отношение на делата на досъдебно производство - мерките за неотклонение, исканията за одобрение на протоколи за претърсване и изземване, исканията за даване на разрешения за претърсване и изземване, обжалване на всички останали мерки, които подлежат на съдебен контрол. Логиката на тези промени е да се избегне субективният фактор при разпределението на делата и да се доразвие принципът за разпределението им на случаен принцип. При нас дежурят по трима съдии на ден, които разглеждат делата на досъдебно производство.
Как ставаше разпределението на тези дела досега?
- До 1 март аз ги разпределях ръчно, съобразно натовареността на всеки един от дежурните съдии, като се съблюдаваше, общо взето, принципът за равномерна натовареност. Сега вече делата се разпределят съобразно реда на постъпването им и се избягва възможността за субективизъм. Компютърът определя на кого измежду тримата дежурни съдии да се зачисли делото на доклад. Но пък излезе друг проблем. В момента компютърната система е такава, че трудно отчита самия обем на делото. По едно дело може да са постъпили 15, 20 или дори 50 искания за претърсване и изземване. Но делото е едно, а системата не отчита, че по него трябва да бъдат постановени 50 акта. Резултатът е известна неравномерност в разпределението, но да се надяваме, че ще бъде направен друг софтуер, който ще предвиди и тази особеност.
Докато въведем този прословут метод за разпределение на делата на случаен принцип, в много развити страни взеха да го ограничават и да разпределят делата според тяхната тежест, според опита и специализацията на съдиите и съдийските състави. В Сърбия дори има специализиран съд и специализирана прокуратура за борба с организираната престъпност. Не сме ли пак сред изоставащите?
- Ами всичко, което е докарано до абсолютна крайност, не е правилно. В нашето отделение сега има 34 наказателни съдии, като някои от тях са постъпили много скоро. Когато компютърът разпредели дело от 200-300 тома с фактическа и правна сложност на колега, който няма необходимия опит, нормално е да се замислим дали ще се справи.
Усещате ли натиск от страна на изпълнителната власт чрез медиите?
- Както знаете, и ние от СГС подобно на Съюза на съдиите също излезнахме с две публични декларации в тази връзка. Първата от тях беше по повод на едно некоректно заглавие в медиите, основно на изявление на адвокат Ина Лулчева по делото Октопод. Другата декларация направихме във връзка с думите на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за търсене на правен механизъм за изнасяне на делото по САПАРД срещу групата Николов - Стойков в Германия. Не е въпросът, че се дразним от подобни изявления, а че на нас като професионалисти трябва да ни бъде създадена среда, в която да можем да работим. Ние сме нормални хора и се дразним не от медийното внимание, защото всеки има право да бъде информиран. Проблемът е в непремерените приказки на представители на други власти, а подобни изявления не могат да не дадат отражение върху акта на съдията, върху неговото процесуално поведение. Когато става дума за колеги с повече опит и стаж, с времето те са си изработили механизми за неутрализиране на напрежението. Но някои от по-младите се чувстват понякога толкова притеснени, че задават въпроси за неща, които се смятат за азбучни истини в наказателното право. По отношение на САПАРД специално това изявление беше направено само две седмици преди пледоариите по делото. Как да се чувства този съдия при разглеждането му, след като от него се очаква единствено да постанови акт в една посока?! Чувстваме се пресирани, защото излиза, че всичко друго би било непрофесионално. А ние работим въз основа на доказателствата по делото и на закона, за да формираме вътрешното си убеждение.
Къде според вас е мярката за говорене, след като няма законова забрана за подобни изявления?
- Аз не казвам, че хората в изпълнителната власт, които отговарят и наблюдават тези разследвания, не трябва да говорят. Но те са наясно, че един съдебен акт подлежи на съдебен контрол. Достатъчно е да кажат: Считаме този акт за неправилен и незаконосъобразен и ще използваме правните средства за контрол. Всичко друго са квалификации, които според мен са недопустими. Нормално е винаги да има недоволни - едната страна или другата. В НПК обаче са уредени механизмите и основанията за обжалване.
Смятате ли, че натискът е инспириран, за да притиснат съдиите до стената и да отсъждате правилно срещу посочените примерно от полицията хора?
- Тук е мястото да отбележа, че се забравя една фигура в цялото наказателно производство - фигурата на прокурора. Като че ли се прескача прокуратурата във всички публикации по повод на тези дела. Озадачена съм от обстоятелството, че никъде не се коментира отговорността на прокурора. Когато те внасят искане за определена мярка за неотклонение, това искане трябва да е мотивирано въз основа на събраните доказателства. А работата на прокурора не е само да събира доказателства в полза на обвинението. Прокурорът е този, който трябва да събира доказателства и в полза на защитата. Нещо, за което мога смело да твърдя, че в последно време не се прави. Аз адмирирам дейността както на МВР, така и на прокуратурата, защото целта им е ясна. Те искат да се справят с престъпността в България. Но това трябва да става със законови средства и не за сметка на правата на страните. Най-лесно е един прокурор да внесе неоснователно искане, а след това цялата тежест и отговорността да падне върху съда. В повечето случаи както за медиите, така и за обществото не става ясно въз основа на какви доказателства се е стигнало до съдебния акт. Именно поради този факт на сайта на СГС се публикува всякаква информация относно делата с обществен интерес.
На какво се дължат тези разминавания?
- За саботаж не бих могла да говоря. Въпрос е на професионализъм и на добросъвестност. Много са случаите, в които установяваме, че е разследвана само една линия. Това става пределно ясно в съдебното заседание, когато защитата започне да прави искания, които сочат за възможни други линии за разследване на престъплението и които са пренебрегнати. Ние всъщност в съдебно заседание вършим понякога работата на прокуратурата, която би трябвало да е свършена още на етап досъдебно производство.
Мислите ли, че обществото има нужда да му се обяснява по-настойчиво, че оправдателната присъда невинаги означава провал, а най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража невинаги е необходима?
- Мисля, че това е въпрос и на правна култура у повечето хора. Една присъда се постановява на базата на доказателствата, които формират вътрешното убеждение на съдията. А дали тази присъда ще отговори на обществените очаквания, е съвсем отделен въпрос. Конфликтът според мен произтича от голямото и едностранчиво медийно отразяване на работата на досъдебното производство. Сред обществото бе насадено схващането, че едва ли не задържането под стража е единствената мярка за неотклонение. Тя не може обаче да бъде наказание. Има и редица други мерки за неотклонение, които изпълняват своята роля, но прокуратурата залита в посока на най-тежката. Трябва да се държи сметка за тежестта на повдигнатите обвинения. По последните шумни дела не съм била дори докладчик, но от това, което прочетох, знам, че става дума за изключително тежка престъпна дейност, която трябва да бъде установена и с разпити на свидетели. В този смисъл има резон тези хора да бъдат задържани, за да се предотврати възможността да манипулират показанията на тези свидетели. Но говорим все пак за изолирани дела и трябва да са налице предпоставките за налагане на тази мярка - обосновано подозрение за извършено престъпление, опасност от укриване и от извършване на друго престъпление.
Преди дни депутатите в руската Дума обсъждаха премахването на ареста за извършени икономически престъпления от техния Углавен кодекс. Мотивите бяха, че тази мярка е подходяща за престъпления срещу държавата и личността, но не и за икономическите, с които е увреден чужд бизнес. Вносителите смятат, че извършителите на такива деяния трябва не да седят в ареста, а да компенсират вредите. Споделяте ли тази теза?
- Би могло да се размишлява върху нея. Действително в много случаи става въпрос за хора, които са известни на обществото, имали са някакъв социален статус. Със семейства, със свой бизнес. За тях трудно може да се направи извод, че ще се укрият и ще извършат друго престъпление. В този смисъл трябва да призная, че има едно раздвижване в прокуратурата, която започна по-често да се възползва от разпоредбата на чл.72 от НПК: да се иска обезпечаване на наказанието глоба и конфискация с налагане на възбрана и запор. Нещо, което до неотдавна не се правеше или се правеше изолирано. Но въпроса защо го отправете към прокуратурата.
Как гледате на идеите на правосъдното министерство за радикална промяна на Закона за отнемане на имущества, за да може да става това, без да е влязла в сила осъдителна присъда?
- Доколкото знам, този проект е изпратен за съгласуване на Венецианската комисия. Не мога да се съглася с това. В една правова държава едно лице трябва да бъде с доказана вина, за да се пристъпи към отнемане на неговото имущество. Още по-малко споделям становището, че може да се пристъпи към отнемане на имущество дори без да е образувано наказателно производство. Според мен такъв подход би създал предпоставки за произвол.
Мнението ви за промените в НК и НПК?
- Години наред говорим за нова наказателна политика, за създаването на изцяло нови НК и НПК. Нещо, което до този момент не е станало. Работи се на парче. Непрекъснато се променят съставите в НК и процесуалните норми в НПК и това създава допълнително напрежение в съдиите. В обществото се създава усещане, че след приемане на по-тежки наказания ще последва незабавното им налагане. Но всъщност недостатъчно се акцентира, че деецът се наказва по закона, който е бил в сила към момента на извършване на престъпното деяние и е по-благоприятен.
Споделяте ли идеите леката престъпност да се наказва с административни санкции?
- Да, има много състави на престъпления, които могат да бъдат наказвани по административен ред. Това ще разтовари наказателните съдии и ще им даде възможност да се съсредоточат върху тежката престъпност. Вземете например едно неплащане на издръжка - в съвременните условия то просто няма място в Наказателния кодекс.
Повдигна се дори темата за изваждане на пътните произшествия от НК. Защо по тях ефективните присъди са изключителна рядкост?
- Ами ние изхождаме от това, че става дума за престъпление по непредпазливост, а не за умишлено. Независимо че в повечето случаи престъпният резултат е изключително тежък, те са непредпазливи деяния. В този смисъл една засилена наказателна репресия би била неоправдана. Не говоря за случаите, когато деецът сам се е поставил в това положение, употребявайки алкохол, а за класическия случай, когато такава употреба не е налице. Тогава аз не виждам с какво изолирането на дееца от обществото би допринесло за постигане целите на наказанието.
Защо се наложи масово практиката за налагане на условни присъди?
- Вижте, нека да си кажем истината. Затворът не е панацея. Когато дадено лице не е осъждано и става дума за негово първо деяние, аз не виждам с какво изолацията му би способствала за превъзпитанието му в по-голяма степен, отколкото едно условно наказание.
Намаляха ли проблемите със съкратеното съдебно следствие и споразумението?
- С последните промени в НПК, които ограничиха приложението на съкратеното съдебно следствие, нещата до известна степен се нормализираха. Негативите бяха натрупани преди това, но не мисля, че има необходимост от допълнително затягане. Колкото до споразумението, то се одобрява от съда. Той може и да не го одобри, ако прецени, че противоречи на закона или на морала. Но, съгласете се, че когато един съдебен процес се точи 5-6 години, преди това е имало досъдебна фаза и призоваваме свидетели на престъпление, извършено преди 10-15 години, те дори нямат спомен за случилото се. Закъснялото правосъдие не е правосъдие.
Как гледате на американската помощ за въвеждане у нас на т. нар. концепция за управление на делата, която предвижда ходът на процеса да бъде диктуван от съда, а не от защитата?
- Не бих казала, че сега той се диктува от защитниците. Ако говорим за някои спекулативни действия, именно в тази насока се предвиждат и законодателни реформи за тяхното ограничаване. Подобни действия дразнят и нас. В немалко случаи изпитваме неудобство, ако трябва да отложим делото при пълна зала със свидетели и вещи лица. Отделно се натоварва и графикът ни.
Американците прилагат широко медиацията, чрез която решават над 90% от наказателните дела със споразумение и те изобщо не стигат до съда. Защо у нас медиацията по наказателни дела още не е въведена?
- Мисля, че медиацията има място само по делата от частен характер - обида, лека телесна повреда и други. Съдията и сега напътства страните към помирение в първото заседание по делото. По същия начин той би могъл да напъти страните и към прилагане на медиация. При делата от общ характер обаче това няма как да стане, защо при нас процесът е по-формален.
А какъв е вашият коментар за скандалите около Висшия съдебен съвет(ВСС)?
- Естеството на нашата работа предполага неминуемо ограничаване на контактите. Не може да се отрече, че има недобросъвестни колеги. Но по-голямата част от съдиите в СГС са почтени и скандалът с ВСС им се отрази крайно демотивиращо. Един съдия трябва да си подбира контактите, но това не бива да бъде довеждано до абсурд. Колкото до кадруването, смятам, че трябва да има пълна прозрачност на избора, като се промени системата за атестиране. Да се прави ясна картина на дейността на всеки магистрат без външна намеса от колеги, които нямат представа за дейността на атестирания.
Защо съдийската професия се феминизира дотам, че мъж съдия стана нумизматична рядкост?
- Ами, защото жените сме по-властолюбиви. И това не е отсега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във