Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЪТ И ПРОКУРАТУРАТА СМАЧКАХА МЕГАДЕЛАТА СРЕЩУ БУЗАТА И ИМПЕРАТОРА

Една от най-мощните иманярски структури, шетала из българските земи през последните 25 години, бе напълно оневинена. Неин коронован лидер е Митко Станков (Бузата), днешен високоуважаван и съвършено легален обитател на китна Австрия. Легендите разказват, че той е на ти с материята и е един от малцината българи, чиито умствен и интелектуален багаж не е парцелиран на епохи, държави и видове антично изкуство. Според спецове, воювали с Бузата през последните трийсетина години, за него не е никакъв проблем да датира една находка от пръв поглед, да определи реалната й научна стойност и да прещрака за колко и на кого може да бъде продадена, срещу какво може да бъде разменена и как да бъде узаконен произходът й. По времето, когато тръгва да се развива нашата брадясала история, Митко Станков (Бузата) е едва трийсетинагодишен. Факт, който никак не му е попречил да направи в ония години това, за което много от днешните организирани престъпници могат само да мечтаят. Става дума за изграждането на мрежа, която в продължение на десетина години е работила изключително успешно на териториите на няколко европейски държави и в САЩ. Едновременно и без засечка. Уреждането на сметките също звучи познато днес - заплащане в брой (основно в германски марки и долари), и бартерни сделки. От България навън излизат кервани с антики (предимно златни, сребърни, бронзови и мраморни), а в страната влизат съвременни златни монети (наполеони) и пендари Франц Йосиф без научна и културна стойност, модерни металотърсачи (по 5000-6000 долара единия), машинарии и химикали за производство на фалшификати и тъй нататък. Бузата отнася първия официален шамар в края на 1986 г. по време на оперативна разработка срещу другия гигант в бранша - Желязко Колев Демирев (Императора). Конкретният повод е тракийската могила край с. Винарово, Старозагорско, разкопана няколко месеца по-рано - през лятото на 1986 година. По време на разследването е установено, че поръчката за удара е дадена от Императора, който е финансирал изкопните мероприятия с 5000 (тогавашни) лева. Хората му са проникнали в гробницата така, както се полага на истински миньори - направили са си истински забой, укрепили са стените и тавана с греди, където е било нужно са сложили и осветление. Какво са открили вътре къртиците е тема на друго следствено дело и на друг разговор. Находката, която ни интересува днес, е непокътнатият обков на бойната колесница (апликациите), с която е погребан тракийският големец. По оценка на вещите лица, находката струва около 20 000 германски марки. Или поне толкова би платил Националният исторически музей, ако трябва да я откупи. Според експерти обаче, продадени на аукцион в Западна Европа, апликациите биха стрували поне пет пъти повече. В хода на разследването е установено, че половината от апликациите на колесницата са у Императора, а другата половина са купени от Бузата. И кълбото тръгва да се разплита. Второто нещастие спохожда Бузата няколко месеца по-късно. По време на разпитите в тогавашното Главно следствено управление част от задържаните дребни риби признават, че той е купил на едро изключително ценна находка...... На 15 септември 1986 г. професионалните иманяри Стоян Стоянов, Милен Маринов, Цветан Цветанов, Митко Митков и Антон Енев (всички от Нови пазар, Шуменско) отпрашили към Сливенско, за да заработят някой и друг лев. Съвсем случайно в корубата на едно дърво край с. Седларово открили гърне, пълно догоре със злато. Съдебната експертиза е категорична, че става дума за 1022 златни византийски монети - хиперперони, сечени през ХIV в. от последната династия на Палеолозите. Бидейки в бизнеса от години, петимата моментално преценили, че Митко Станков е точният човек, който не само може да пласира стоката, но е в състояние да им я плати веднага. За всеки случай те си заделили част от намереното (29 монети), а останалите - общо 993 хиперперони, дали на Бузата. Срещу 150 000 лв., платени, както следва: 10 000 лв. в брой; 129 златни наполеона, оценени на 100 000 лева; металотърсач Гарет за 10 000 лева; 50 наполеона, които петимата изтъргували за 19 000 лева.За останалите 11 000 лв. съзаклятниците се разбрали да бъдат издължени по-късно.Според тогавашните официално действащи в България тарифи, съдържанието на гърнето е оценено на 470 700 лева. Нумизмати обаче твърдят, че Бузата и западноевропейските му партньори, ако са дочакали звездния си миг, са щели да проявят нужното търпение и да продадат хиперпероните на порции. По една, две или три монети наведнъж. В този случай цената им би скочила и като нищо те са щели да приберат по 500-600 долара (най-малко) на парче. Което, откъдето и да го погледнем, си е една изключително приятна сума. И за окото, и за душата... От гледна точка на съвременните представи за пъргавината на Темида работата около Бузата приключва за отрицателно време. Делото срещу Бузата и компания е образувано през 1987 г. и завършва в края на 1988 година. Мнението на следователите е, че Митко Станков и още 18 иманяри трябва да бъдат съдени, и то здраво. Други 13 са закопчани по делото срещу Желязко Демирев. В по-миналата седмица (бр. 20 от 18 май т.г.) Параграф 22 писа за несметните богатства, спасени малко преди Бузата и Императора да ги изстрелят зад граница. Въпреки това обаче е хубаво да си припомним отново някои отправни цифри, за да си имаме... едно наум. По двете дела са иззети общо 17 000 културно-исторически ценности, които по нашенските мерки са оценени на 2.65 млн. тогавашни лева. Според теглилките обаче, картинката е изглеждала така: 20 килограма антично, средновековно и съвременно злато в монети и накити; 200 килограма сребърни монети, по-голяма част от които антични; 330 000 лева и 35 000 долара в брой. По тарифи на западноевропейските аукциони, антиките са оценени на над... 5 млн. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във