Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдът на ЕС се оплете за адвокатските хонорари

S 250 d878456b 5441 4e88 b41d 3265188795b0

Регламентираните с наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските хонорари биха могли да ограничат конкуренцията на  пазара на правни услуги. Това реши Съдът на Европейския съюз по отправеното миналата година от съдията в Софийския районен съд Иван Георгиев т. нар. преюдициално запитване до институцията в Люксембург.

Процедурата се прилага, когато при висящ процес на национално равнище бъде открит спорен въпрос, чието разрешаване зависи от  тълкуването на разпоредба на правото на Европейския съюз. В такъв случай националният съдия може да отправи запитването служебно или по искане на някоя от страните  по делото, след което съдът в Люксембург дава преюдициално заключение и въз основа на него се разрешава конкретният казус.  
Запитването на Георгиев засяга съответствието на установените с наредба на Висшия адвокатски съвет долни прагове на минималните адвокатски възнаграждения с общностното право в областта на конкуренцията.

Магистратът, който (парадоксално, но факт) напусна по-късно по неясни причини системата и стана адвокат, основа питането си на две разглеждани от него дела по т. нар заповедни производства. Проблемът в случая е не в това, дали адвокатите може да поемат работа за по-ниски от минималните хонорари, а дали изобщо трябва да има такива. Макар че по закон съдът може да намали до минимума всяко поискано адвокатско възнаграждение, ако противната страна се позове на неговата прекомерност, Георгиев разви пространни доводи в посока на антимонополните правила и принципи.

Антимонополната атака е обоснована с разпоредбите в Договора за функциониране на Европейския съюз, обявяващи за несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия и сдружения на предприятия, които биха могли да нарушат конкуренцията при осъществяване на стопанска дейност. Големият спор е обаче дали правозащитната дейност на адвоката е обикновена стопанска дейност и дали адвокатите и техните сдружения трябва да бъдат приравнени към предприятията или към сдружения на предприятия.

Инициативата на Георгиев едва ли беше случайна - той отправи питането си  в разгара на сблъсъците около проекта за нов Закон за адвокатурата, срещу който се обявиха редица браншови организации. Съдията се позова на решение, с което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде изцяло отрицателно становище за проекта, който предвижда мерки срещу сивия сектор в пазара на адвокатски услуги. Срещу проекта се нахвърлиха нотариуси, счетоводители, частни съдебни изпълнители, представители на синдикатите  и на работодателски организации, в резултат на което законодателната инициатива е блокирана в Народното събрание вече трета година.

В запитването си до Евросъда Иван Георгиев признава, че въпросът за  минималните размери на адвокатските възнаграждения е бил вече поставян в съда в Люксембург. И евромагистратите са се произнесли, че държавите членки могат да приемат законодателни мерки за одобряване на фиксирана скáла на минималните възнаграждения на базата на предложение, направено от професионалното обединение на адвокатите. Случаят тук обаче бил особен, тъй като държавата не можела да упражни никакъв контрол върху определените минимални цени на адвокатските услуги. Вместо да има решаващата дума по предложенията на адвокатурата, държавата й предоставила правото да определя самостоятелно минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдия Георгиев не коментира обстоятелството, че това става по силата на закон и в изпълнение на конституционно прогласеното самоуправление на професията. Районният магистрат обаче дава "показателния пример" за орязания с тълкувателно решение на Върховния касационен съд минимум на хонорарите през 2013 година. Тогава ВКС отряза забраната при възражение за прекомерност на поискания с разноските хонорар съдът да го намалява под трикратния размер на минимумите по тарифата.

Това съответно провокира бърза реакция на Висшия адвокатски съвет, който ги завиши през март 2014 г., компенсирайки частично орязването на доходите. Съдът пък отвърна, като въведе практика масово да уважава възраженията за прекомерност, бъркайки по този начин и в джоба на адвоката, спечелил делото, и в джоба на неговия клиент. След приемането на тълкувателното решение на ВКС в тази насока висшият орган на адвокатурата нямаше друг избор, освен да завиши допълнително минималните хонорари, за да преодолее поне частично последиците от новоустановената съдебна практика.

Наред с въпросите дали разпоредбата за минималните адвокатски хонорари в Закона за адвокатурата противоречи на Договора за функциониране на ЕС и на Гражданскопроцесуалниян кодекс съдия Георгиев постави въпроса и за допуснатата в евродирективата възможност ДДС върху адвокатските хонорари да се приема за част от цената на услугата. Това би включило данъка в крайната стойност на платеното от клиента, намалявайки с 20% дохода на адвоката. Георгиев попита и за правото на юрисконсултите да претендират за правото да получават адвокатско възнаграждение.

В отговорите си на поставените въпроси съдът в Люксембург тълкува Договора за функциониране на Европейския съюз в полза на юрисконсултите и във вреда на адвокатите. Според евромагистратите определените с наредбата на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения биха могли да ограничат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Дадено е указание "запитващата юрисдикция да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението им".

По отношение на въпроса за юрисконсултите Съдът на ЕС не възразява срещу действащата у нас уредба. Според нея на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Междувременно с промените в Гражданскопроцесуалния кодекс по инициатива на омбудсмана Мая Манолова възнагражденията на юрисконсултите бяха на свой ред ограничени чрез приравняването им с възнагражденията по Закона за правната помощ.

По въпроса за начисляване на ДДС върху адвокатските хонорари също няма новина. Съдът в Люксембург е категоричен, че косвеният налог се смята за неразделна част от тях, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената стойност. Това означава, че за нерегистрираните по Закона за ДДС адвокати налогът не е включен в хонорара, а за регистрираните той се начислява върху него и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Както употребеното от Съда на ЕС в преюдициалното решение условно наклонение, така и мотивите към него по отношение на минималните прагове на адвокатските хонорари сочат, че то не води и не предвижда автоматичното им  отпадане. Напротив - съдът допуска на общо основание професионална организация да определя подобни тарифи, но са  поставени условия, които на моменти звучат тенденциозно и едностранчиво. Ценовите прагове трябвало да се определят по определени критерии, като за целта членовете на съответната организация трябвало да са експерти, независими от съответните икономически оператори. При определяне на цените пък следвало да бъдат взети предвид както интересите на съответния сектор, така и на други сектори, включително и на потребителите на съответните услуги.
Съдът на ЕС подчертава общия принцип държавите да не приемат мерки от законов или подзаконов характер, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията. За да няма такова ограничение на конкуренцията, тарифите трябвало да се определят по критерии, установени със закон в обществен интерес. А публичните органи не бивало "да делегират правомощията си за одобряване или определяне на тарифите на частни икономически оператори, дори и представителите на икономическите оператори да не са малцинство в предлагащия тези тарифи комитет."

Подобни неясни формулировки предизвикват съмнение дали евромагистратите са наясно какво всъщност искат да кажат. Излиза, че Висшият адвокатски съвет, които реализира свое законово правомощие, е определен като икономически оператор, който не бива да го прави. Понеже се състоял от адвокати, избрани от свои колеги, които имали пряк интерес от размерите на възнагражденията. Според съда в Люксембург, "за да се гарантира, че общият интерес ще бъде зачетен, критериите за него трябва да бъдат определени със закон достатъчно точно, а държавата трябва да има ефективен контрол и правомощия да решава като последна инстанция".

Подобни "локуми" са толкова далече както от конституционната и законовата ни уредба, така и от тези на повечето страни  членки, че предизвикват удивление. На практика с антимонополни мотиви се препоръчват антипазарни мерки, като се дава монопол на държавата да определя и контролира цените на правните услуги. Същевременно не се препоръчва открито държавата да отнеме на адвокатурата правото да определя минимални цени на услугите, понеже така е практически навсякъде в Европа.

От една страна, българското законодателство не съдържало какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. От друга страна, Съдът на ЕС не можел да прецени дали тези минимални прагове преследват легитимна цел. Крайното предписание е българският съд "да прецени - с оглед на общия контекст, дали ограниченията могат да се смятат за необходими за осигуряване на изпълнението на тази цел.

Така на практика съдът получава неограничени правомощия за оценка на адвокатския труд, като излиза извън правораздавателната си власт, понеже тази оценка е извън същинския предмет на делото. При това все с мотивите за неограничаване на достъпа до правосъдие чрез финансова натоварване на гражданите. Както изпълнителната власт, така и съдът допускат обаче странни противоречия с тези принципи.

През 2012 г. Върховният административен съд остави в сила 4-процентната пропорционална такса върху цената на иска по граждански и търговски дела, въведена също с подзаконов нормативен акт - издаденена от Министерския съвет Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданскопроцесуалния кодекс. Преди това тричленен състав на съда отмени тарифата с мотива, че тя ограничава тежко достъпа до правосъдие, но петчленен съдебен състав се произнесе в обратната насока. 

Съпоставката води до извода, че  има основания за съмнения за  двойни стандарти в тълкуването на законите, тъй като четирипроцентната такса натоварва много повече страната, която търси правата си по съдебен ред. Освен че предвижда начисляване на по-големи суми, тя  трябва да бъде платена предварително, за да тръгне делото. Докато адвокатският хонорар плаща губещата страна след края на делото, а в хода му тя може да ограничи загубите си със споразумение.

Твърди пропорционални такси са въведени с подзаконови нормативни актове и в полза на нотариусите и частните съдебни изпълнители, но въпреки масовото недоволство срещу тях  държавата и съдът не ги отменят. Ограничения на таксите за частните изпълнители бяха въведени едва във връзка с промените в ГПК, но това стана след вълна от недоволство срещу непосилните им размери, в резултат на които дълговете нарастваха в пъти. Подобно недоволство срещу минималните прагове на адвокатските хонорари никога не е имало.

Facebook logo
Бъдете с нас и във