Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЪТ НЕ БИВА ДА Е ЗАЛОЖНИК НА ОБВИНЕНИЕТО И ЗАЩИТАТА

Председателят на Великотърновския окръжен съд Даниел МиновДаниел Гочев Минов е роден на 26 декември 1960 г. в гр. Харманли. Завършва Софийския университет със специалност Право през 1985 година. В периода 1985-1988 г. последователно е стажант- съдия и впоследствие младши-съдия във Великотърновски окръжен съд. От 1988 г. е районен съдия във Великотърновски районен съд, а от 1992 г. е заместник-председател на същия съд. От 1994 г. е съдия във Великотърновския окръжен съд, а през 1998 г. е избран и за заместник-председател на ВТОС. А от 2002 г. изкачва още едно стъпало в кариерата си и става съдия във Великотърновския апелативен съд. От юни 2004 г. Даниел Минов е председател на Великотърновския окръжен съд. Женен е и има двама синове.Г-н Минов, какво си представяте, когато чуете магическото заклинание реформа на съдебната власт?- Нов начин на работа, нова организация на съдебната дейност, ново законодателство и практика, която да се прилага еднакво във всички съдилища. С други думи - все неща, които ще ни помогнат да постигнем основната цел на реформата: справедливо правосъдие в разумни срокове. Не сте ли максималист?- Когато поех сегашната си длъжност, се опитах да направя справка колко забавени и ненаписани дела наследявам във Великотърновския окръжен съд. Установих, че е почти невъзможно да бъде направена бързо подобна справка, въпреки че много служители от деловодството изоставиха пряката си работа и започнаха да проверяват кое дело къде е потънало и защо. Допитах се как е организирана дейността в другите съдилища и установих, че там, където има автоматизирана система за управление на делата, тяхното движение се проследява за броени минути. Затова си поставих за основна цел въвеждането на такава система и в нашия съд. Освен това поисках всеки съдия да представи декларация за броя на непредадените си съдебни актове, преди да излезе в отпуск. Това подейства оздравяващо, защото в края на юли забавените дела бяха трицифрена бройка с няколко единици, а в края на септември - по-малко от петдесет.Как смятате - несъвършената нормативна база ли е виновна за протакането, или всичко зависи от хората, които прилагат законите?- За бързото решаване на едно дело не е достатъчно само доброто желание на съда. Дори да се отстрани т. нар. субективен фактор - по-бавно работещ или болен съдия, това не е достатъчно. Законът осигурява на страните почти неограничени възможности да бавят процеса. Те често спекулират с правото на защита и с правото на отлагане на делата, но всички негативи от упражняването на тези права остават за наша сметка. Но нали съдът може да отхвърли едно или друго искане като неоснователно?- Има, но резултатът понякога е... още по-голямо забавяне. Причината е, че почти всяко подобно решение на съда може да се обжалва пред по-горна инстанция, която го отменя. Било поради нарушено право на защита или на друго процесуално основание. Това води до ново вече значително удължаване на сроковете. А защо не издавате задочни присъди?- Има законова възможност за разглеждане на делото в отсъствие на някой от подсъдимите, но това може да стане само след щателно издирване и след назначаване на служебна защита. За да бъдат изпълнени тези условия, са необходими две неща - време и пари. Междувременно обаче някой от другите подсъдими е останал без адвокат, защитникът на друг се е разболял... След това започват да отсъстват свидетелите и... тъй нататък. Спиралата е безкрайна и затова смятам, че е наложително възможностите за отлагане на делата да бъдат ограничени. Не се ли притеснявате, че ако това се случи, ще скочат адвокатите и правозащитниците?- Не би трябвало, защото всеки адвокат поема определени ангажименти към клиента си и, когато е възпрепятстван да се яви в съда, би трябвало да осигури свой заместник за заседанието. Ако това не се случи, съдът трябва да има право вместо да отлага заседанието, да назначи служебен защитник и да приключи случая. Едно от първите дела, което мина през мен като председател на Великотърновския окръжен съд, пристигна от Горнооряховския районен съд. Защитникът в него, който е от Софийската адвокатска колегия, десет пъти го отлагал, защото бил ангажиран в други градове, а подсъдимият не е искал и да чуе за нов адвокат.Какви са възможностите на съда да прекрати тази порочна практика?- Никакви, защото единствената възможност е да пише писма до съответната адвокатска колегия с надеждата, че тя ще вземе отношение и ще накаже евентуално дисциплинарно некоректен защитник. Това обаче няма да промени хода на делото и забавянето му във времето.Срещате ли разбиране?- Много рядко, въпреки че всеки може да си представи какво се получава, когато десет пъти разкарваме напразно едни и същи свидетели и вещи лица. Какво се получава?- Обиждат се и с пълно основание започват да роптаят срещу съдебната система. Например една от свидетелките по отлаганото десет пъти горнооряховско дело, за което споменах, се омъжила във Варна. По-късно роди едно дете, в момента чака втора рожба и е депозирала писмено становище, че не желае повече да пътува. Много ли е сложно това дело?- Не, става дума за битов скандал на улицата. Какво е, според вас решението на този проблем?- В закона трябва да бъде написано, че не съдът трябва да се съобразява със страните, а страните в процеса са длъжни да се съобразяват със съда. Ние не трябва да се превръщаме в издирвачи на свидетели и на вещи лица, да се съобразяваме с адвокатски графици или да доказваме, че болничните листове на еди-кой си са истински. И на всичкото отгоре да търпим упреци, че работим бавно. Защо, те неоснователни ли са?- Преди време участвах в процес с 15 подсъдими, извършили тежки грабежи по магистралите, придружени с убийство. Завършихме с доживотни присъди. Въззивната (апелативна) инстанция прие, че по време на досъдебното производство двама от тези подсъдими са имали общ адвокат и впоследствие - противоречиви интереси. Поради това присъдите бяха отменени и делото бе върнато на следствието за отстраняване на процесуалното нарушение. Тоест всичко започна отново, а крайният резултат е повече от отчайващ: девет години след разбиването на тази престъпна група подсъдимите нямат присъди и са вече на свобода. Смятам, че след като заседанията в съда са публични, всеки има право да представя доказателства, да прави оценки и да се защитава. С други думи - не бива да се допуска връщане на делото за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. Ако е бил нарушен законът, съдът може да вземе отношение и без да връща нещата години назад. Включително и чрез оправдателни присъди. Искате да кажете, че процедурите могат да се облекчат?- Съдът трябва да осигури възможност и всяка от страните да представя пред съда онези доказателства, на които иска да се позове. Сега съдът е длъжен да осигури явяването на всички свидетели, посочени от страните. Техният непосредствен разпит е задължителен и всяко отсъствие води до отлагане на делото. Прокуратурата сочи адреси, на които такива лица няма, и ние започваме да ги търсим. Пишем писма до полицията за тяхното издирване или принудителното им довеждане, при напуснат постоянен адрес ефектът е нулев. Ето защо смятам, че осигуряването на доказателствата и свидетелите трябва да е грижа на онзи участник в процеса, който разчита на тях. Съдът може да съдейства, но не бива да се превръща в заложник на страните по делото. Понякога прокуратурата не желае то да приключи, защото не е събрала достатъчно доказателства и се опасява от оправдателна присъда. Подсъдимият също не иска процесът да приключи, защото може да получи осъдителна присъда. А... обществото иска резултат. Предполагам, че във вашия съдебен район има такива случаи?- Бях много изненадан при проверка на едно дело във Великотърновския районен съд с шестима подсъдими, образувано още през 1998 г. за грабеж. То е било отлагано няколко пъти ту поради неявяването на някого от подсъдимите, ту - на някого от адвокатите. Когато най-сетне всички подсъдими и защитници били събрани в залата, изведнъж се оказало, че липсват... двамата свидетели на престъплението. Обвинението и защитата се обединили около становището, че ход на делото не бива да бъде даван, последвали и още няколко отлагания по други причини. В крайна сметка се стигна дотам, че давността по отношение на няколко от подсъдимите е изтекла и те са освободени от наказателна отговорност. А какви присъди получиха останалите?- Никакви - то още не е приключило. Съдът не носи ли някаква отговорност за мудното правосъдие? - Признавам, че и съдът понякога не проявява достатъчно активност. Примерно - не дава ход на делото при наличие на достатъчно законови предпоставки. Друг път отлага дело, защото изпраща призовка на адрес, откъдето два пъти вече са му отговорили, че лицето не живее там. Констатирах, че съдебен състав си е направил отвод след няколко заседания, защото бил предубеден във виновността на подсъдимия. Случвало се е, след три-четири години работа по дело, то да се възложи на нов съдия-докладчик, защото титулярът е назначен в по-горен съд, и всичко започва отначало... Така че причините за бавното правосъдие са комплексни и за тяхното изкореняване е необходимо прецизно проучване на обстоятелствата, довели до забавянето. Във Великотърновския районен съд например към септември 2004 г. бяха описани 93 проблемни наказателни дела, образувани в периода 1998-2002 година. Дал съм указания те да се разглеждат приоритетно и до средата на 2005 г. да бъдат приключени. До септември следващата година ще се направи анализ на всички забавени дела, образувани в периода 1998-2002 г., ако има нерешени, както и индивидуалните оценки на съдиите, работили по тях. Съответно ще проверим и останалите все още нерешени от 2003 година. Няма как да не ви задам и един дежурен въпрос: как се оправяте с парите?- Парите, както е известно, никога не стигат, но в техническо отношение Великотърновският окръжен съд е на сравнително добро ниво. По линия на Проекта за развитие на съдебната система, финансиран от Американската агенция за международно развитие (USAID), получихме 13 нови компютъра, скенери, сървъри и т. н., но в районните съдилища във Велико Търново и Горна Оряховица положението е много тежко. Великотърновската съдебна палата е специално построена, но капацитетът й отдавна не отговаря на съвременните изисквания. В нея се помещават три съдилища (в които работят 50 съдии) и три прокуратури. Съдебните зали не достигат, а няма достатъчно помещения за деловодства, за служители и пр. С колко съдебни зали разполагате? - Само с осем и затова много често районните съдии гледат делата в... кабинетите си. За да можем да говорим поне за доближаване до европейските стандарти, на нас са ни необходими още три съдебни зали. Едната от тях задължително трябва да е за големи дела с по 50-60 участници - подсъдими, адвокати, граждански ищци, свидетели, вещи лица, пострадали и т. н. В тази зала задължително трябва да има и най-малко десет места за журналисти, плюс още толкова места за близките на пострадалите и подсъдимите. Освен със зали обаче ние не разполагаме и с паркинг, а пред Съдебната палата са разположени няколко автобусни спирки, което прави невъзможен достъпа с кола. Няма подход, позволяващ на инвалиди да влизат в сградата, а липсата на асансьор не позволява те да се придвижат и по етажите. Деловодствата са малки, разположени на различни етажи. Изключително необходимо е да има общо деловодство на партерен етаж, което да позволи лесно и бързо обслужване на граждани. Необходими са ни средства и за закупуване на бюра и шкафове, защото мебелите ни са отпреди 30 години. Какво е положението в останалите съдилища от Великотърновския съдебен окръг?- Неособено добро. Сградата на Гоорнооряховския районен съд е много стара и трябва да кърпим положението с пристроявяне на ново крило. Съдът в Павликени е настанен в бивше общежитие, а съдът в гр. Елена заема приземния етаж на общинска сграда. Само съдът в Свищов е в по-нормална сграда, която, макар и недостатъчна, пак бе ремонтирана наскоро. Бих искал през 2005 г. да получа от Висшия съдебен съвет (ВСС) толкова пари, колкото съм поискал, защото те ми трябват за реализирането на конкретна програма. Смятате ли, че ще ги получите, след като бюджетът на съдебната система за 2005 г. е с около 100 млн. лв. по-нисък от това, което поиска ВСС?- Надявам се да получа по-голямата част. Правя в момента предварителни прогнози за приблизителна стойност на преустройствата. Ако не може наведнъж ще се прави поетапно следващите години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във