Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЪТ ПОИСКА РАЗВОД ОТ ПРОКУРАТУРАТА

Председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров най-официално обяви, че не желае да има нищо общо с прокурорите и следователите. В началото на седмицата (понеделник, 31 януари) той лансира идеята, че е крайно време съдебната система да бъде разделена на съдии (от една страна) и на прокурори и следователи (от друга). Всяка от новосъздадени подсистеми трябва да си има свой Висш съдебен съвет (ВСС), който няма да има право да се бърка в работата на колегата.Първоначалният шок от екзотичното предложение още не бе отшумял, когато в четвъртък (3 февруари) Иван Григоров даде специална пресконференция и разви идеята си в цялата й пълнота. Според него, съдийската половина от все още съществуващия ВСС ще продължи да се нарича Висш съдебен съвет, но дейността му ще бъде посветена единствено на кадровото и финансовото благосъстояние на съдилищата. Вторият ръководен орган трябва да се казва Висш съвет на прокуратурата (или Висш прокурорски съвет) и той ще обгрижва всички представители на държавното обвинение и на следствието в столицата и страната.Идеята на председателя на ВКС е двата съвета да са 12-членни, като половината от магистратите се избират общите събрания на съдиите, следователите и прокурорите, а другата половина - от Народното събрание. За да няма и сянка на съмнение, че е възможно управляващите (независимо от политическия им цвят) да прокарат свои хора в съветите, техните членове трябва да се избират с квалифицирано мнозинство. Според Иван Григоров председателстващ на истинския Висш съдебен съвет може да бъде или министърът на правосъдието, или... самият президент на републиката. А когато председателстващият съвета липсва, той ще бъде заместван на ротационен принцип от шефовете на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Колкото и странно да звучи, според концепцията на г-н Григоров за реформа на съдебната система, начело на Висшия прокурорски съвет отново може да застане министърът на правосъдието, пък когато той е зает с по-важни дела, ролята на председателстващ ще изпълняват, или главният прокурор или директорът на Националното следствие. На пресконференцята председателят на ВКС не обясни по какъв начин правосъдният министър ще се раздвои между двата висши съвета, но изходът от ситуацията беше уточнен от съдебните репортери след приключването на мероприятието: или двата съвета ще заседават в различни дни, или бъдещият парламент ще трябва да назначава двама министри на правосъдието - един за съдебния ВСС и един за прокурорския такъв. Никой обаче не посмя да обсъжда третия възможен вариант: прокуратурата и следствието стават неделима част от Върховния касационен съд, а държавата спестява по няколко милиона лева годишно, защото Висш съдебен съвет няма да има.В типично негов стил председателят на ВКС Иван Григоров не пропусна да предложи и една свежа идея за по-нататъшната организация на прокуратурата и следствието. Според него, в основния закон трябва изрично да се подчертае, че прокуратурата има водеща процесуална роля по отношение на досъдебното производство и поддържа държавното обвинение пред съда. Другата идея е да се преформулират функциите на следствието, за да се създаде конституционно правно основание за рационализирането, модифицирането и уточняването на компетенциите на досъдебното производство. Искаме в конституцията да се дадат такива гаранции на следствието, че да се регламентират функциите на малкото, което е останало от него, обясни Иван Григоров. Според Иван Григоров предложението за раздвояването на съдебната власт е добро, защото по този начин магистратите ще запазят всичките си привилегии. Освен това с така предложените промени в конституцията завинаги ще се гарантира независимостта и самостоятелността на трите институции в съдебната власт, ще се избегне противопоставянето им една на друга и ще се разграничат техните права и задължения. До няколко дни - обеща председателят на ВКС - тези предложения ще бъдат изпратени до всички институции, от които зависи промяната на конституцията, ще бъде организиран и обществен дебат по темата. Целта е - ако бъдат одобрени нашите идеи, те да станат факт до края на мандата на това правителство, защото могат да бъдат гласувани и от обикновено народно събрание, каза още Григоров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във