Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДЪТ СЪЩО СЕ БОРИ С ПРЕСТЪПНОСТТА, НО НЕ СИ ПРИЗНАВА

Всеки, който попита председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров какво мисли за борбата срещу престъпността и корупцията, ще получи един отговор: съдът не се бори с никого, затова задайте този въпрос на МВР, на следствието и на прокуратурата.
И наистина, г-н Григоров донякъде е прав, защото по закон съдът е арбитър в наказателния двубой, в който има два отбора - на държавното обвинение и на защитата. В същото време обаче председателят на ВКС никак не е прав, защото една от основните задачи на съдебната власт (като цяло) е да възпира бъдещи престъпни посегателства и корупционни практики чрез... присъдите, които издават съдилищата.
По конституция и по закон тези присъди влизат в сила, след като се произнесе Върховният касационен съд, ръководен от Иван Григоров. И точно тук се появява един огромен проблем, с който на никого не му се занимава: през последните няколко години ВКС все по-често не се произнася по делата, а да ги връща на съответните второинстанционни съдилища за ново гледане от друг състав (както се казва на юридически език).
От своя страна, така ощастливените второинстанционни съдилища също намериха изход от деликатната ситуация - с един подпис отпращат делата там, откъдето са тръгнали: в окръжните и районните съдилища (в зависимост от подсъдността на престъплението). А какво се случва на най-ниското стъпало в триинстанционното производство също не е кой знае каква загадка.
Единият вариант е новият състав да започне ново съдебно следствие (т. е. - да стартира нов съдебен процес), да събере допълнителни доказателства и да постанови някакви присъди. За съжаление обаче по-любим е вторият вариант, при който делото просто се засилва към прокуратурата и следствието с три типови указания: събиране на нови доказателства, отстраняване на допуснати процесуални нарушения и прецизиране на обвинителния акт.
В интерес на истината, според все още действащия Наказателнопроцесуален кодекс цялата тази галимация е напълно законна, защото един вечните принцип на правото гласи: По-добре десет престъпници на свобода, отколкото един невинен в затвора.
От друга страна обаче, въпросната галимация отдавна се е превърнала в омагьосан кръг, от който излизане няма. И то не за друго, а защото съществуващото положение е... еднакво удобно за всички участници в порочната практика: пропуснатите нарушения са констатирани, всеки е изпълнил задълженията си по закон, но никой не се занимава с причините, поради които магистратите по веригата са допуснали нарушенията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във