Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ ТРУПОВЕТЕ

Според официалната версия, разпространявана усърдно от МВР, въоръжените стълкновения между различните престъпни групировки, поръчковите убийства (най-малко 50 на брой от края на 2001 г.) и неуспешните атентати (бомбени и куршумени) се дължат на едно: борба за контрол над наркотрафика и търговията с дрога. Които, съвсем естествено, са силно ограничени от успешните действия на вътрешното ведомство и митниците. В това твърдение може и да има доза истина, но по същество то не е съвсем вярно. Просто защото досега не се е чуло в България някой да е умрял от недостиг на хероин или пък в Европа да са останали без дрога дори за час-два.На всичко отгоре преди десетина дни в западните медии се появи една информация, която бе подмината от съответните български ведомства с подобаващо пренебрежение: всеки месец на Стария континент се пласират четири-пет тона дрога, минала през Македония и Сърбия. Както може да се досети дори и петокласник, нито един наркобарон няма да прекоси Европа, за да препакетира дрогата си в западните ни съседки. Напротив, тя влиза там само от две места - от Албания и България. Или поне така сочи спедиторската логика.Проблемът на групировките е друг. За него писахме още в бр. 6 от 8 февруари 2003 г., но ще припомним за какво иде реч.Според източниците на Параграф 22 уедряването на наркобизнеса върви с пълен ход, а редът и дисциплината са въздигнати в култ. Категорично са забранени всякакви солови акции и игрите на дребно между кварталните наркопласьори. Който не слуша или реши да се прави на по-велик от началника си - санкциите са следните: мъмрене (обикновено бой и глоба); последно предупреждение (огнестрелна рана на подходящо място); дисциплинарно уволнение (куршум в главата). Източниците ни твърдят още, че всички престрелки напоследък (независимо от това дали завършват с трупове, или с ранени) са свързани именно с въпросното институционализиране на наркобизнеса. Просто непослушните трябва да бъдат озаптени и вкарани в правия път, а това няма нищо общо с тиражираните версии за война между групировките за преразпределение на наркопазарите.Онова, което стана известно по-късно, е, че подобна реорганизация трябва да бъде извършена (доколкото е възможно, разбира се) в още няколко отрасъла: търговията с пиратски дискове, контрабандата, фалшифицирането на пари и проституцията.Как ще бъде развита по-нататък тази пъклена идея и дали българската организирана престъпност наистина ще заприлича на италианската и американската си посестрими - не е ясно. Факт обаче е, че в наркобизнеса и пиратските дискове подредбата на дома върви с ускорени темпове. На 9 май пет от най-оборотните сергии в София (три на площад Славейков, една на ул. Преспа и една на ул. Раковски до Кристал) са ударени от ченгета. Конфискувани са около 14 000 аудиодиска и 3000 DVD с филми и порно. Няколко дни по-късно добре информирани източници от МВР разпространиха и подробности. До края на октомври 2002 г. бизнесът с дисковете бил монопол на Иво Андреев (Пъпката), чиято майка е висш офицер в системата на МВР. Внезапно обаче той изчезнал и неговото място заели Косьо Самоковеца и бившият командос Златомир Иванов (Златко Баретата). По онова време в центъра на Славейков е имало 22 маси за продажба на пиратски дискове, всяка от които е търгувала по 150-200 диска на ден. Цената на един пиратски диск, копиран едно към едно, е 7 лв., на компилациите с формат MP 3 - 12 лв., а филмите и софтуерните програми - между десет и двайсет лева. На 7 юли НСБОП на висок глас поиска Столичната община да забрани търговията с пиратски дискове, но никой не пожела да чуе антимафиотите. От Иво Пъпката все още няма ни вест, ни кост, а вносителите, производителите и търговците на пиратски дискове отдавна възстановиха загубите от хайката и дори излязоха на печалба. Новите им покровители също. Сигурно всичко това звучи като бълнуване, но труповете и екшъните съвсем красноречиво говорят, че истината е в тази насока. Единствената логична връзка между атентат и ответен удар (поне от есента на 2001 г. досега) е направена около враждата между Илиян Версанов и Антон Милтенов (Клюна). Според версията на МВР, до неотдавна Версанов и Милтенов са били партньори в наркобизнеса, но се разделили и дори се изпокарали. На 27 юни 2002 г. Клюна едва не беше застрелян със снайпер в собствената си къща, а на 16 август 2002 г. Версанов по чудо се отърва от няколко автоматни откоса пред кръчмата Двете халби. Месец по-късно криминалистите от СДВР, работещи по случая, обявиха, че атентатът срещу Версанов е поръчан от Милтенов, който си връщал за снайперския изстрел. Никой не знае обаче защо бяха убити Илия Павлов, Данкина, Нарциса, Женята, Румен Яневски, сириецът Омар Нану, Фатик и т. н. Никой няма и смътна представа дори какво се крие зад неуспешните покушения срещу Димитър Джамов (на 16 август 2002 г. и на 30 януари 2003 г., когато в столичния Студентски град вместо него бе разстрелян с картечница международният съдия по борба Тодор Матов).В този кървав списък, още на 29 януари 2003 г., попадна и Мето Илиянски. Пред столичния ресторант Капитан Кук той бе прострелян в ръката, но така и не се разбра кой и... защо не е успял да го уцели. Няколко са странните неща около камарата трупове (около 30 само от септемри 2002 г. досега, без да се броят бомбените атентати и неуспешните покушения). Най-напред поне две трети от тях са от редиците на двете основни трибуквени организации - ВИС и СИК. Данни обаче, че войната наистина е между тях, засега няма. Напротив - по всичко личи, че зад кървавата каскада стои някой друг. А жертвите са подбирани така, че да няма пренебрегнати: днес висаджия, утре сикаджия, вдругиден - някой необвързан (примерно - грузинец, руснак, молдовец или бизнесмен с петно в биографията си).Има едно заведение в центъра на София, което по странен начин предсказва кога в София ще се случи нещо. Самото то на три пъти вече е било обект на посегателство - веднъж е палено и два пъти е гърмяно с бомби.Заведението се казва... няма значение как се казва, и преди почти всяко събитие пред него се събират автомобили на обща стойност 1-1.5 млн. долара. Най-редовните му посетители, сред които са Косьо Самоковеца, Злати Баретата, братята Георги и Любомир Пехливанови, Мето Илиянски и т.н., идват около 11.30 ч. и се разотиват към 15-15.30 часа. Останалите идват по мръкнало и стоят колкото е необходимо за две-три питиета или за една вечеря. От време на време заведението е наобикаляно и от органите на реда. Те обаче седят на по едно кафе в отсрещната сладкарница и се правят, че четат вестници. Според хорски приказки, именно в това заведение Илия Павлов е водил тежък разговор с част от редовните посетители десетина дни преди да бъде разстрелян. В същото кръчме в продължение на няколко часа е бил и Мето Илиянски на 29 януари. След това е заминал към Капитан Кук, за да бъде прострелян от случайно минаващ автомобил.Очевидци твърдят, че във въпросния ресторант напоследък не е припарвал никой от редовните. Последните два разстрела - на Румен Маринов-Нарциса (26 ноември) и на Борис Арсов-Борчо (на 29 ноември), сякаш са ги прогонили...

Facebook logo
Бъдете с нас и във