Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СУГАРЕВ ОСТАНА САМ В ОКОПА

Точно една година му трябваше на поета-революционер Едвин Сугарев да разбере, че отново е бил употребен и захвърлен. В неделя (23 ноември) той оповести съдържанието на поредното си открито писмо, в което са описани почти всички прегрешения на главния прокурор Никола Филчев и неговото най-близко обкръжение през последните няколко години. И досущ като на 5 ноември 2002 г. (когато поетът пукна първата пушка във войната с главния прокурор) Сугарев отново застана пред камерите и микрофоните сам. За разлика от предишните две писания обаче (второто писмо е от 17 ноември 2002 г.), сегашната творба на Сугарев е изпратена на два адреса. Сред българските читатели са президентът, премиерът, председателят на парламента, правосъдният министър, членовете на отиващия си Висш съдебен съвет (мандатът му изтича на 14 декември) и централните медии. Колкото до задграничните представители у нас - те също са известни - става дума за всички посланици в София на страните членки на Европейския съюз и НАТО. Дълго и тягостно е за разправяне онова, което се случи между двете писма на Сугарев. И причината не е единствено в това, че обвиненията на поета срещу главния прокурор са побрани върху цели 38 страници и са известни дори на децата. Като се започне с прекратяването на делото срещу брата на Филчев (образувано за незаконен трафик на антики през 1997 г.), мине се през епохалния скандал между главния прокурор и покойния Николай Колев (разстрелян на 28 декември 2002 г.) и се стигне до скандала с прекратеното дело срещу Бриго Аспарухов (избухнал през септември). По същия начин стои и въпросът със забатачените дела за убийството на ямболската адвокатка (намерена мъртва на 28 февруари 2000 г.) и самоубийството на прокурор Николай Джамбов (на 24 април 2000 г.), както и с освободения по нареждане на Филчев украински самолет с 30 т оръжие за ембаргова Еритрея, задържан от Националната служба за сигурност на 24 април 2001 година.Най-печалното е, че по върховете на т. нар. компетентни държавни и съдебни институции и инстанции така и не се намери нито един куражлия, който да проучи поне прав ли е поетът-революционер, или лъже по нечия поръчка.Тъкмо обратното. След всяка публична поява на Сугарев по темата Филчев парламентът, правителството и Висшият съдебен съвет ставаха по-ниски от тревата и по-тихи от водата. Вярно, поръчани бяха някакви проверки по изнесените данни, приеха се и някакви решения, които обаче никой не изпълни. И вместо официално разчистване на Авгиевите обори, публичното пространство периодично бе наводнявано със сензационни разкрития и зле скалъпени компромати.Ако всичко това се беше случило в друга европейска държава, тамошните данъкоплатци отдавна щяха да са забравили за случая. По простата причина, че един от двамата главни герои (в конкретния случай - Филчев и Сугарев) отдавна щеше да лежи в затвора. При това - за престъпления срещу правосъдието. У нас обаче куражлии няма, въпреки че Наказателният кодекс предполага точно обратното.Според чл.288 от НК орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. В този смисъл главният прокурор (ако е извършил дори една десета от онова, за което пише Сугарев) идеално се вписва в току-що цитираната разпоредба. Най-малко по два повода: проваленото дело за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и освобождаването на самолета.Колкото до Сугарев, той съвсем спокойно би могъл да бъде отсвирен по чл.286, ал.1 и 2 от НК: Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието (за набеждаващия - бел. ред.) е лишаване от свобода от една до десет години.Но, както вече стана дума, куражлии сред българските управници няма. И затова единственото съществено нещо, което се случи около писмата на Сугарев, бе... бруталното осакатяване на Закона за съдебната власт (ЗСВ) от Конституционния съд и връщането на съдебната реформа с няколко години назад. На 16 декември 2002 г. конституционните съдии отмениха 44 от общо 107-те поправки в ЗСВ, сред които бе и възможността една пета от членовете на Висшия съдебен съвет да искат снемане на имунитета на обвинител номер едно (Решение N13/16.02.2002 г.). Жест, който направи главния прокурор недосегаем. От когото и да било и... за каквото и да било.

Facebook logo
Бъдете с нас и във