Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съпротивата срещу съдебната реформа е в София

Пламен Стоилов е председател на Комисията за наблюдение на знаковите дела към Висшия съдебен съвет(ВСС). Избран е от квотата на следователите и има четвъртвековен стаж в разследването на престъпления. Бил е директор на Окръжната следствена служба в Пазарджик. През 2002 г. оглавява четвърти отдел в НСлС Наркотици, където мястото му се пази, докато е член на постоянно действащия ВСС.
В разгара на поредните кадрови скандали Стоилов сложи пръст в раната на правораздаването, поставяйки открито въпроса за разширяване на правомощията на съвета по проверките на делата. На заседанието на правната комисия, в което бяха разгледани годишните доклади за дейността на ВСС и на съдилищата, Пламен Стоилов заяви, че съветът има желание, но няма законови възможности за ефективни мерки срещу многобройните оправдателни и условни присъди по знакови дела. По думите му при всеки опит ръководената от него комисия да анализира причините за тези актове магистратите оказват съпротива с довода, че това е опит да им влияят върху вътрешното убеждение...
ВСС направи няколко опита да навлезе в това табу, но атаката ни беше отблъсната с аргумента, че наказателната политика се определя от Народното събрание и от Върховния касационен съд. Има дори негово тълкувателно решение, че ВСС няма право да се произнася по правилността на съдебните актове. Много магистрати осъзнават тази наша безпомощност, не са безчувствени, но ние просто нямаме никакъв законен инструментариум, заяви Стоилов.

Господин Стоилов, кой се съпротивлява толкова упорито срещу опитите комисията да подпомогне правораздаването по знакови дела?
- Съпротивата е сериозна. Казвал съм го открито в заседания на ВСС, няма да го крия и от средствата за масова информация. Сериозна е, защото колегите бранят едно свое достояние, една позиция, която се е утвърдила с годините. Отделно, че те имат и законово основание за това. Но аз смятам, че абсолютизирането на независимостта има тежки последици за правосъдието и въобще за обществото. Питам: можем ли да бъдем ние извън обществото, извън мнението на обикновените хора - тези, които фактически плащат нашите заплати? Вместо това им казваме: вие нямате право да ни питате за присъдите, които издаваме, защото ние сме абсолютно независими. И защото единственият, който може да ни контролира, е горната инстанция - т. нар. инстанционен контрол. Ето по такъв начин правосъдието се превръща в една затворена, самозадоволяваща се система, достатъчна сама за себе си. Тези колеги, които се борят за независимост безкрай, всъщност искат да бъдат извън контрола на обществото. Това категорично не е здравословно.
Но тази безконтролност под маската на независимост е непристъпен бастион вече две десетилетия.
- Знам, че от гледна точка на професионализма ще бъда атакуван за подобно изказване от много колеги. Но съм убеден, че правосъдието не може да съществува само за себе си. От него хората чакат и защита, и справедливост. Това е!
Съпротивата масова ли е, или реагират предимно съдиите, които водят наблюдаваните от вашата комисия знакови дела?
- Ще разделя въпроса на две части. Искам да ви кажа, че колегите, с които се срещам в провинцията, по апелативни райони, проявяват разбиране и задълбоченост по тези въпроси. Те не проявяват неприязън и не се чувстват засегнати от начина, по който се поставят и обсъждат тези проблеми. С тях може да се говори спокойно не само за хода на делата във връзка със сроковете, но и по отношение на правилността на постановените съдебни актове. За разлика от колегите в София! Те смятат, че дори само чрез проверката по хода на делата вече им се оказва натиск за тяхното решаване. Всеки опит да се извърши проверка, макар само по хода на делото, среща неприязън и съпротива. Затова се правят и подписки.
Това не съсипва ли предварително ефекта от извършваните проверки?
- ВСС съумява все пак да извърши проверки тогава, когато намери за необходимо. Взаимоотношенията ни с колегите са поначало етични в рамките на търпимоста. Стремим се заключенията ни да бъдат обективни, точни и на базата на конкретно установени факти.
Но в съвета има партия, която систематично и упорито защитава именно тази безконтролна независимост. Може ли при това положение да се очаква консенсус по ключовия въпрос на съдебната реформа?
- Знаете, че във ВСС има различни квоти - на Народното събрание, на съдиите, на прокурорите и на следователите. Не може да се каже, че има пълен консенсус. Има случаи, в които заключенията в докладите на нашата комисия просто не се приемат от някои колеги. Като цяло има консенсус, че съветът трябва да продължи да упражнява контрол по хода на делата, да анализира всички причини за забавянето им, да предприема организационни мерки и да прави предложения за законодателни промени. Но по отношение на пълната независимост на една група магистрати консенсус няма.
Това ли е причината в законодателните предложения на ВСС да няма и дума за разширяване на правомощията му по отношение на законосъобразността на актовете на магистратите - не само процесуалната, но и материалната, която се отразява директно на правилността. Защото какво като подкупни и контролирани съдии спазват сроковете, а накрая излизат с безобразни решения и присъди?!
- Там е работата, че проблемът, който поставяте, не е просто законодателен. Той е и конституционен. Ако се постигне консенсус за промяна на конституцията в тази насока - ВСС да придобие правото да преценява правилността на актовете на магистратите, мисля, че съветът има възможностите и професионалния капацитет да го прави. Но за това трябва да има политическа воля, а виждаме, че на практика тя е трудно постижима.
Как ще коментирате повтаряната като мантра от защитниците на статуквото теза, че една такава промяна е някак си изначално противоконституционна и би погазила фатално принципа за разделение на властите?
- Ако е направена по реда, предвиден в основния закон, не може да се твърди, че промяната е противоконституционна. Ако тя се случи, значи е вече част от конституционната уредба. А принципите не са нещо извън времето, те също трябва да почиват на конституцията и на закона. Пак казвам, откъснем ли се от реалната основа - обикновените хора, които търсят справедливост и защита, нашите функции вместо да бъдат социални, ще са антисоциални. Това не бива да се случва.
Не е ли чиста проба лицемерие да се говори за независимост, след като за всички е ясно, че зад нея се прикриват изцяло престъпни зависимости?
- Поначало има две течения в отношението към правораздаването. Едното е за стриктно спазване на принципа на пълната независимост и ако е възможно, тя да бъде допълнително разширена. Другото е, че наред с независимостта трябва да се съобразяваме и с принципите на справедливост и ефикасност на правосъдието. А ефикасно е това правосъдие, което посредством частната и генералната превенция блокира и намалява размаха на престъпността. Не може да бъде ефикасно онова правосъдие, което потиска частната и генералната превенция, което показва либерализъм и оправдателен уклон, защото по този начин поощрява, стимулира извършването на престъпления.
Колегата ви Цони Цонев веднъж заяви, че в ръководената от него антикорупционна комисия постъпват много сигнали за корупционно правораздаване, но по никой от тях нямало доказателства. Как човек да докаже, че съдията по делото му е взел рушвет или изпълнява поръчка, след като разполага с едно-единствено, но красноречиво доказателство - съдебния акт? Можете ли да си представите огорчението на хората, подали такава жалба във ВСС, на която някой сътрудник от администрацията отговаря с дежурните пет реда, че съветът няма компетенции да я разгледа? Ако искат, да се отнесат към горната инстанция!
- Много добре си го представям, защото не съм загубил връзка нито с хората, нито с колегите си в страната. Мисля, че поне тук ВСС може до известна степен да помогне, като без да се намесва в конкретни казуси обобщава проблемите, поставени от хората и прави съответни общи препоръки. Защото иначе поискаме ли обяснения, веднага ни обвиняват в намеса по същество, на която нямаме право по закон. Колкото до това, че хората виждат и усещат на гърба си корупцията в съда, а ние не можем да я докажем и излизаме с обратни изводи - че не са констатирани нарушения, аз разбирам пълната им безпомощност. Но нямам рецепта как да го преодолеем сами. Всичко зависи от волята на законодателя. Законът е в основата на всяка дейност и когато той допуска подобни девиации, тези които искат да се преборят с тях, се чувстват безпомощни.
Като единствения следовател в състава на ВСС не мога да не ви попитам за призива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за въвеждане на механизъм за разследване на съдебни решения, които раждат основателни съмнения в безпристрастността на съдията.
- Разбирам идеята, тя е много интересна. Целта й е да се избегне точно това, за което говорим - превръщането на съдебната система в абсолютно затворена самозадоволяваща се система. И понеже ние си имаме орган като ВСС, в който има съдии, прокурори, следователи и въобще юристи с висока професионална подготовка и опит, би било полезно, целесъобразно и разумно този орган да оказва контрол по същество на съдебните актове. За съжаление е трудно да се надяваме, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Освен чисто техническия проблем с конституционната промяна истинската причина я знаем всички - има среди, които са пряко заинтересовани това да не се случи. Да се запази статуквото - за това е борбата!

Facebook logo
Бъдете с нас и във