Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪС СЪРП И ЧУК СРЕЩУ ОКОВИТЕ НА МАФИЯТА

Само за двайсет дни след избухването на скандала Александров - Овчаров неколцина по-оправни сегашни и бивши партийни другари и храненици на Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган така извъртяха нещата, че дори главните герои в аферата вече нищичко не разбират.
От формална точка развитието на скандала Александров - Овчаров е окей. Сиреч - каквото са казали главният прокурор Борис Велчев и премиерът Сергей Станишев, това и стана. При това - за отрицателно време.
Според официалната хронология скандалът избухна на 25 април, когато директорът на Националното следствие Ангел Александров огласи пред Висшия съдебен съвет, че е внесъл предложение за дисциплинарното уволнение на Татяна Шарланджиева, следовател по делото срещу Вальо Топлото.
На 26 април по обед Шарланджиева свика пресконференция, в която най-изненадващо взе участие и нейната пряка шефка - Зоя Иванова, ръководител на Втори отдел в НСлС, който се занимава с разследването на стопанските престъпления и финансовите измами. В рамките на един час, двете магистратки направиха Ангел Александров на бъзе и коприва като шеф на следствието, след което му вмениха още три извънслужебни гряха: Булгартабак, Държавния резерв и Комисията по хазарт.
Няколко минути по-късно заместник-министър Корнелия Нинова също се включи в атаката срещу Ангел Александров. Без да й мигне окото тя потвърди всяка дума, казана от Шарланджиева и Иванова, а пък директорът на НСлС си изтърва нервите и... публично (чрез няколко стилно подбрани телефонни разговори с определени медии) обяви, че Нинова страшно упорито го натискала за някакви компрометиращи снимки от Боровец, а пък човек, който мисли държавата за своя собственост, го е изнудвал...
През следващите няколко дни (сякаш всички са чакали премиерът да отлети на 2 май за Португалия) държавата полудя така яко, че позициите на отделните участници в публичната разправия се избистриха едва когато стана време Сергей Станишев да се завърне в родината (т.е. в края на миналата седмица).
Пръв във вихъра на танца се впусна директорът на НСлС Ангел Александров. Пред Висшия съдебен съвет той заяви, че човекът държава е Румен Овчаров - заместник-шеф на БСП и министър на икономиката и енергетиката, след което излезе в отпуск до приключване на нещата (каквото и да означава това).
Веднага след него думата взе Р. Овч., който заяви, че Александров е жалък човек и декларира, че той (Овчаров) оставки не подава и в принудителен отпуск доброволно не излиза.
За да докаже лоялност към началството, изпълнителният директор на Булгартабак Христо Лачев също реши да се направи на мъж. Той обяви, че през 2006 г. Александров на два пъти го е рекетирал за 150 000 лв. месечно, които трябвало да влизат в личния му джоб, и на два пъти е бил принуден да участва в грозни сцени, които могат да бъдат обобщени така: Заместник-министърът на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски (от името на ДПС и със знанието на Александров) натиска Лачев (за назначаването на едно протеже и за уреждане на едни строителни фирми), Лачев геройски защитава интересите на държавата като Леонид на Термопилите.
За да укроти по някакъв начин кипналите страсти, шефът на държавното обвинение Борис Велчев разпореди на Софийската градска прокуратура да образува проверка по всенародната разправия, добила вече популярност като скандала Александров - Овчаров. С тази своя постъпка обаче прокурор № 1 наля още няколко кофи с масло в огъня, а от лумналите пламъци, досущ като птицата Феникс, изпърхаха с криле партийните... интриганти.
Опозиционно настроените мислители започнаха да чертаят сложни геометрични конструкции, в които на равни начала в източването на държавата участват де-що има по-възрастни социалисти и червени предприемачи.
Казионните социолози и политолози (по някакво странно стечение на обстоятелствата те винаги обслужват властимащите, без да се интересуват от цветовете на партийните им книжки) тутакси определиха скандала като гигантска схема за сваляне на управляващата коалиция, провеждане на предсрочни избори и тотално компрометиране на пълноправното ни европейско членство.
А неутралните умници, които в суматохата не успяха да налучкат верния тон, в унес започнаха да повтарят, че всичко ще приключи по следния сценарий: триумвиратът БСП - НДСВ - ДПС пада от власт, а ГЕРБ инкасира разгромна победа в предсрочния вот, защото зад кметската партия стои държавният глава. Така че... скандалът тръгнал от Бойко Борисов и Георги Първанов, тъй като единствено те имали полза от цялата дандания.
На 4 май вечерта (миналия петък) премиерът Сергей Станишев се върна от Португалия и още във ВИП-залата на аерогара София привика на строева всичките си заместници в БСП. За какво точно е станало дума по време на среднощната сбирка не стана кой знае колко ясно. На другия ден обаче Станишев наистина канализира словоизлиянията на своите хора, уволни Корнелия Нинова и Делян Пеевски (т.е. по един заместник-министър от двата враждуващи лагера) и... реши да гримира грозното лице на скандала с помада, която сякаш е била произведена в съветско предприятие още през 60-те години на миналия век.
В неделя (6 май) той по спешност се видя с главния прокурор Борис Велчев, като търсенето на възможните варианти за изход от кризата продължи около час и половина. Веднага след срещата двамата направиха изявления пред медиите, от които стана ясно, че Сергей Станишев ще съдейства на обвинението, а България е толкова отворена за истината, че е готова да включи в разследването на аферата дори специален пратеник на Европейската комисия.
Въпреки че това предложение на Сергей Станишев никак не се е понравило на главния прокурор, в понеделник (7 май) шефът на държавното обвинение и вътрешният министър Румен Петков (чудно защо ли?) сътвориха унизителната депеша, проводиха я в Брюксел и... тръгнаха да обясняват как никой в Брюксел не иска да ни разследва аферата, а само да наблюдава как работят нашите т. нар. компетентни органи.
По същото това време самолетът на премиера и енергийния министър пореше въздуха към Москва. Чули-недочули, политици и репортери започнаха да искат от Ангел Александров обяснения какво е изобразено на компрометиращите снимки, с които той бил шантажирал Корнелия Нинова (вместо да се случи обратното - Нинова да обясни какво има на снимките, за които тя предполага, че са у шефа на следствието). А прогресивната българска общественост бе ощастливена с още една, при това - чисто нова, мазна диря в скандала.
В интервю за столичен всекидневник бившият шестак Димитър Иванов, обявен като главен редактор и издател на в. Земя, обяви, че в отбора на Р. Овч. играят двама много сериозни бизнесмени - бившият вицепрезидент на MG корпорация Николай Вълканов и собственикът на Локомотив(София) - оръжейният бос Николай Гигов.
Изпаднали в еуфория от наличието на новите мазни следи в скандала всички вкупом забравиха, че от около една година Димитър Иванов е Господин Никой в медийния бизнес, тъй като още миналото лято той сдаде поста във в. Земя и напусна Съюза на издателите в България. За сметка на това обаче всички (пак вкупом) хукнаха да търсят Вълканов и Гигов, за да им зададат сакралния въпрос: Как са улеснили Румен Овчаров в процеса по натискането на Ангел Александров?.
Е, какво отговориха те вече е известно: единият (Вълканов) въобще не знае за какво става дума, а пък другия (Гигов) - познава от 20-30 години Овчаров и Александров, но никога не е влизал в ролята на сводник, който е предоставял терен на двамата герои за интимни срещи.
Същинската работа от тичането по тази тази мазна диря обаче вече беше свършена, защото никой не обърна внимание на ключовото послание, отронило се от устата на премиера Сергей Станишев след заседанието на Изпълнителното бюро на БСП, проведено в сряда (9 май): Нито аз, нито Изпълнителното бюро имаме намерението да бъдем инструменти за нечии интереси. Скандалът е крайно неприятен и остър, но той засяга Националната следствена служба. Така че, ако има проблем, той е в следствието...
Послание, което предвещава само едно: през следващите няколко седмици всички ще млъкнат с удобното извинение, че в България си има компетентни органи, които трябва да бъдат оставени на мира, докато си свършат работата. Иначе казано, на хоризонта се задава поредното... голямо нищо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във