Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ СЪД ОПРАВДА ТУРСКИ НАРКОБАРОН

Последното (засега) доказателство на древноримското правило, че няма лоши закони, а има закони, които не се прилагат, долетя откъм Свиленград. Във вторник (2 октомври) тамошният районен съд оправда 30-годишния кюрд Махмуд Йозджан по обвинение за трафик на 33 кила хероин. Другият подсъдим по делото - българинът Румен Гълъбов, бе осъден на 15 години лишаване от свобода. След скандалното заседание председателят на петчленния съдебен състав Росен Русев заяви, че той и колегите му са били единодушни както за оправдаването на Махмуд Йозджан, така и за 15-годишната присъда на Румен Гълъбов. Той обеща да напише мотивите за сензационното си решение в най-скоро време, но Парагаф 22 научи, че прокурорът по делото Маргарит Камбуров, както и колегите му от Свиленградската районна прокуратура изобщо не са съгласни с оправдаването на кюрда. Само няколко минути след като научи за решението на Свиленградския районен съд, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов свика спешно заседание в кабинета си, което завърши по изумителен начин. Решихме да задържим Махмуд Йозджан за едно денонощие, както ни позволява законът, след което да го екстрадираме от България, заяви за Параграф 22 ген. Борисов във вторник, едва сдържайки се да не употреби по-силни думи. Причината е, че открай време делото срещу Махмуд Йозджан се смята за първия по-сериозен пробив в бетонната йерархия на международната наркомафия, който бе на път да приключи като по учебник: заловена дрога, успешна полицейска разработка, качествено следствено дело и перфектен обвинителен акт.Доколкото Параграф 22 успя да научи в четвъртък (4 ноември), Върховната касационна прокуратура също не смята да се предава без бой и вече е планирана среща между главния прокурор Никола Филчев и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Хубаво би било, ако на нея присъстват още двама души, имащи нещо общо с правораздавателните парадокси в България - министърът на правосъдието Антон Станков и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров. Началото на поредната разправия между МВР и съда се губи в далечната (вече) 2001 г., когато на 27 август през нощта на ГКПП-Капитан Андреево е отклонен за щателна митническа проверка камион Фиат Ивеко с бургаска регистрация, пристигащ от Турция. Дежурните митничари се усъмнили, че около камиона има нещо нередно, защото в каросерията имало само детско легло, детско бюро и гардеробче, а шофьорът - бургазлията Митко Кадийски, бил пребледнял и ръцете му треперели като на болен от паркинсон. Около 2 часа митничарите откриват под седалките в шофьорската кабина специално пригоден тайник с 66 пакета, облепени с тиксо. На наркополевия тест прахообразното вещество реагира на хероин, а стрелката на кантара заковава на 32.3 килограма. По тогавшния ценоразпис на съдебната система дрогата е оценена на около 2 млн. лв., но по тротоарни цени на дребно тя струва поне два пъти повече. Силно притеснен, шофьорът Митко Кадийски категорично отрича да знае какво прави дрогата в кабината, но много скоро кълбото започва да се разплита. В хода на разследването е установено, че камионът е купен от автоборсата в столичния кв. Горубляне през април 2001 г. от Румен Гълъбов от Костинброд. Именно той е замесил в аферата и бургазлията Митко Кадийски, с когото се познавали от много години. Зарибяването станало на 20 август 2001 г., като уговорката била да отидат до Истанбул и да докарат евтини мебели за продажба в България. На 24 август вечерта те влезли в Турция през ГКПП-Капитан Андреево по много особен начин: Кадийски бил зад волана на камиона, а Гълъбов пресякъл границата пеша. На 25 август, около 6.30 ч. сутринта, малко преди Истанбул, Гълъбов наредил на Кадийски да отбие и да спре. След това двамата легнали и спали, докато не били събудени от млад мъж. След кратък разговор с Гълъбов въпросният мъж се качил в кабината и им показал къде в Истанбул да закарат и оставят камиона. После българите били откарани с луксозна лимузина в луксозен хотел, но отказали да спят там, защото им било скъпо. Според свидетелските показания на Митко Кадийски, двамата се настанили в по-евтин хотел, известен на Гълъбов от предишни пътувания, чийто персонал владеел руски език. През цялото време докато били в Истанбул, Румен Гълъбов разговарял непрекъснато по мобилния си телефон с някого в България, но Кадийски така и не разбрал с кого. На 26 август, след дежурната обиколка на легендарната истанбулска атракция Капалъ чарши, двамата били откарани с лека кола до паркинг, където бил оставен камионът им. Пред следствието Кадийски уточнява, че въпросният паркинг не бил мястото, където оставихме камиона на идване. Около един часа след полунощ на 27 август граничната сценка се повторила: Румен Гълъбов влязъл в България като куфарен търговец, т. е. пеша, а Кадийски прекарал камиона през митницата и паднал в капана.Докато шофьорът Кадийски чистосърдечно разказвал на митничарите и полицаите патилата си, Румен Гълъбъв спокойно седял в едно кафе и чакал кога камионът ще излезе от митницата. Според обвинителния акт по делото, около 4.30 ч. на 27 август той се обадил на Йозджан, съобщил му, че камиона още го няма и получил указания да седи на ГКПП-Капитан Андреево и да чака. Час и половина по-късно обаче куражът на Гълъбов се изчерпал и той хванал първия автобус от Свиленград за София. Около 10 ч. той пристигнал в столицата, отново се свързал с Йозджан и около 12 ч. двамата се срещнали в ресторант Кошарите. От нервния разговор с кюрда Гълъбов научил, че в камиона бил открит наркотик и затова не трябвало да се прибира вкъщи. Другото, което той трябвало да стори, било да забрави завинаги името и физиономията на Махмуд Йозджан. Изпълнявайки препоръката на кюрда, Румен Гълъбов веднага заминал за Монтана, където останал в продължение на две седмици. След това отишъл на гости на сестра си и зет си в гр. Банкя и там останал до... 23 октомври 2001 г., когато отново се видял в София с Йозджан. Съветът, който получил, направо го зашеметил: да си затваря устата, защото ще си има големи неприятности. След едномесечен размисъл и консултации с адвокати, на 19 ноември 2001 г., Румен Гълъбов се явил в свиленградското следствие, където бил задържан за 72 часа с прокурорско постановление. На 23 ноември той е привлечен като обвиняем по делото за 33-те килограма хероин и... направил пълни самопризнания както пред следователя, така и пред съдия. В материалите по делото най-подробно е описано как Румен Гълъбов е попаднал в престъпната схема на Йозджан, кой и при какви обстоятелства ги е запознал през март 2001 г. в столичния бар Апогей на ул. Позитано № 20, където е и централата на БСП. По неоспорим начин, според обвинителния акт, е доказано, че камионът, с който е прекаран хероинът, е купен от Йозджан, но е регистриран на името на Гълъбов, идентифициран е и майсторът на тайника в шофьорската кабина.Един от големите козове на обвинението е самопризнанието на Гълъбов, че през май 2001 г. той и Йозджан направили генерална репетиция на хероиновата операция - по същата схема и със същите турски партньори на кюрда. Единствената разлика била, че вместо Митко Кадийски зад волана на камиона седял друг човек. Пак според показанията на Гълъбов, за да контролира операцията непрекъснато, Махмуд Йозджан му дал мобилен телефон и карта, в която бил записан само един телефонен номер - на кюрда. Махмуд Йозджан бил арестуван на 14 февруари 2002 г. в столичното заведение Мадрид, където празнувал Денят на влюбените (Свети Валентин), заедно с гаджето си - фолкпевицата Лияна, брат си Абдуллах (с прякор Апо) и приятеля си Стефан Борисов. Седмица по-късно, докато го водели на разпит, конвоиращите видели Йозджан да изхвърля в кошче за боклук скъсано листче, на което има нещо написано, ведно с карта от GSM-апарат. По неизвестни засега обстоятелства конвоиращите полицаи уведомили началника на РПУ-Свиленград за находката едва на 25 февруари. Два дни по-късно полицейският шеф препратил информацията до директора на РДВР-Хасково, който веднага оценил стойността на находката и още на 27 февруари възложил на специалистите си да възстановят накъсаната хартийка и да извършат почеркова експертиза. На 12 март спецовете приключили работата си, а резултатите били повече от смайващи. Въпросното листче се оказало онова веществено доказателство, което във всяка една нормална демокрация би пратило Йозджан в затвора заедно с всичките му ортаци: Апо, ако Стефан е навън, спешно да намери адвоката на Румен. Румен е дал показания срещу мен. Да ги промени или да каже, че не ме познава. Иначе ще стане много лошо. Ако е необходимо, дайте пари, за да изкарате Румен. Иво, намери адвоката, неговият телефон е 088707496, нека помогне. Казал е, че не съм го търсил, защо е излъгал? Грижи се за Лили, парите да стоят при нея. Ако е необходимо, взимай. Тук е много лошо, в една стая сме шест човека. Има хора, които от една година чакат делото си. Условията са много лоши, направете всичко необходимо, за да ме изкарате оттук.И за да стане ясно наказателното безумие, разиграно в Свиленград, е необходимо да бъдат обяснени имената на героите от бележката. По онова време те не са тайна за антимафиотите от НСБОП, но на тяхната информация никой не обръща никакво внимание. Апо е прякорът на Абдуллах Йозджан - брат на Махмуд, който в средата на март 2001 г. е изгонен от България за търговия с наркотици. Румен Гълъбов е съучастникът на Йозджан, който е контролирал доставката на 33-те кила хероин от Истанбул и който изпява кюрда пред следствието. Стефан Борисов е бивш полицай, роден в софийското с. Безден. От същото село е и известният столичен бандит Йосиф Йосифов-Йоско, дясна ръка на разстреляния на 30 август 2004 г. Асен Петров-Шаки. Освен че е приятел с Борисов, Йоско е подсъдим за отвличането на шефа на Руен Стефко Колев (през есента на 2001 г.) и е заподозрян за убийството на Фатик на 19 август 2003 година. Между другото, съпругата на Стефан Борисов е от амфетаминовото с. Опицвет и по време на хероиновата случка е собственик на действаща газостанция и на новострояща се бензиностанция. И накрая, за да затворим кръга, на 9 септември 2004 г. Стефан Борисов и трима сирийски граждани бяха арестувани при специализирана операция на НСБОП с 220 килограма амфетамин. На 21 септември Борисов бе пуснат на свобода от Софийския апелативен съд срещу изумителната мярка за неотклонение подписка. Споменатият в бележката Иво е известният столичен адвокат Иво Найденов, защитаващ Йозджан по свиленградското дело, който в началото на 2004 г. стана адвокат и на друг турски гражданин - Фарук Йозмен. На 11 януари, при специализирана операция на НСБОП край Вакарел, бе спипана четиричленна престъпна група с 15 килограма хероин. След ожесточена престрелка двама от бандитите успяха да избягат, а Йозмен и партньорката му Румяна Донева бяха арестувани. Освен това Йозмен Фарук е братовчед на Махмуд Йозджан и племенник на братя Саид. През 1998 г. те са изгонени от България за трафик на хероин от Турция към Западна Европа, като по данни на МВР са работили в продължение на няколко години със сикаджията Поли Пантев, разстрелян на 9 март 2001 г. на о. Аруба. Процесът срещу Махмуд Йозджан започна на 28 октомври 2002 г., но по време на т. нар. съдебно следствие срещу Йозджан и Гълъбов не е свършено нищо полезно за българското правосъдие и интересите на държавата. Времето минава в разточителни и безпредметни дела за промяна на мярката за неотклонение на кюрда, поне половината от съдебните заседания са отложени заради неявяването на адвокати или свидетели, а през съдебната зала се извървяват общо... петима прокурори. Колкото и да е неприятно на някои високопоставени слуги на Темида, крайно време е те да се примирят с мисълта, че българският данъкоплатец има право и трябва да коментира решенията на съда. Поводът за тази претенция е съвсем конкретен. По данни на МВР на три от ключовите заседания по делото срещу Йозджан в съдебната зала присъства лице, което е познато не само в Турция и България, ами и из цяла Западна Европа. Става дума за Ердан Чечен - член на фамилията Йозджан, който е проводен в България от по-големия брат на Махмуд - Максун, за да се убеди с очите си, че нещата се движат в правилната посока. Първата визита на Чечен в Свиленград е на 16 януари 2004 г., когато по време на заседанието Махмуд Йозджан за първи път проговаря пред съда и обяснява, че процесът срещу него е скалъпен. За втори път Чечен се появява в залата на 27 февруари 2004 г., когато съдебният състав променя мярката за неотклонение на Йозджан от задържане под стража в домашен арест. А третото делово посещение на Чечен в Свиленград е регистрирано във вторник (2 ноември), когато председателят на съдебния състав Росен Русев обявява на висок глас, че Махмуд Йозджан е невинен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във