Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Свиреп вой срещу променения НПК

Управляващото мнозинство успя най-сетне тази седмица да прокара поисканите от правителството промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Измененията бяха изготвени от Министерството на правосъдието по препоръка на Европейската комисия с цел да се скъси пътят до осъдителните присъди срещу корупцията и организираната престъпност. (Подробности от Междинния доклад от Брюксел виж. на стр.5)
Парламентът прие в четвъртък (25 март) дълго коментираните нововъведения. Най-характерното за тях е, че дават множество правомощия в ръцете на прокуратурата. Една от промените предвижда възможността обвинението и присъдата вече да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства (СРС) и на показания на свидетели с тайна самоличност. Според чл.177 на досега действащия НПК това нямаше как да стане. За предложението гласуваха 84 депутати, 52-ма бяха против, а двама се въздържаха. Този текст сякаш взриви депутатите от БСП и ДПС. Веднага след неговото гласуване те вкупом напуснаха залата. Депутатът Янаки Стоилов обясни, че парламентарната група на Коалиция за България са настоявали да се отложи гласуването на закона до съгласуването на промените с Венецианската конвенция. Това е безпрецедентно. Дава се възможност за злоупотреби!, възкликна Стоилов. По думите му целта е негодни доказателства да доведат процеса до успешен финал. Възможността за постановяване на тайни присъди още преди две години бе отречена от Европейския съд по правата на човека. Съдебната практика на тази институция сочела, че присъди не могат да бъдат произнасяни само върху неявни доказателства...
Депутатът от БСП Мая Манолова беше още по-крайна, като заяви, че 41-вото Народно събрание се е превърнало в 41 РПУ. ГЕРБ защитиха този текст с аргумента, че съдът би могъл да преценява кога тези доказателства са достатъчни и кога - не са. В новия си вариант Наказателнопроцесуалният кодекс ще съчетава това положение с възможността тайният свидетел да бъде служител на МВР под прикритие. По преценка на прекия му ръководител той дори може да остане неназован и за председателя на съдебния състав, ако се сметне, че има опасност за живота му.
Друга шумно коментирана поправка в закона е тази, според която обвинението и съдът могат да назначават резервен защитник. Той ще се явява, когато титулярът е призован редовно, но отсъства по неуважителни причини. Това изменение бе въведено заради безброй случаи на отлагане на знакови дела по вина на отсъстващи адвокати, с което станахме пословични в Европа като българския феномен.
Правосъдният Министър Маргарита Попова и депутатите от ГЕРБ защитиха промените в НПК с обяснението, че корекциите в закона ще позволят делата да се разглеждат в разумни срокове, а не да се влачат, докато им изтече срокът на давност. Министър Попова обясни, че фигурата на резервния защитник ще се ползва само при тежки престъпления и никой не внася фигурата на резервния защитник, за да нарушава права. Тези аргументи обаче не успяха да убедят опозицията в лицето на БСП, където очевидно са решили да удрят контра на всичко, което се предлага от ГЕРБ. Отново изразител на бунта на опозицията стана Мая Манолова, която заяви, че ще се създаде нова професия - на резервния защитник. Според нея в 90 на сто от случаите делата се отлагали не заради адвокати, а поради административни неуредици. Христо Бисеров от ДПС отиде по-далече, като заяви, че текстът за резервния защитник и е в стила на болшевишкия прокурор Вишински и е извращение с правото. Новата фигура е адвокат-провокатор.
Този текст е широкоотворена врата за делата срещу държавата в Страсбург, защото позволяват резервният защитник да извършва действия пряко волята си като предявяване на доказателства обжалване, реагира Явор Нотев от Атака, който е адвокат по професия.
РЗС веднага разпространи, декларация, че ще поиска президентът да наложи вето на закона. Те заявиха, че се разграничават от промените, които влизали в противоречие с някои принципи на наказателния процес, които се прилагат в Европа от 30 години.
В крайна сметка цялата дандания прикрива обстоятелството, че гласуваните промени в наказателния процес нито ще се превърнат в панацея, нито ще доведат до такива апокалиптични последици, както твърди опозицията. Европейският съюз иска на първо място да се овладее престъпността, а това става основно с осъдителни присъди. Критиците избягват съзнателно и факта, че в наказателния процес има достатъчно други гаранции за неговата справедливост. На първо място, състезателното начало, което е гаранция, че каквито и похвати да използва обвинението, възможностите за защита са гарантирани. Ако целият вой срещу промените не е с чисто медиен ефект, остава далеч по-страшният вариант опозицията да скача в защита на... престъпността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във