Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СВЪРШЕНОТО С НАША ПОМОЩ НЯМА ДА БЪДЕ ПОГРЕБАНО

Г-н Стюарт, защо медиите определиха проучването за информираността на гражданите за реформата в 32-те съдилища партньори като уникално?
- Първата и най-важната причина за нас е, че за първи път българската общественост открито призна, че в 32-те съдилища, с които работим, промените са се отразили благотворно върху качеството на работата и върху отношението на магистратите и съдебната администрация към гражданите. Целта на проучването също бе по-различна, защото амбицията ни бе да обърнем внимание на хората, които наистина работят със съда и които най-добре познават както добрите, така и лошите му черти. - Различни бяха и въпросите, които задавахме, тъй като те бяха съвсем конкретни - за бързината, с която се издават свидетелствата за съдимост и се получават съдебните решения, за отношението на съдебните служители към гражданите, за процедурите при завеждането на съдебните искове и т. н. За наше успокоение резултатите сочат, че усилията на съда за подобряване на работата не са останали незабелязани и за нас беше удоволствие да направим тези данни публично достояние.
Колко души бяха анкетирани по време на проучването?
- Три хиляди и двеста.
Вие ли определихте целевите групи или социологическата агенция Алфа Рисърч?
- Решението за методологията, по която бяха определени участниците в проучването, е на Алфа Рисърч - 1200 от анкетираните са жители на градовете и регионите, в които има съдилища партньори. А останалите, включени в т. нар. контролна извадка, живеят в населени места, където има само обикновени съдилища.
А кой подготви въпросите, на които хората трябваше да отговарят - вие или социолозите?
- Всеки направи по няколко предложения, а накрая заедно прецизирахме окончателните им формулировки.
Питам ви, защото не са рядкост случаите, когато на анкетираните направо им се задават... правилните отговори.
- Запознати сме с този проблем и затова подходихме към нашето проучване с известна доза здравословно подозрение.
Каква е досегашната равносметка на Инициативата за укрепване на съдебната система след близо десетгодишното ви присъствие в България?
- Ако трябва да бъда точен, нашият проект стартира преди седем години и една от целите на това проучване бе точно такава - да видим докъде сме стигнали. По принцип проектът Инициатива за укрепване на съдебната система е разделен на няколко тематични области, една от които е подобряване на условията за работа в българските съдилища и повишаване на качеството на услугите, които те предоставят на гражданите. Но ако питате за общото ми впечатление от постигнатото дотук, спокойно мога да кажа, че съдилищата, с които работим, постигнаха огромен напредък.
Вие май омаловажавате заслугите си?
- Не сте прав, защото Американската агенция за международно развитие е само партньор на българските съдилища, който съдейства за по-бързото и по-успешно реализиране на идеите.
Чия е инициативата за проекта: на Висшия съдебен съвет или на председателите на отделните съдилища?
- Инициативата е двупосочна, защото ние работим и с Висшия съдебен съвет, и с председателите на отделните съдилища. Друга важна част от нашия проект е работата с гражданите и с адвокатските колегии. Ето защо постоянно насърчаваме съдилищата да контактуват със своите клиенти и да търсят мнението им за решаването на един или друг проблем. Така че жителите на регионите, в които има съдилища партньори, също са направили достатъчно много за промяната.
Добре, след като Висшият съдебен съвет (ВСС) е съпричастен към усилията на Американската агенция за международно развитие (USAID), защо се стигна до вашето писмо през есента на 2003-а?
(б.а. Преди две години и девет месеца г-н Кен Стюарт изпрати писмо до ВСС, с което уведоми кадровиците на Темида, че правосъдното министерство смята да похарчи около 10 млн. евро за разработването на нови софтуерни продукти, предназначени за автоматизирано управление на делата и за разпределението на делата по случаен признак в момент, когато с финансовата помощ на USAID подобни продукти вече бяха разработени и внедрени в трийсетина съдилища.)
- Мисля, че тук смесвате идеите. Преди пет-шест години Американската агенция за международно развитие (USAID) започна да работи по софтуера за управление на делата по молба на Висшия съдебен съвет. Тоест - не ВСС е подкрепил работата на USAID, а обратното - ние подкрепихме усилията на съвета за компютризирането на съдилищата. Първоначално автоматизираната система за управление на делата бе разработена от експертна група, сформирана от Висшия съдебен съвет. Именно тези специалисти разработиха платформата, операционната среда и конкретните параметри, на които трябваше да отговори бъдещият софтуер. Тази група избра и програмните специалисти, които трябваше да разработят въпросния софтуер.
Тогава защо се стигна до цитираното протестно писмо?
- Ние... ние просто помогнахме на Висшия съдебен съвет при разработването на софтуера. А причината за писмото е, че ВСС започна да получава финансова помощ и по линия на програма ФАР на Европейския съюз. И аз просто помолих неговите членове да изяснят посоката на своите действия.
И сега вече всичко ви е ясно, така ли?
- Знаете, че отговорът трябва да дойде от Висшия съдебен съвет.
Значи Висшият съдебен съвет още не е отговорил на писмото ви?
- С ВСС много пъти сме обсъждали системата за управление на делата и в края на 2005 г. той потвърди, че съдилищата могат да използват както нашия софтуерен продукт, така и продуктите, разработени с финансовата подкрепа по програма ФАР.
Г-н Стюарт, доколкото е известно, с парите на ЕС Министерството на правосъдието разработва български софтуер, който трябва да бъде внедрен във всички звена на съдебната система с цел окончателно изграждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Включително и в 32-те съдилища партньори на вашата агенция, защото този продукт ще е несъвместим с вашия софтуер. Ето защо искам да ви попитам следното: някой от Министерството на правосъдието или от ВСС срещал ли се е с вас по този повод?
- Не мога да кажа нищо за намеренията на Министерството на правосъдието. Вие обаче трябва да разберете друго. С автоматизирането на по-голяма част от дейностите в съдилищата партньори бе променена цялата инфраструктура в тях, а това доведе до своеобразна революция в мисленето и в поведението на магистратите и на съдебните служители. От друга страна, съдебната реформа е постоянен процес, при който технологично обновяване не обезсмисля и не обезценява постигнатия вече напредък.
Прав сте. Но не е ли странно, че Министерството на правосъдието - с благословията на ВСС - започна разработването на новия софтуер от нулата, а не стъпи върху постигнатото по проекта Инициативата за укрепване на съдебната система и не го доразви? Всъщност не ви ли се струва, че през годините българската държава - в лицето на изпълнителната и на съдебната власт - се прояви като неравностоен партньор?
- Какво имате предвид?
Нещо съвсем очевидно. Ако правителството и ВСС участваха в проекта наравно с вас, днес съдилищата партньори можеше да не бъдат само 32, а поне три пъти повече. Но понеже със сигурност няма да коментирате поведението на българските официални власти, ще ви задам конкретен въпрос: колко струва проектът Инициатива за укрепване на съдебната система?
- Не мога да ви отговоря, защото не съм запознат с точните финансови параметри на проекта. И, ако ви кажа няколко конкретни цифри, те ще са по-скоро догадки, а не достоверни данни.
Защо догадки?
- Защото за всеки съд разходите са различни и се определят от конкретните проблеми, които трябва да бъдат решени. На едно място е нужна повече техника и по-кратки курсове за обучение на служителите и магистратите, на друго място е точно обратното. Понякога обучителите са българи, за които не е нужно да осигуряваме самолетни билети, друг път курсовете не предвиждат отпечатване и тиражиране на материалите за обучение и т. н.
А как избрахте 32-те съдилища партньори?
- Това се случи на три етапа - през лятото на 2000 г., през лятото на 2003 г. и през есента на 2005 година. Първоначално гледахме да има съдилища от всички краища на страната, да са от всички нива на системата - районно, окръжно и апелативно, а техните председатели наистина да искат промяната. При последната кампания обаче - през есента на 2005 г. - избрахме съдилищата въз основа на разработените от тях планове и предложения за подобряване на работата им.
Кой събра и обработи тези предложения - вашата агенция или Висшият съдебен съвет?
- Предложенията пристигаха директно тук, в нашия офис. При избора на партньорите през октомври 2005 г. ни помогнаха и неколцина от членовете на Висшия съдебен съвет, така че те също получиха по един екземпляр от всички предложения.
А при предишните два избора сами ли се справихте с положението?
- През 2000 г. аз не съм бил в България, но, доколкото знам, Висшият съдебен съвет не е участвал в избора тогава. Три години по-късно ВСС също не се взе участие във вземането на решенията, но неговите членове редовно бяха информирани за случващото се.
Вярно ли е, че на 31 декември 2006 г. Американската агенция за международно развитие прекратява проектите си в България?
- Не, не е вярно. Решението, което е взето в централата на Американската агенция за международно развитие, гласи, че всички проекти в България трябва да прекратят работа през септември 2007 година. И това трябва да се случи, независимо дали ще влезете в ЕС на 1 януари 2007 г., или по-късно.
Смятате ли, че ще вашето дело ще попадне в добри ръце?
- През последните две години насочихме усилията си и към финансирането на т. нар. малки проекти, разработени от неправителствените организации за подобряване на правораздавателната ви система. Така че вече съществуват редица граждански структури, които са ангажирани със съдебната реформа и които ще продължат да работят и след като USAID преустанови финансирането на дейността им.
А дали в законодателната, изпълнителната и съдебната власт има достатъчно добронамерени хора, които ще се ангажират да продължат тази работа? Или след като си тръгнете, всичко ще остане на сегашното ниво - 32 модерни съдилища партньори, а в останалите 120 - пълен технологичен мрак?
- Струва ми се, че в момента с вас седим с ръце върху една кристална топка и се мъчим да отгатнем какво ще се случи след година и половина-две. Има обаче няколко неща, които ни вдъхват оптимизъм, че промените няма да престанат. Например Националният институт на правосъдието и силните програми, които са разработени от специалистите му за обучението на младшите магистрати и за повишаване квалификацията на техните по-възрастни колеги.
Друг повод за оптимизъм е програмата Магистрати - наставници и кореспонденти. При нея, след съответното обучение в Националния институт на правосъдието, т. нар. магистрати - наставници, започват самостоятелно да разработват програми за обучението на колегите си от прокуратурите и съдилищата, в които работят.
Безспорно обаче, най-голямото доказателство, че постигнатото до момента няма да бъде погребано, са самите магистрати от съдилищата партньори, които вече работят с други съдилища, но... извън обхвата на нашия проект.
Поели са един вид патронаж над другите, така ли?
- Няма значение как ще бъде наречен този процес. По-важното е, че хората сами осъзнаха необходимостта от промяна и сами започнаха да търсят начини за по-нататъшно подобряване на работата си.
И накрая, г-н Стюарт, според вас има ли съдилище в България, в което без парите на Американската агенция за международно развитие да е направено онова, което е направено в 32-те съдилища партньори?
- Не знам дали има съд, където са направени абсолютно същите неща. Знам обаче, че има съдилища, в които се полагат усилия за подобряване на работата и без нашата финансова подкрепа. Например председателят на Варненския апелативен съд - г-жа Виолета Бояджиева, е стигнала до извода, че съдиите от апелативния район (той покрива шест области - Варна, Шумен, Добрич, Разград,Търговище и Силистра - бел. ред.) имат нужда от обучение по наказателно право. След това тя се е свързала с една германска организация, получила е финансиране и е организирала необходимите курсове по наказателно право. Друг пример е Пловдивският районен съд. Той се присъедини към съдилищата партньори през октомври 2005 г., но няколко години по-рано неговото ръководство и няколко неправителствени организации създадоха първия център по медиация в България. И накрая - през месец май 2006 г. ВСС одобри нашия План за подобряване работата на съда и той бе изпратен до всички съдилища страната. Така че оттук нататък всеки съд може самостоятелно да направи всичко онова, което ние свършихме със съдилищата партньори през последните седем години.
Искрено се надявам това наистина да се случи.
- Аз също...

Facebook logo
Бъдете с нас и във