Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕ ГО ОТНЕСОХА ЗА РОДИНАТА

Едва ли в историята на българското правосъдие има по-тъжно и по-смешно нещо от статистиката по делото Луканов. Още в края на миналата година (бр. 4 от 24 ноември и бр. 5 от 8 декември) Параграф 22 предсказа, че скандалите около съдебния процес тепърва започват. Тогава си взехме повод от поредните два абсурда, пред които ни изправиха оперативните работници, следователите и прокурорите по делото. На 30 ноември 2001 г., когато процесът по делото Луканов беше отложен чак за 14 февруари тази година, констатираното в съдебната зала за последната работна седмица (23-30 ноември) изглеждаше така:- по време на разследването над заподозрените е упражнено безсмислено насилие при разпитите;- в хода на предварителното производство са допуснати груби процесуални нарушения, като в някои случаи е прекрачена границата между закона и престъплението;- пистолетът, с който е убит Луканов, е открит в съседен блок 35-40 дни по-късно. Появиха се данни, че той е подхвърлен, след като е предаден на топследователя Богдан Карайотов;- част от разпитаните в съдебната зала заявиха под клетва, че преди да бъдат препитани като свидетели, водещите на разследването са им давали да четат показанията на други свидетели по делото. Други заявиха, че са се подписали под предварително оформени и попълнени протоколи за разпит;- единият от нарочените за убиец на Луканов - Олег Проценко, е отвлечен от дома му в Бердянск, Украйна (на 17 януари 2000 г.) и през Москва е доставен в България със самолет. Едва ли не по риза и без абсолютно никакви документи за самоличност. По време на престоя му в руската столица спецследователят Олег Янев и топкриминалистът Ботьо Ботев стават непреки съучастници в изготвянето на фалшивия международен паспорт на Проценко, с който той влиза официално в България. На родна земя нещата придобиват друг обрат и от физическия убиец на Луканов (както шумно беше рекламиран Проценко в медиите) украинецът изведнъж се прероди в основен свидетел по делото, а на подсъдимата скамейка се изправиха Александър Русов и Алексей Кичатов. И те в качеството на физически екзекутори на Луканов. Сделката с Проценко е да даде свидетелски показания срещу двамата си сънародници и да му се снемат обвиненията за убийството на Сергей Шанин (също украинец, разстрелян няколко месеца преди Луканов със същия пистолет). Проценко преседява в ареста на спецследствието година и осем месеца, а призовката за съдебното заседание на 23 ноември 2001 г. му е изпратена в... родния му Бердянск (!?).- Александър Русов се появява на сцената няколко месеца по-късно по изключително мистериозен начин. Докато си е вкъщи, гледа телевизия и очаква да му се роди бебе (той е съгражданин на Проценко), Русов изведнъж е заловен в... Бургас. Първоначалното обвинение е за незаконно пребиваване в България, но по-късно е нарочен за килъра на Луканов. Истината е, че той също е отвлечен от Украйна, но е доставен в Бургас с кораб. Също без никакви документи за самоличност.- В миналогодишните си ноемврийски показания пред съда агнешкият крал и виден орионовец Николайчо Кривошиев заяви, че на 14 юни 2000 г. полк. Ботьо Ботев го е принуждавал да свидетелства срещу боса на Орион Румен Спасов. Полковникът криминалист отпуснал на Кривошиев две седмици, за да си припомни за разговор между Спасов и Ангел Василев, в който било ставало дума за ликвидирането на Луканов. В случай на амнезия Кривошиев го чакал съд за други престъпления. Под клетва агнешкият крал заяви, че не е присъствал на подобен разговор. - През периода 1998-1999 г., през Къщата на ужасите в Копривщица един по един минават племенниците на Ангел Василев - Георги Георгиев и Иван Петров. Единият е грабнат от Елин Пелин, където живее, а другият - на ГКПП Кулата при завръщането му от чужбина. И двамата са бити и изтезавани, за което разполагат с необходимите документи. В момента Георгиев е обвиняем по делото, а Петров е обикновен свидетел.- В кланицата в бунтовния средногорски град се отбива за малко и Юри Ленев (шофьор на Ангел Василев и обвиняем по делото). Той е грабнат също от дома си и извозен по предназначение с микробус и торба на главата. Така е бит е в продължение на няколко дни, че няколко месеца по-късно, когато майка му вдига скандала, мускулите и костта на единия му крак все още са леко вдлъбнати от неволен удар във вратата на микробуса. Липсва и нокътят на един от пръстите му. По случая има образувано следствие от Военна прокуратура, но до ден днешен ефект от това няма. - През Копривщица минават и още двама от украинските убийци на Луканов: Александър Акимов и Владимир Шевчук. След няколко порции бой става ясно, че Акимов няма нищо общо със случая, и е пуснат да си върви по живо, по здраво. Работата с Шевчук обаче се запича. След ключовото изречение от негова страна: По-добре ме убийте, нищо не знам!, и последвалия хладнокръвен отговор: Не се притеснявай, и дотам ще стигнем - той прави пълни самопризнания. Но не за убийството на Луканов, а за екзекуцията на видния столичен борец Иван Кудев (разстрелян пред апартамента си през септември 1995 г.). Действието се развива през лятото на 1999 г. и делото за убийството на Кудев моментално е отупано от прахоляка. От август до декември обаче полк. Ботьо Ботев категорично отказва да предаде на следователя специалното разузнавателно средство, с което е изтръгнато копривщенското самопризнание от Шевчук. Първо - защото е незаконно, и второ - защото е по друго дело. В същото време ДНК-експертиза доказва сто процента, че украинецът е участвал в разстрела на Кудев. Но това става в средата на декември, когато изтичат абсолютно всички процесуално установени срокове - и Шевчук е освободен и напуска софийския арест, България и Балканския полуостров. На 30 декември 1999 г. полк. Ботев се оплаква на тогавашния софийски градски прокурор Нестор Несторов за безобразието, а в българската преса се появява уникалното съобщение: Издирваме чрез Интерпол украинец, арестуван като убиец на Луканов.- В края на съдебния маратон (30 ноември 2001 г.) стана ясно и друго: ръкавът на якето, с което е бил облечен убиецът и през който той е застрелял бившия премиер, го няма. Въпреки че въпросният ръкав е заведен в материалите по делото като веществено доказателство номер три.Тук някъде би трявбало да прибавим още няколко щрихи от пейзажа, но едва ли има някакъв смисъл да се разпростираме чак толкова. Но изкушението наистина е голямо, защото следният диалог между свидетел и топследовател наистина звучи... екзотично:Топследовател: Можете ли да опишете очите на клошаря, когото видяхте край кофата? (според свидетели, минути преди разстрела на Луканов край кофата за боклук до дома му е забелязан клошар).Свидетел: Да, очите му бяха едни такива студени, жълто-зелени. Даже стъклени. Като на тигър или на змия.Топследовател: Такива очи няма!

Facebook logo
Бъдете с нас и във