Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕ И МАФИЯТА

На Международната конференция за борбата срещу организираната престъпност и корупцията прозвуча едно самопризнание, което по ред причини остана недооценено. Негов автор е Валери Първанов - прокурор от Върховна касационна прокуратура (ВКП), който каза следното: Досега няма нито едно образувано следствено дело срещу организирани престъпни групи по въведените преди по-малко от година нови текстове в Наказателния кодекс... Според него вината за това е на службите в МВР, които не предавали достатъчно доказателства, че става дума за действия на престъпни групи. И затова делата били образувани срещу отделни лица и за конкретни прояви. Което е истина, но... не съвсем.Основната врътка за манипулиране на делата в тази посока звучи абсурдно: главният прокурор Никола Филчев ненавижда Националната следствена служба (бившето спецследствие), където по закон трябва да се разследват подобни престъпления. Ето защо съответните дела се образуват по съвършено безобидни текстове от НК и се разхвърлят за производство в окръжните следствени служби и (най-вече) в столичното следствие.Точно такъв е случаят с Портфолио, за който шефът на финансовото разузнаване Васил Киров е отворил приказка на 22 май, докато членовете на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред са го препитвали по докладната записка на МВР.Според очевидци, в най-общи линии думите на д-р Киров са прозвучали така: Наскоро съдът е разпоредил на Върховната касационна прокуратура да възобнови прекратеното от прокуратурата дело по случая Портфолио, в който е намесено и името на Иван Тодоров... Кога и как започва разплитането на аферата няма никакво значение. По-важното е, че на 8 ноември 1999 г. пресцентърът на МВР съобщава следното: При съвместна акция на Националната служба за сигурност, ВСБОП, СДВР, Бюрото за финансово разузнаване и столичното следствие е разбита престъпна организация за незаконен износ на капитали, натрупани от неизплатени данъци, акцизи и митнически задължения.... От последващата информация (пак разпространена от пресцентъра на МВР) става ясно, че през последните шест месеца (т.е. - от юни до началото на ноември 1999 г.) по този канал (българска банка - фирма майка в офшорна зона с банкови сметки в Европа) са превъртени около 30 млн. щ. долара. В хода на операцията са арестувани общо 19 души, но по-късно в следствения арест остават само шестима от тях.За най-голямо изумление на прогресивната общественост случаят е връчен за разследване в столичното следствие, където попада в ръцете на следователя Стефан Стефанов. Той пък на 12 февруари 2003 г. беше заловен от служители на НСБОП с подкуп (парите бяха предварително белязани), а на 26 февруари Висшият съдебен съвет сне имунитета му. Думата ни обаче не е затова, а за нещо съвсем друго. Случаят Портфолио по всички правила на играта попада под ударите на чл.253, ал.2, т.1 и 2 от НК: Който извърши финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до дванадесет хиляди лева, когато деянието е извършено два или повече пъти от група лица, сговорили се предварително, или организация.Ако делото по случая Портфолио бе образувано именно по цитирания току-що текст - то директно трябваше да замине в бившето спецследствие (днес Национална следствена служба (съгласно разпоредбите на чл.172а, ал.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс). Както се вижда обаче - нищо подобно не се е случило. Делото съвсем безплодно е преседяло в столичното следствие три-четири години, докато накрая е прекратено по неизвестни, дори за теснопрофесионалната публика, причини. Същото е положението с делата по чл.142 от НК (за отвличане), по чл.224 (подкуп) и т. нат. За организираната контрабанда, незаконната търговия с пиратски музикални продукти и софтуер и иманярството е по-добре човек да не отваря приказка, защото от години в тези случаи нямало и микрон от елементите на организираната престъпност.До тъй одумвания ремонт на Наказателнопроцесуалния кодекс (който бе приет на второто четене в Народното събрание в средата на май и влезе в сила на 3 юни, вторник) единствено главният прокурор имаше право да преценява кое дело е сложно и важно, за да го прати в националното следствие. И поради тази причина всички престъпления, които разтърсиха държавата през последните шест месеца (да речем), бяха пратени... в Столичната следствена служба (не че там работят лоши следователи). Там попаднаха разследванията за поредицата атентати през лятото на 2002 г. (срещу бившата барета Алексей Петров, бившия застраховател Димитър Джамов и наркопласьора Илиян Версанов), убийството на военния прокурор Николай Колев (на 28 декември), разстрела на Илия Павлов (на 7 март), покушението срещу Иван Тодоров - Доктора (на 18 април) - вероятно защото не са сложни. В тази огърлица от маловажни дела трябва да се притурят и последните два примера, които отново доказваха невинността на МВР в случая - печатницата за фалшиви документи и валута, разбита в София на 31 май (петък) от НСБОП, и неуспешният атентат срещу Косьо Самоковеца на 1 юни (събота). И те ще се разследват от Столичната следствена служба. Вероятно също не са важни, не са сложни и нямат нищо общо с организираната престъпност...

Facebook logo
Бъдете с нас и във