Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Тежка есен за неуспелите депутати

Тежка есен се очертава за неколцината кандидат-затворници, които успяха да отложат временно сблъсъка си с Темида, като се кандидатираха кой за евродепутат, кой за народен представител в националния парламент.
Изборите вече минаха и след дългата съдебната ваканция въпросните персонажи един по един ще трябва все пак да отговарят по повдигнатите срещу тях обвинения. Във вторник (4 август) прокуратурата обяви твърдата си решимост да възобнови делата, които се водят срещу такива лица.
Може би най-нашумелият от спрените знакови процеси е този срещу бизнесмена Марио Николов и срещу още осем души за източването на средства от програма САПАРД , който ще тръгне отново на 30 септември. Или по-точно - би трябвало да тръгне, ако не се появят обичайно болести, характерни за подсъдимите и адвокатите у нас. Нека припомним, че делото бе спряно от Софийския градски съд (СГС) на 17 юни тази година, тъй като един от подсъдимите
птицевъдът Иван Иванов
който представи документи от Централната избирателна комисия, че е кандидат за депутат от партия ЛИДЕР. Според обвинителния акт Иванов е източил от САПАРД 1 466 916.17 евро. Птицевъдът не бе избран за народен представител, следователно вече няма имунитет и прокуратурата е направила постъпки за възобновяване на делото.
Друго, не по-малко скандално дело е това срещу политика
Александър Томов
който напоследък си уплътнява времето със съвети в медиите как да се управлява държавата. Той е подсъдим за източването на 36 156 820 лв. от металургичния комбинат Кремиковци АД и от ПФК ЦСКА, а също и за документно престъпление. Делото срещу него бе спряно в навечерието на изборите и би трябвало да стартира от 20 октомври, тъй като Томов също не успя да стане нито евродепутат, нито пък се класира за българския парламент. Заедно с бившия вицепремиер на подсъдимата скамейка трябва да седнат и неговите съучастници: Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев. Процесът и срещу тях бе спрян, тъй като всички те са обвинени за престъпно деяние в съучастие. След като делото бе спряно, съдът реши да отпаднат мерките спрямо тях за неотклонение и за процесуална принуда, при което на Томов и компания им бяха върнати паричните гаранции на обща стойност 27 500 лева. На Томов пък му бе разрешено и да пътува зад граница. До момента бившият шеф на Кремиковци и на футболен клуб ЦСКА твърди, че не е присвоил нито лев и че процесът срещу него е скалъпен от политическите му опоненти. По делото предстои да бъдат разпитани над 30 свидетели, сред които изпъкват имената на Васил Божков, Красимир Гергов, Емил Костадинов, Димитър Пенев и др.
Проблем с правосъдието има и друг скандален спортен деятел - бившият собственик на Черноморец и бивш кандидат за евродепутат от Бургас -
Ивайло Дражев
Той би трябвало да се яви скоро пред Темида. Неговият случай е особено фрапиращ с това, че е подсъдим за автомобилна катастрофа, причинена от него още през далечната 1998 г., при която са загинали мъж и жена, а друга жена остана инвалид. Вече 11 години по това дело няма присъда дори на първа инстанция заради съмнителни болнични и непрекъсната смяна на адвокати. Висшият съдебен съвет (ВСС) вече на два пъти в рамките на половин година прави проверки по делото - през януари и през юни, но без видим резултат. В заключението от последната ревизия пише, че Дражев се е възползвал от неограничените права, които му дава Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), и многократно е сменял защитниците си, а на финала на делото е упълномощил да го представлява адвокат с изключително разклатено здраве. Освен тази системна злоупотреба с правото на защита процесът е блокиран и заради пропуските в законите, които дават на подсъдимите и адвокатите възможност да блокират наказателните дела, твърди съдебният съвет...
Предстои да бъде подновено и брадатото дело срещу
бившия земеделски министър Венцислав Върбанов
което се влачи едва ли не от памтивека. Той е обвинен за безстопанственост в периода 1998-2001 година. Според документите по делото бившият министър е нарушил служебните си задължения и правилника на фонд Земеделие, като е разрешил да бъдат субсидирани земеделски производители, без да има договори, в които да се посочва дейността, за която се отпускат парите. Върбанов бе депутат от Земеделски народен съюз в предишния парламент и по искане на главния прокурор Борис Велчев имунитетът му бе снет.
За разлика от изброените той успя да прекрачи прага на 41-вото Народно събрание като депутат от Синята коалиция. Процесът срещу него бе отложен в началото на юни поради здравословни проблеми. В началото на тази седмица заместник-градският прокурор на София Божидар Джамбазов разясни ситуацията така: Официално това дело не е спирано, но тъй като е избран за депутат, той сега е с имунитет. Ще направим съответните стандартни постъпки за снемането на имунитета му.
Бившият депутат от Коалиция за България и ромски лидер Тома Томов също би трябвало да бъде призован в съдебната зала в скоро време. Според прокуратурата Томов е замесен в корупционна мрежа заедно с бившия заместник-районен прокурор на Оряхово Димитър Викентиев. Досега обаче срещу него нямаше как да бъде повдигнато обвинение, тъй като депутатите от предишното Народно събрание отказаха да гласуват за свалянето на имунитета му. Към момента материалите по делото срещу Томов и Викентиев вече се обединяват и се очаква наесен прокуратурата да внесе обвинителен акт.
От Софийската градска прокуратура коментираха, че проблемът за депутатския имунитет налага законови промени. Според представители на държавното обвинение имунитетите трябва да са свързани само със служебните задължения на народните представители и да не им дават възможност да се изплъзват от наказателна отговорност.
Ако един депутат направи пътнотранспортно произшествие, защо да не бъде подведен веднага под отговорност, а трябва да бъде пазен от имунитет?, запита не без основание прокурорът Джамбазов. Сред прокурорите се коментира, че в сегашния парламент има политическа воля за подобна законодателна промяна.

Десет акта за евроизмами са внесени за един месец
Само за миналия месец спецзвеното към Върховната касационана прокуратура (ВКП), занимаващо се с измами по европейските фондове, е внесло десет обвинителни акта в съда. Това заяви във вторник новият ръководител на отдела Ангелина Митова по време на първата си пресконференция на този пост. Митова бе назначена на тази длъжност, след като досегашният шеф на звеното Маргарита Попова бе избрана за министър на правосъдието.
В момента прокурорите работят по 1036 преписки за нередности, свързани със средства по европейските фондове. От тях 800 са по схемите за единно плащане на площ.
Прокурорът Джамбазов коментира, че част от текстовете в сега действащия Наказателен кодекс (НК) не дават възможност хора, срещу които са повдигнати обвинения с европари, да бъдат осъдени с ефективна или с условна присъда, а да бъдат наказани само с парична глоба.
Сега действащите специални текстове на наказателния закон за санкциониране на престъпления с европейските фондове предвиждат до пет години лишаване от свобода. Това по смисъла на закона се смята за леко престъпление, за което не се полага забрана за напускане на пределите на страната или постоянно задържане под стража.
При освобождаване от наказателна отговорност максималният размер на санкцияята, която може да поиска прокуратурата, е глоба от 5 хил. лева. Както според Джамбазов, така и според Митова това е едно от затрудненията, с които разследващите се сблъскват. Друг проблем за тях е, че в текстовете не е предвидено незаконно придобитото да се отнема в полза на държавата. Част от уличените в злоупотреби пък се измъквали по линия на приетия от предишния парламент Закон за амнистията, където е записано, че не подлежат на санкция чиновниците, извършили престъплението неумишлена безстопанственост преди 1 юли 2008 година.
От специализираното звено за борба с измамите с европари са на мнение, че са необходими спешни промени в законодателството, тъй като има опасност България да изгуби безвъзвратно още пари от еврофондовете.
Тези проблеми вече са били поставени пред предишния кабинет през ноември миналата година и с тях лично се е запознал бившият премиер Сергей Станишев. Но са останали нерешени. Държавното обвинение се надява тези текстове в Наказателния кодекс да бъдат променени от депутатите в новия парламент. Миналата седмица провосъдният министър Попова обеща да бъдат направени промени в НК и НПК .

Facebook logo
Бъдете с нас и във