Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕЖКИТЕ БОТУШИ НА БРЪМБАРИТЕ

ТЕЖКИТЕ БОТУШИ НА БРЪМБАРИТЕДържавата отново забрави за първите точки от дневния си ред и в края на миналата седмица подхвана разговор по една отколешна тема - Бръмбарите (в смисъл - подслушвателните устройства) като гаранция за светлото европейско бъдеще. За разлика от друг път, сегашната оживена дискусия не пламна спонтанно след поредния гейт. Тъкмо обратното. Дебатите се разразиха по един, на пръв поглед, високоблагороден повод: на 4 септември Министерският съвет единодушно одобри 30-те идеи на МВР за ремонт на Наказателния кодекс (НК). А претекстът, с който вътрешното ведомство предложи на правителството да внесе в парламента въпросните идеи, бе: засилване на мерките за наказателна принуда с цел повишаване ефективността на борбата срещу престъпността. Проектът за ремонт на Наказателния кодекс бе внесен в кабинета от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на 21 август, три дни след показния разстрел на Филип Павлов Найденов - Фатик, и в разгара на съдебната лятна ваканция (започнала официално на 15 юни). Ако промените бъдат приети от Народното събрание, редица престъпления ще намерят своето достойно място в Наказателния кодекс. Сред тях са кражбата на ток и на жици, посредничеството при кражба на кола за получаване на откуп, измамите по сарафските бюра, подготовката за изпиране на мръсни пари или изработването на фалшиви официални документи, незаконното притежание на взривни вещества... Тези неща сигурно звучат познато, но няма как да е иначе: предложенията са излезли изпод перото на главсека на МВР ген. Бойко Борисов, който от две години оправдава свободата на стотици тежки бандити и по-леки престъпници именно с отсъствието на подходящи текстове в НК...Също познато звучи и причината за присъствието на останалите текстове в МВР-пакета, с които годините затвор за определени престъпления се увеличават поне един път и половина: разбойниците не се плашат от някакви си две-три години затвор, защото купуват свободата си за жълти стотинки... Като особено екзотични в този раздел анализаторите определиха наказанията за т. нар. дървени мафиоти - шест, осем, десет години затвор. Че и повече, ако се наложи. По принцип това не е лошо, защото доскорошната ни гордост (вековните иглолистни и широколистни гори) е на път да се превърне в блед спомен. За сметка на селските прогимназии, луксозните мезонети, дебелите (като клозетни синджири) ланци и лъскави лимузини. Но в частност нещата не изглеждат толкова хубави, защото дървената мафия можеше да бъде бастисана законодателно още преди година и половина-две. Тоест - преди октоподът да протегне пипала и към девствените лесове на Негово величество, оцелели дори по времето на социализма.А и дали някой от дърварите ще се стресне, ако МВР-проектът наистина влезе в сила? Най-вероятно не и планинските масиви ще продължат да оплешивяват със скоростта на светлината. Причината е съвсем прозаична и е много далеч от размера на наказанията. Обикновено в ръцете на горските стражари и полицията попадат сиромаси, за които бракониерската сеч е единственият начин да нахранят семействата си. На тях им е безразлично дали ще лежат три години, или три петилетки, защото и в двата случая близките им ще измрат от глад. За дървените босове обаче ситуацията е друга. Те не могат да си позволят лукса нито да излежат две години, нито петилетка и половина. Камо ли да бъдат следствени и всеки месец да се разписват в участъка. Те имат да губят страшно много, а понякога и... всичко. Дори само за година да бъдат опандизени - бизнесът им рухва. Затова и подобни неща в българската дървосекаческа действителност няма. Горските стражари търчат из пущинаците и броят пъновете, а митничарите и държавните чиновници, издаващи лицензите, продължават да правят яки пачки от незаконния износ на дървесина. МВР също я кара, както винаги: денонощно страда, че не може да натика дървената мафия в затвора за половин век поне...Но безспорният хит (който още на 5 септември сутринта зае първо място в класацията) е посветен на класифицираната информация. В името на свещеното опазване на държавните секрети в МВР-проекта за ремонт на Наказателния кодекс е създаден съвършено нов раздел. Според неговите текстове, нерегламентираното разпространяване на държавни и служебни тайни ще се наказва със затвор между шест и... трийсет години. На първо място в списъка на обичайните заподозрени попадат добросъвестните журналисти (от професионална гледна точка, а не от камбанарията на управляващите и вътрешното им министерство), чийто делник минава почти изцяло в работа точно с такива документи. Второто място е отредено на устатите народни представители от опозицията и чиновниците, разкарани по една или друга причина от държавната ясла. В това число - служители на МВР, данъчни, митничари или финансови разузнавачи.И на трето, но не на последно място, идва ред на т. нар. скрита опозиция на властта. Това са почтените хора на държавна заплата, които не желаят да кажат истината на висок глас, защото ги е страх от уволнение или от физическа саморазправа. За най-голямо разочарование на мистификаторите и плетачите на интриги непосредствено след заседанието на правителството миналия четвъртък, министърът на вътрешните работи Георги Петканов веднага изплю камъчето. Завишаването на максималните наказания ще позволи на МВР да прилага специалните разузнавателни средства (СРС) много по-масово, отколкото това се прави в момента, сподели той с наобиколилите го репортери. Ето например, ако проектът бъде приет от Народното събрание на второ четене и влезе в сила, МВР ще има право да подслушва и дървената мафия на всички нива в престъпната йерархия. (бел. ред. - Според действащото законодателство - СРС се прилагат само тогава, когато става дума за разкриване и предотвратяване на престъпления, за които НК предвижда затвор над пет години.)По какъв начин министър Петканов и неговите подчинени ще подслушват (следят и фотографират) споменатата дървената мафия из вековните дебри на Родопа, Рила и Пирина - не е ясно. Още по-неясно е откъде министър Петканов ще вземе толкоз много ченгета. Защото той сигурно не знае, но поне двайсетина хиляди български семейства оцеляват именно от незаконна сеч... Почти толкова абсурден изглежда и меракът за контрол (чрез СРС) на стотиците цигански банди, за които е все тая дали ще разглобят междублоков трафопост, или ще съборят насред полето десетина стълба от някакъв далекопровод. И понеже дори ромите вече не са толкова глупави - да крадат по два пъти от едно и също място, бандите им днеска са тук, а утре - на 100 км по-нататък. Колкото и параноично да звучи, дали пък интимната мисъл на МВР-идеолозите и авторите на проекта за ремонт на Наказателния кодекс не е борбата с престъпността, а налагането на тотален информационен контрол върху държавата?От две години насам ген. Бойко Борисов непрекъснато се жалва, че МВР е безпомощно срещу автоджамбазите, защото Наказателният кодекс им гарантирал свободата, давайки следния пример: Хващаме го ние зад волана на чуждата кола, намираме в него мечи лапи и шперцове. Той обаче ни се хили нагло в лицето и казва, че завалял дъжд и влязъл в колата на сушина. На другия ден бандитът отново е на улицата и отново краде.Тези думи наистина звучат потресно в ушите на обикновения човечец и на никого не може и да му хрумне дори, че генералът не знае какво пише в НК по въпроса. А там, съвсем черно на бяло (в чл.346а, влязъл в сила през 2000 г.), пише следното: Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство БЕЗ СЪГЛАСИЕТО (бел. ред. - курсивът е наш) на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.Оттук нататък идва логичният въпрос: Какво всъщност пречи на МВР да озаптят автоджамбазите по бързото производство?И още една интимна мисъл като че ли витае в главите на меверейците, сътворили 30-те предложения за ремонт на Наказателния кодекс. По две трети от престъпленията, включени в одобрения от правителството проект на МВР, законодателят е предвидил да не се образува предварително производство (следствено дело), а... полицейско дознание. А както вече стана дума, СРС-та се прилагат само тогава, когато трябва да бъде разкрито тежко престъпление, което се наказва със затвор над пет години. Не цели ли МВР с проекта си почти всички престъпления, разследвани от полицейските (му) дознатели, да станат... тежки, за да може да подслушва и следи когото си иска и както си иска?На общия мрачен фон трябва да мацнем само още една черна краска. Според отчета на ДНСП, станал публично достояние в началото на годината, през 2002 г. в страната са регистрирани 135 000 престъпления, а 62 000 души са уличени като извършители на престъпления. През същата тази 2002 г. са приключени общо 98 200 полицейски дознания с мнение за съд на виновните. Кой знае защо обаче прокуратурата е пратила само 34 300 от случаите в съда.Какво е станало с останалите 63 900 полицейски дознания - в отчета на ДНСП за 2002 г. не се казва нищо. Но никак не е трудно човек да се досети за съдбата им: те са върнати на дознателите за доработване или са преобразувани в следствени дела. Никой не може да каже и колко от дознанията, изпратени от прокуратурата в съда, са завършили с ефективни осъдителни присъди или пък са върнати (по обратния път в МВР) за допуснати процесуални нарушения. Но дори и 75% от тях (т.е. - цели 25 725 дознания) да са приключили с влезли в сила осъдителни присъди - това не говори никак добре за работата на високите началници в МВР. Защото само за една година да останат ненаказани 109 275 престъпления си е чиста проба резил. С нищо няма да се промени ситуацията и след приемането на предложенията за ремонт на Наказателния кодекс. Най-много полицейските управления да въведат уникалната услуга Подслушване на едно гише.

Facebook logo
Бъдете с нас и във