Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕЖЪК СПИН* ЗАГРИЗА БЪЛГАРИЯ

Преди време главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов произнесе репликата на полицейската си кариера: Срещу организираната престъпност държавата противопоставя една престъпна дезорганизираност. Тези думи на генерала стреснаха доста хора, но за най-голямо (негово) съжаление сред стреснатите не бяха нито шефът на МВР, нито заместниците му, нито членовете на кабинета Сакскобургготски, нито кукловодите на парламентарното мнозинство на НДСВ. А трябваше, защото Борисов много добре знаеше за какво става дума и с какво наследство трябваше да се борят хората на царя. Още повече че той влезе във властта след близо дванайсетгодишно ходене по острието на... закона. * 1989-1991 г. - начало на тоталното разбиване на МВР, съда, следствието и прокуратурата под благоприличната маска - разграждане на тоталитарния репресивен апарат. Организираната престъпност прави първите си крачки, сякаш единственото нещо, което е чакала, е падането на Тодор Живков. Крайстоличните мотели Изток и Божур се превръщат в щабквартири на т. нар. кашкавалена мафия, в дъното на която са група бивши борци. Положени са и основите на магистралния бандитизъм и на крайпътния рекет. От поделението в бургаското градче Звездец са откраднати първите 500 пистолета за нуждите на подземния свят. * 1991-1992 г. - започва изграждането на паралелните структури на властта и създаването на полувоенните силови групировки на борци, каратисти, бивши военни и бивши ченгета. Отчетено е, че през първите две години и половина на демокрацията в страната са извършени над 400 000 престъпления. В Слънчев бряг (в дискотека Златната ябълка) е убит с бухалки руснакът Василий Силаруп. Това е първата официална заявка на българските борци, че няма да отстъпят Черноморието без бой. * 1993-1994 г. - силовите групировки окупират България, като в тях вече работят над 13 000 души. Контрабандата надхвърля 65-70% от вноса в страната. Броят на криминалните и икономически престъпления, извършени през двете години, надхвърля 550 000. В края периода в България вече има организирана престъпност (с наченки на мафиотизиране), чиято годишна печалба (от трафик на дрога, оръжие, незаконен хазарт, проституция, кражби на леки коли, търговия с бели робини, рекет, контрабанда, нарушаване на югоембаргото т.н.) се изчислява на над 2.5 млрд. долара. * 1995-1997 г. - част от консултантите и адвокатите на силовите групировки, изгонени от СДС през 1991-1992 г., са реабилитирани и върнати на работа в МВР и съдебната система. Започва същинското срастване на организираната престъпност със силовото министерство. По призива на един виден наш бизнесмен гущерът се прощава с опашката си и се насочва към масовата приватизация, застрахователното дело, банковата система, шоубизнеса, спорта, туризма. В Юридическия факултет на Софийския университет и в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) влизат първите пълни стипендианти на т. нар. силови групировки. По време на Жан Виденовото управление са извършени над 600 000 криминални и стопански престъпления. * 1997-2001 г. - втора изборна победа на СДС. За първи път силовите групировки са обект на рекет от страна на правителството (Богомил Бонев като министър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски привиква босовете на най-мощните групировки и сключва с тях споразумение за гражданския мир в страната). Окончателно приключва изграждането на контрабандните канали и професионалните структури за източване на ДДС, укриване на доходи, незаконен износ на валута и пране на мръсни пари. Приключва и легализирането на мръсните пари, заработени от силовите структури в периода 1990-1997 година. По време на синьото управление броят на престъпленията се стабилизира на 150 000 - 160 000 годишно. Бавно, но сигурно расте броят на тежките криминални и икономически престъпления. Страната окончателно е разпределена на зони на влияние. Постепенно кастовото делене на групировките се размива и до употреба на груба сила и оръжие се прибягва само в крайни случаи. Тротоарната престъпност е овладяна и канализирана от самите силови групировки. Бившите мутри и застрахователи вече се наричат момчета и видни бизнесмени, а интересите им се разпростират от вноса на уникални часовници (на цена 20 000-30 000 долара парчето) до износа на... охлюви. По какъв начин държавата се противопостави на раждането, прохождането и възмъжаването на организираната престъпност? По никакъв, гласи най-бързият отговор. И то не защото не можеше, а защото не пожела. Нито преди дванаъсет години - когато бъдещите мутри и бизнесмени търкаляха кашкавалените пити по магистрала Тракия, нито преди една петилетка - когато тогавашният шеф на МВР Богомил Бонев разбръмча първия Комар и обяви дългоочаквания кръстоносен поход срещу престъпността (във всичките й разновидности). Въпреки всички обещания, дадени от трите основни политически сили (БСП, СДС и ДПС) още по време на Кръглата маса през 1990 г. - до лятото на 2001 г. не съществуват следните три основни неща:- политически консенсус по проблемите на борбата с престъпността;- доктрина за националната сигурност;- държавнически възглед за бъдещето на МВР;- стратегия за реформирането на съдебната система. Нещо повече. През периода 1990-1995 г. от МВР и съдебната система си отиват (къде доброволно, къде насила) около 15 000 души, а политическите заигравания и амбиции в посока Кой да води бащина дружина докарват нормативната база до своя абсурд.От 1989 г. досега Наказателнопроцесуалният кодекс е променян 19 пъти, а Наказателният кодекс - 31 пъти. Законът за съдебната власт е приет през 1994 г., но оттогава е претърпял 19 ремонта. Не по-различна е и съдбата на новия Закон за МВР, приет през 1997 г. - 11 ремонта (без да се брои вариантът, който в момента е в пленарната зала на второ четене. Успоредно със законодателните кърпежи с пълна сила вървят и структурните експерименти с МВР и съдебната система. Без да се впускаме в кой знае какви подробности ще отбележим само няколко от най-забележителните достижения в тази насока. През отчетния период дознанието два пъти е било в следствието, веднъж в МВР и един път е било ликвидирано окончателно. От 1 януари 2000 г. то отново е в МВР, като в момента държавата ни е обзаведена най-малко с 12 000 дознатели, в чиито ръце са 80% от извършените криминални престъпления (средно по 120 000 годишно). Останалите 25% (около 20 000) от престъпленията са зачислени на 900-те следователи в т. нар. следствен апарат.През 1995 г. (във връзка със Закона за съдебната власт) следствието е извадено от МВР, а следователите са девоенизирани. Резултатът е потресаващ - вкупом напускат една трета от следователите (около 350 души), като всеки от тях завещава на колегите си средно по 100-120 недовършени дела. Най-малко половината от тях отварят собствени адвокатски кантори и стават защитници на престъпниците, срещу които дотогава са воювали. В края на 1998 г., след поредица от тежки скандали, СДС разби националното следствие на 28 самостоятелни и напълно независими една от друга следствени служби, плюс т. нар. Специализирана следствена служба. В резултат на реформата моментално в редиците на свободните адвокати се вляха още 200-250 следователи, а на тяхно място бяха назначени не повече от 50-60 току-що завършили студенти. А еднопосочната и с нищо немотивирана (поне официално) омраза към следствието достигна до такива висоти, че бяха регистрирани дори два феномена. През 1999-2001 г. на всеки следовател в Пазарджик му се водеха на отчет по 1100 дела на година, а през 2001 г. България загуби спечелен проект по програмата ФАР за пълна компютризация на следствието на стойност 3.5 млн. евро. Именно по това време (1997-1999) бяха отбелязани още два български абсурда. Първият е дело на тогавашния шеф на вътрешното ведомство Богомил Бонев, който отказа на следствието какъвто и да било достъп до информационните масиви на МВР. Вторият абсурд е плод на сините нормотворци в 38-то Народно събрание начело с тогавашния председател на парламента Йордан Соколов - следствените арести бяха пратени в изпълнителната власт. И се получи следната картинка: арестите са под административната и финансова шапка на Министерството на правосъдието, охраната им е грижа на МВР, свижданията ги разрешава прокуратурата, а с пациентите им работят единствено дознателите и следователите. Какви са обобщените резултати от всичко казано дотук? Безкрайно тъжни и безкрайно песимистични.От началото на 1990 г. досега няма нито една разбита организирана престъпна структура, така както го разбират това разбиване в обединена Европа и САЩ - с осъдени редници, бригадири, босове и техните покровители във властта. Няма нито едно разкрито поръчково убийство на високопоставен престъпен бос. Като започнем от Стефан Мирославов (Крушата) през 1993 г., минем през Васил Илиев (разстрелян на 25 април 1995 г.) и свършим с екзотичния разстрел на видния сикаджия Поли Пантев (на Карибския остров Аруба) през зимата на 2001 година. Нито една от т. нар. силови групировки не е разследвана в пълния смисъл на думата. Така, както е описано в дебелите книги - произход на капиталите, платени данъци, засичане на приходи и разходи, международни контакти и т.н.По нито една от стотиците международни следствени поръчки, стичащи се у нас от цял свят заради престъпления, извършени от българи в чужбина, у нас не е образувано следствено дело. Независимо от темата на въпросните следствени поръчки - измами с кредитни карти, организирана проституция и търговия с бели робини, наркотрафик, кражби на леки коли, застрахователни далавери, контрабанда на оръжие, пране на пари...... На 6 април 2001 г. Н.В. Симеон Втори обеща едно нещо: ако народът го облече с доверието си на предстоящите парламентарни избори, досегашното политическо издевателство над род и родина ще бъде погребано завинаги. В същия гроб ще легнат още тежкото криминално наследство и неговите рецидиви, както и нормативният кошмар, вгорчил делника и празника на българина. Е, три месеца по-късно народът наметна Симеон Сакскобургготски и хората му с жълтата мантия на властта и зачака да се случи чудото. Днес, година и половина по-късно, народът все още продължава да чака, но чудото така и го няма. Отново си нямаме концепция за национална сигурност, отново ни липсва и тъй лелеяният политически консенсус по проблемите на борбата с престъпността. Единственият що-годе оптимистичен акт на НДСВ бе правителствената Стратегия за съдебната реформа, но тя бе съсипана още в зародиш. И то не от слугите на Темида (които, ако реформата станеше факт, щяха да се простят с независимостта, имунитета и несменяемостта си), а от... колегите и съмишлениците на правосъдния министър Антон Станков, смятан за идеолог на тази стратегия. Чрез вечно актуалното балканско оръжие, побрано в три думи: Пари нема, действайте!За да се стигне до сегашната ситуация, в която разположението на силите изглежда така:- съдът воюва на три фронта - срещу правителството, МВР и прокуратурата;- прокуратурата брани правомощията и независимостта си от конституционноремонтните щения на жълти, сини и червени;- следствието отново е на нож с всички, защото всички искат да го имат в редиците си;- през септември 2001 г. МВР изрови томахавката на войната и я размаха под носа на съда, защото пущал бандитите;- в самото вътрешно министерство бушуват няколко локални войни: между професионалисти и политическо ръководство; между полиция и специални служби; между някои от специалните служби; между Дирекцията на националната полиция и регионалните дирекции на вътрешните работи; между главния секретар и министъра; между главния секретар и заместник-министрите.А накрая, като за капак, чергата пламна и откъм Дондуков 2 - ни в клин, ни в ръкав държавният глава Георги Първанов изохка, че корупцията в държавата е достигнала хималайски висини и е крайно време да бъде създаден абсолютно независим орган за борба с това социално и политическо зло. Този орган ще се казва Агенция за борба с корупцията, ще има полицейски функции и ще разработва висшия политически клир и обитателите на всички етажи на съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Всички разработки на тази агенция ще бъдат предавани на Върховна касационна прокуратура, защото само тя (по закон) може да разследва депутати, членове на Министерския съвет и магистрати. Кой ще следи за корупцията в бъдещата Агенция за борба с корупцията все още не е ясно. Както е тръгнало обаче, като нищо след време ще се сдобием с още една независима полицейска структура, наречена примерно Комитет за борба с корупцията в Агенцията за борба с корупцията. И така... до края на света. Или до окончателното решение на Европейския съюз да не ни пуска дори в мазето си, щото ще му откраднем киселото зеле барабар с кацата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във