Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Телефон удължи затворническите мъки на Маниката

Наркобаронът Васил Маникатов- Маниката прибави още три години към присъдата си заради незаконен телефон в килията и за закъснение след отпуск. Тази новина, разпространила се почти мълниеносно в Югозападна България, изглежда започва да връща доверието на хората от Пиринско в правосъдната система.
Обявеният за един от най-известните наркобарони в Петричко-Санданския регион ще пролежи не 10 години, а 13 години в Централния софийски затвор. Срокът, през който Васил Маникатов ще търка затворническите нарове, се удължава с нови три години заради произнесени вътрешнозатворнически присъди.
Според досието на наркобоса през февруари тази година Маниката е бил заварен от служителите на Централния софийски затвор да разговаря по мобилен телефон в килията си.
Проверката установила, че той е използвал телефона си за връзка със съпругата си и с дъщеря си, както и със старите си авери от гр. Сандански. За това нарушение на дисциплината в затвора Маниката е получил
две години удължаване на присъдата
В региона се смята, че и след влизането й в сила той продължава да дърпа конците в трафика на дрога чрез хората си, въпреки че нямаше право на свиждане месеци наред.
Благоевградските криминалисти разполагат и с оперативна информация, че от затвора Маникатов е издавал заповеди за разчистване на сметките си с неприятели, които са допринесли той да се озове зад решетките.
Второто удължаване на затворническия престой на известния санданчанин е с една година и е свързано с 11-дневното му мистериозно изчезване от затвора през есента на миналата година след няколкодневен отпуск. Когато се върна изневиделица, той лансира версията, че е бил похитен. Тогава се говореше, че Маниката е платил откуп на похитителите си и се върнал зад решетките. Това обаче не бе официално потвърдено. Тогавашният директор на Софийския централен затвор Милети Орешарски назначи проверка на случая, а Маниката от лек режим в общежитието в Казичене бе върнат отново в самостоятелна килия в централния зандан без право да излиза.
При разследването на
загадъчното му изчезване
тип бермудски триъгълник стана ясно, че Васил Маникатов е видян от съкилийниците си сутринта на 26 ноември 2008 г. как отива на работа на строителен обект в кв. Дружба. Трябвало е да се върне в 19 ч., но при проверката се е установило, че го няма. Надзирателите обаче се направили на ударени, тъй като това не бил първият път, когато Маниката забравял да се върне и прекарвал края на седмицата в дома при жената и детето си. След като не се прибрал и в неделя, пазачите били принудени да реагират. Така в понеделник сутринта на редовната оперативка е обявено, че затворникът е изчезнал в петък сутринта.
Само като щрих от пейзажа: от строителната фирма, в която полагал труд затворникът, кой знае защо и досега настояват, че Маниката е бил на работа във фаталния петък до 17 часа вечерта. А всъщност събитията разказват съвсем друго: той бил отвлечен от софийския си дом от четирима мъже, облечени в полицейски униформи малко преди да се качи в колата с жена си и с петгодишната им дъщеря Ванеса. Запознати твърдят, че отвличането е заради отказа му да плаща такса на софийска наркогрупировка. Дни преди да бъде отвлечен Маниката получил обаждане, че ако не започне да се издължава, ще пострада семейството му. Именно тази заплаха станала причина трафикантът да не отиде на работа във въпросния петък, а да кривне към апартамента при жена си Нели и петгодишната Ванеса.
Малко след като униформените го качили в черна лимузина и изчезнали, жена му получила съобщение, че е отвлечен, но да не съобщава в полицията и да чака по-нататъшни инструкции. Според мълвата по-късно похитителите се свързали с нея и й поискали
откуп от 500 000 евро
Версиите за отвличането на санданската нарколегенда са няколко. Според първата Маниката е станал гарант за голяма пратка с дрога, която обаче се провалила и той трябвало да покрие загубите.
Втората хипотеза е, че Васил Маникатов сам е инсценирал отвличането си, за да се измъкне от пандиза. Тази версия обаче е малко вероятна, тъй като според близките му имал да излежи още три години и шанс остатъкът от присъдата да му бъде опростен за добро поведение.
Третото предположение, което звучи и най-логично, предвид бизнес интересите на отвлечения, е, че става въпрос за предупреждение към Маниката заради сриването на пазара на кокаин в столицата и в големите градове около нея. В подземните среди на Югозапада се твърди, че отвличането е дело на наследниците на групировката ВИС-2, които от година-две контролират търговията с кока.
Запознати с житието и битието на Маниката твърдят, че той е един от най-доверените хора в Югозападна България на другата силова групировка СИК, а през последните години под протекцията й
той дърпа конците на шанаджиите
в региона и в столицата.
Шанаджиите от доста време конкурират бизнеса на наследниците на Георги Илиев, като пласират много по-качествен кокаин - директен внос от арабските страни, който освен че е по-качествен, има и голямото предимство, че е по-евтин.
Арабската дрога пристига в столицата по канала София - Благоевград - Сандански - Петрич, където безспорен цар е Васил Маникатов.
Спряганият за човек на СИК Васил Маникатов-Маниката търка затворническите нарове в Централния софийски затвор от началото на 2006 година. Повелителят на наркотрафика излежаваше десетгодишна присъда за притежание на наркотични вещества от високорискова група в особено големи размери.
До наказанието се стигна след полицейска операция на 30 март 2000 г. в столицата, когато Маникатов и приятелчето му Огнян Атанасов от с. Тополница са арестувани пред мотел Църна маца с половин килограм хероин. По това дело Огнян Атанасов бе обявен за невинен и на трите съдебни инстанции. Маниката обаче опра пешкира и след постановления на три съдебни инстанции влезе зад решетките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във