Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА НЕ ЧАКА УКАЗАНИЕ СВИШЕ

В бр.24 (14 юни 2003 г.) на седмичното издание на в. БАНКЕРЪ за законност и власт Параграф 22 е публикуван материал със заглавие Българската Темида все чака указание свише. Авторът на статията e почерпил доводи от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и от решението на Европейския съд по правата на човека по делото Ал-Нашиф срещу България, за да достигне до извода за нежеланието на българската съдебна система да правораздава в съответствие с международните договори, ратифицирани от България. Позволявам си да изразя обратно мнение по въпроса, тъй като не споделям казаното в тази статия.С решение N4332 от 8 май 2003 г. петчленният състав на Върховния административен съд (ВАС) е отменил определението на Софийския градски съд (СГС) за прекратяване на делото, образувано по жалба на Даруиш Ал-Нашиф. Не отговаря на действителността твърдението в горепосочената статия, че ВАС е отменил заповедта, с която е отнето правото на постоянно пребиваване в страната на Ал Нашиф. С отмяната на определението на СГС делото за обжалване на тази заповед е върнато на СГС за разглеждане по същество от друг състав. Към днешна дата делото е висящо пред СГС и заповедта не е отменена.В статията тенденциозно и непрофесионално се лансира идеята, че ако магистратите от СГС и тричленката на ВАС бяха изпълнили задължението си по конституция още през 1999 г., до осъждането на България в Страсбург по случая Ал Нашиф нямаше да се стигне. Истината обаче е друга. Според практиката на Европейския съд по правата на човека, правото на ефикасно средство за защита по чл.13 от Конвенцията няма самостоятелен характер. Позоваването на това право е допустимо само ако е налице нарушение на друго самостоятелно право, признато от Конвенцията. Към момента на разглеждане на делото пред СГС, както и впоследствие при касационното обжалване пред ВАС, въпросът за наличието на нарушение на правото на семеен живот по чл.8 от Конвенцията е бил спорен. Магистратите не са установили нарушение на чл.8, поради което е било немислимо и прякото приложение на чл.13 от Конвенцията. Съдебното определение за прекратяване на делото отговаря и на становището на Конституционния съд, възприето с решение N4 от 23 февруари 2001 г., за съответствие с Конвенцията на законовата норма, с която се изключват от съдебен контрол някои административни актове по Закона за чужденците в Република България.Европейският съд по правата на човека е приел в решението си от 20 юни 2002 г., че при експулсирането на Даруиш Ал-Нашиф от страната са нарушени чл.8 и чл.13 от Конвенцията. Решението на Европейския съд по правата на човека е задължително за българските съдилища. На основание чл.231, ал.1, б.з от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), влезлият в сила съдебен акт (в случая - прекратителното определение на СГС) подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията, което е от съществено значение по конкретното дело. Това именно е направено от петчленния състав на ВАС, който е отменил прекратителното определение на Софийския градски съд (СГС). От решението на Европейския съд произтича задължение за България да осигури на Даруиш Ал-Нашиф ефикасно средство за защита, а именно възможност да обжалва пред съд законосъобразността на административния акт, който го засяга. Решението на Европейския съд обаче не предопределя изхода на това дело, нито задължава българските съдилища да отменят оспорения административен акт.Очевидно е, че българската съдебна система се нуждае от реформиране. Всяка ползотворна критика, насочена към подобряване на организацията и качеството на работа на българските съдилища, заслужава да бъде приветствана. Не мога да приема обаче съзнателното манипулиране на общественото мнение в търсенето на журналистическа сензация. Впрочем статията е публикувана в рубриката Скандали. Не смятам, че в конкретния случай позицията на българските магистрати е скандална. Скандално и непочтено е да се изопачават фактите и да се тълкува превратно практиката на съдилищата. Възниква въпросът: Кой има интерес от подкопаване на доверието в съдебната власт ? Във всеки случай не и обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във