Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ОПРОСТИ ГРЕХОВЕТЕ НА ОЩЕ ЕДИН СВОЙ БИВШ КАДЪР

Няма осъден магистрат за корупция, затова е нередно да се говори за такива неща в съдебната система! С тази крилата фраза, произнесена през далечната 2000 г., българските слуги на Темида отбиха не една и две реформаторски атаки, организирани и финансирани от Брюксел. Изречението бе изковано по повод на първия доклад на Европейската комисия за състоянието на съдебната система в България, в който се казваше, че третата власт е тромава, неефективна, непрозрачна и пропита от корупция. И наистина, колкото и да се рови човек в архивите, няма да срещне нито един случай за осъден и тикнат зад решетките следовател, прокурор или съдия. Независимо че е бил заловен примерно след полицейска разработка с белязани банкноти или се е издънил по друг начин. Само преди няколко дни отново имаше пример как се съхранява традицията действащите магистрати да се отнасят по-милостиво с прегрешилите си бивши колеги. И това бе направено по начин, който обезсмисля всички благородни помисли и усилия на Европа за хармонизиране и очовечаване на българската съдебна система.Само на година и половина условно бе осъден бившият заместник-председател на Добричкия районен съд Милен Кадикянов, който през 2001 г. бе обвинен за две престъпления по чл. 311 от Наказателния кодекс (НК), който гласи: Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години. В случая става дума за подправяне на съдебен бюлетин и за издаване на свидетелство за чисто съдебно минало. Финалната сцена от постановката се разигра на 24 септември (миналия петък) в Софийския градски съд, но завесата бе дръпната преди няколко години в равна Добруджа. Милен Кадикянов е назначен за съдия в Добричкия районен съд на 9 декември 1992 година. Четири години по-късно той вече е заместник-председател на съда и по всичко личи, че кариерата му ще се развива във възходяща линия. В края на лятото на 1999 г. обаче в румънския гр. Констанца е задържан българинът Тодор Лазаров Петров, срещу когото тамошният съд повдига обвинение за разпространение на фалшива валута. За да не прекара десетина години в румънски зандан, Тодор Петров решава да сведе вината си до минимум и прибягва до изненадващ ход. По стечение на обстоятелствата неговият брат Емил е ремонтирал къщата на добричкия съдия Милен Кадикянов и двамата се познават добре. Малко след задържането на Тодор, Емил Петров и Милен Кадикянов се срещат, като Емил най-настоятелно моли съдията да помогне на брат му. След дълги уговорки, в началото на септември те заминават заедно в Румъния, за да се видят със задържания Тодор и с неговия адвокат се констатира в обвинителния акт по делото срещу Кадикянов. В колата на Емил и съдията пътуват и Лазар и Радка Петрови, родители на братята. Още на първото заседание по делото срещу Кадикянов на 10 март 2004 г. двамата категорично отричат да познават бившия магистрат. Той искаше само да използва превоза, защото имал работа в Румъния, обявиха пред съда Лазар и Радка Петрови, макар че в обвинителния акт срещу ексмагистрата пише, че целта на съвместното пътуване е доказана по категоричен и неоспорим начин. Всъщност не това е поводът бившият съдия да отговаря пред съдебния състав. Според прокурора по делото, на 20 септември 1999 г. Емил Петров е отишъл в Районен съд - Добрич, където е уговорил съдия Кадикянов да издаде чисто свидетелство за съдимост на брат му. По онова време задържаният в Румъния Тодор Петров е имал условна присъда за кражба, чийто изпитателен срок още не бил изтекъл.Кадикянов повикал по телефона служителя на Бюро съдимост Светла Димитрова, дал й листче с данните на Тодор Лазаров Петров и й казал да му донесе бюлетина за съдимост на въпросното лице, се казва още в обвинителния акт. Според доказателствата, събрани по делото, Кадикянов е поискал от Димитрова да издаде свидетелство за съдимост, което да удостоверява, че Тодор Петров е с чисто съдебно минало. Жената обаче отказала и тогава Кадикянов уредил проблема собственоръчно. Той пише резолюция на бюлетина, която гласи следното: 20.09.99 г.: амнистиран със закон за амнистия от 11.01.1998 г., след което се и подписва. Основавайки се на така фалшифицирания бюлетин, седмица по-късно (на 27 септември 1999 г.) Кадикянов издал и чистото свидетелство за съдимост на Тодор Лазаров Петров.Съдебно-графологичната експертиза, извършена по време на разследването, категорично сочи, че почеркът и подписите в двата документа са на съдията Милен Кадикянов. Освен това прокуратурата е установила, че добричкият магистрат е сътворил и друга лъжа: нормативен документ, наречен Закон за амнистията от 1998 г., изобщо не съществува. Съдът призна Кадикянов за виновен в подправянето на съдебния бюлетин, но по някаква странна логика го оправда за издаването на фалшивото свидетелство за съдимост. Защо - ще стане ясно след десетина дни, когато ще бъдат написани мотивите за присъдата. Според защитата на Кадикянов въпросното свидетелство не било официален документ и не можело да помогне по никакъв начин на задържания в Румъния българин. В него бил объркан единният граждански номер на Тодор Петров, а и свидетелството било невалидно в северната ни съседка. Между България и Румъния има подписан договор за взаимноправна помощ, въз основа на който само Министерството на правосъдието може да издава свидетелство за съдимост, заяви за Параграф адвокатът на Милен Кадикянов, но това не е съвсем вярно.Съгласно чл.13 от Договор между Народна република България и Румънската народна република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, влязъл в сила още през 1959 г., документи, които са издадени или заверени на територията на една от договарящите страни от държавен орган или от официално лице в границите на тяхната компетентност в установената от закона форма и са снабдени с печат, се признават на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Но по-интересното е, че в чл.76 от българо-румънския договор по искане на съдилищата или прокуратурата на едната договаряща страна се дават безплатно сведения за минали осъждания на лица, които се преследват на нейна територия. Така че откъдето и да бъде погледнато, безполезното уж свидетелство за съдимост, старателно изчистено от Милен Кадикянов, със сигурност е щяло да помогне на Тодор Петров по време на съдебния процес срещу него в Румъния. Ако не за друго, то поне да не гледат румънските съдии на него като на закоравял престъпник.По време на съдебния процес срещу бившия заместник-председател на Добричкия районен съд изобщо не стана ясно откъде е тръгнало разплитането на аферата през 1999 година. Скандалът по случая гръмна едва на 16 февруари 2000 г., когато Висшият съдебен съвет (ВСС) наказа Милен Кадикянов, като го изпрати на тригодишно заточение в Районен съд - Ивайловград. Според официалното съобщение, разпространено от ВСС тогава, проверката на ВСС е констатирала редица нарушения, допуснати от магистрата, сред които издаването на друго чисто свидетелство за съдимост на осъждан гражданин, ходатайства за негови близки, излизане в отпуска без разрешение и т. н. Проверена е законосъобразността на дейността и на съпругата на Милен Кадикянов. Резултатът бил впечатляващ. През 1999 г. тя е обслужила правно една фирма, която си платила със... скрап: автоцистерна, която всъщност е в движение. С други думи - дълготраен материален актив, който дори изминал 300 000 км и може да бъде продаден за не по-малко от 50 000 долара. На 28 юни 2001 г. Милен Кадикянов напуска съдебната система в знак на протест срещу наложеното му наказание. Добричката районна прокуратура усеща ръцете си развързани (защото Кадикянов е бил с пълен имунитет, който е трябвало да бъде снет от Висшия съдебен съвет) и веднага образува предварителна проверка по случая. Проверката срещу Милен Кадикянов прераства в предварително производство, което в началото на 2002 г. приключва с обвинителен акт. Кой знае защо обаче той е внесен във Варненския районен съд, с което е нарушен чл.23, ал.4 от НПК. Той постановява, че делата за престъпления от общ характер, извършени от лица, ползващи се с имунитет, или от членове на Министерския съвет се разглеждат от Софийския градски съд. Вярно е, че през зимата на 2002 г. Кадикянов вече няма магистратски имунитет, но още по-вярно е, че той е нарушавал законите в качеството си на съдия. Именно до този извод, след близо 9-месечно умуване, достига и Варненският районен съд, защото на 10 септември 2002 г. делото на Кадикянов е изпратено за разглеждане от Софийския градски съд... по компетентност. Мотивът на варненските магистрати е цитираната по-горе разпоредба на чл.23 от НПК. Въпреки десетките автобуси, влакове, самолети и фирми за експресни куриерски услуги, свързващи Варна и София, делото Кадикянов пристига в столицата едва през февруари 2003 година. Новият обвинителен акт, съобразно изискванията на НПК, е пренаписан от прокурор Матей Матев от Върховната касационна прокуратура, който го внася в Софийския градски съд на 16 май 2003 година. По незнайни причини обаче съдебният процес срещу Милен Кадикянов тръгва едва на 10 март 2004 г. и приключва преди седмица (24 септември) по възможно най-безславния (за Темида, естествено, не за нейните слуги): невинен по едното обвинение, малко виновен по другото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във