Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ОСВОБОДИ УБИЕЦ, КОРУМПИРАН КМЕТ И РЕКЕТЬОР

Вместо да се опияняват цяло лято от собствените си възможности, оценени от Брюксел с оптимистичното Продължавайте в същия дух, депутатите от управляващата коалиция трябва да сторят нещо друго. Да прочетат пак новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), да направят допитване до окръжните съдилища и прокуратури за ефекта от неговото прилагане и да ремонтират онези разпоредби в НПК, които позволяват дори изпечените бандити и мафиоти да избегнат възмездието.
Иначе казано, депутатите трябва по законов път да забранят на обвинението да сключва споразумения, когато става дума за тежки криминални и икономически престъпления или за корумпирани висши държавни чиновници, кметове и магистрати. Защото така, както е тръгнало, в най-скоро време надзирателите в т. нар. места за лишаване от свобода ще останат без работа, а наказателните съдии по цял ден ще одобряват споразумения и ще се бият най-редовно за делата, по които прокуратурата не успяла да сключи сделка с подсъдимите.
Последните три примера, че новият Наказателнопроцесуален кодекс ощастливява единствено разбойниците, са от 1 и 2 август, когато в Бургас и в Стара Загора с решетките се разминаха убиец, рекетьор и корумпиран кмет.

Първият щастливец е 60-годишният Васил Димитров от бургаското с. Твърдица, който навръх Великден тази година (23 април), по време на най-обикновен битов скандал,
закла 26-годишния си съсед
Павлин Петров. Първоначално срещу Димитров е повдигнато обвинение по чл.115 от Наказателния кодекс, гласящ следното: Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Около месец и половина-два по-късно, следователят от Бургаското окръжно следствие Руси Моллов приключва предварителното разследване със заключението, че Васил Димитров трябва да бъде съден за умишленото убийство на Павлин Петров.
Наблюдаващият прокурор по делото от Бургаската окръжна прокуратура - Емил Христов, обаче е на друго мнение. Той изправя Димитров на подсъдимата скамейка за престъпление по чл.119 от НК, който гласи: За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Димо Тодоров - адвокат на близките на загиналия, изпраща възражение в Бургаската апелативна прокуратура срещу преформулирането на обвинението срещу Васил Димитров, но безрезултатно. Единственото, което той успява да направи, е да конституира родителите на Павлин Петров като граждански ищци по делото, но този успех по-късно му изиграва много лоша шега.
На 1 август (вторник) сутринта Бургаският окръжен съд дава ход на делото. Няколко минути след началото на заседанието обаче всичко приключва. Прокурор Емил Христов уведомява съдебния състав, че между обвинението и защитата е постигнато споразумение, което съдебният състав одобрява на секундата.
Според договорката Васил Димитров признава вината си и се съгласява да изплати обезщетението от 30 000 лв., което искат от него родителите на заклания Павлин Петров. А прокуратурата предлага на съда да осъди разкаялия се убиец на две години и три месеца затвор условно.
Новият Наказателнопроцесуален кодекс (той влезе в сила на 28 април 2006 г. - бел. ред.) даде възможност на прокурора да променя обвинението без изрично постановление, което да бъде атакувано по съдебен път, обобщи ситуацията за Параграф 22 адвокат Димо Тодоров, който защитава интересите на родителите на Павлин Петров. Като спести, естествено, фундаменталното нововъведение в НПК, според което обвинението може да сключва споразумения с подсъдимите дори за убийства, които на пръв поглед изглеждат случайни.
За разлика от Васил Димитров, вторият щастливец, отървал решетките, изобщо не се вписва в графата
престъпник по неволя
Той се казва Васко Стоянов и е вписан в златните страници на българската съдебна система като първия демократично избран кмет от 1989 г. насам, който е осъден на ефективен затвор за злоупотреби.
Наказателната епопея на екскмета на гр. Гълъбово Васко Точев Стоянов започва на 15 май 2002 г., когато той е спипан в кабинета си с 1000 белязани евро, дадени му от бизнесмена Константин Иванов Челебиев от гр. Първомай. Срещу тези пари бизнесменът е трябвало да получи подходящ терен в града където да организира изкупуване на скрап, а пазарлъкът между него и кмета Стоянов е продължил около месец и половина. Накрая на човека му писнало да бъде рекетиран, оплакал се в полицията и отишъл на сгледата с белязани банкноти.
Срещу Васко Стоянов е образувано следствено дело по чл.302, т.1 и т.2 от Наказателния кодекс (за подкуп, извършен от длъжностно лице на отговорен пост чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение), а на 17 май 2002 г. Старозагорският окръжен съд му налага постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
В края на ноември 2002 г. прокуратурата внася обвинителния акт по делото за рушвета в Старозагорския окръжен съд, а около три години по-късно Върховният касационен съд потвърждава решението на старозагорските магистрати, според което Васко Стоянов трябва да лежи в затвора четири и половина години.
Далеч по-щастливо за днешния варненски затворник се развива второто дело, образувано срещу него на 14 октомври 2002-а. Този път той е обвинен по два текста от Наказателния кодекс: чл.282 - длъжностно престъпление, и чл.254а - незаконно разпореждане с бюджетни средства, защото в периода 2000-2001 г. е похарчил 2 млн. лв. без разрешение на общинския съвет в Гълъбово.
Предварителната проверка е образувана няколко месеца по-рано по сигнал на осем от 15-те общински съветници на Гълъбово до Старозагорската окръжна прокуратура. Според заключенията на икономическа полиция общинските пари са изразходвани за строително-монтажни дейности, възложени на семейната фирма на кмета Джордаш - Васко Точев и Павлина Стоянова, както и на дружества, близки до бившия градоначалник на Гълъбово.
В хода на разследването обаче се случват няколко много странни събития, които предрешават двубоя между Темида и Васко Стоянов в негова полза. Най-напред парите, които той е използвал неправомерно, клюмват от 2 млн. лв. на 1.390 млн. лева. След това става ясно, че 36 000 лв. той наистина е изразходвал неправомерно за джип и за регистрационен номер 9999, докато останалите средства е похарчил за най-различни неща - телефонни и всякакви други услуги, за издръжка на общинската болница, за текущи ремонти и т.н.
А накрая следствието и прокуратурата в Стара Загора разбират, че... общинските съветници все пак са одобрили разхода на Васко Стоянов. Наистина - със задна дата, но достатъчно рано, за да изхвърлят от играта чл.282 от НК (длъжностно престъпление) още преди разследването срещу Стоянов да набере скорост през 2003-2004 година.
И неизбежното се случи на 1 август (вторник). Старозагорският окръжен съд най-после даде ход на делото срещу Стоянов. А представителят на държавното обвинение предложи бившият кмет на Гълъбово да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание парична глоба в размер от 1000 лева.
Обвинителят мотивира предложението си със съвременното звучене на чл.78а, ал.1, т. а и т. б от Наказателния кодекс, който след влизането в сила на новия НПК вече гласи: Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години (в предишната редакция на този текст наказанието трябваше да е до три години - бел. ред.) или друго по-леко наказание;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел.
Оттук нататък процедурата протече без никакви усложнения. Първо, защото престъплението, в което Стоянов е обвинен - по чл.254а, ал.2 от НК, се наказва със затвор до пет години. И второ, защото съдът прие, че Стоянов не е осъждан към момента на извършване на престъплението (2000-2001 г.), въпреки че в току-що цитираната законова разпоредба подобно уточнение не е направено.
Колкото до третия щастливец - Николай Попов-Чайника, той изпита
сладостта на новия НПК
още преди месец и половина, когато сключи споразумение с Бургаската районна прокуратура и бе осъден на една година затвор за рекет. В сряда (2 август) обаче той излезе на свобода, защото има зад гърба си 11 месеца с постоянна мярка задържане под стража, наложена му в началото на август 2005-а, а по закон това време се приспада от присъдата.
Тази правосъдна мелодрама, за която Параграф 22 е писал много пъти, започна на 13 юли 2005 г., когато по обед в Обзор бе взривен джипът на бургаския бизнесмен Рали Пенков - концесионер на централния плаж в града. От взрива загина двегодишната дъщеричка на Пенков, а приятелката му почина няколко дни по-късно от раните си. Самият бизнесмен оцеля по чудо и бе откаран в болница с тежки рани, но без опасност за живота.
Седмица по-късно тогавашният главен секретар на МВР - ген. Бойко Борисов, обяви, че двама от групата, подозирана за взрива в Обзор (т.е. от хората на Митьо Очите - бел. ред.), ще бъдат обвинени за рекет и изнудване на концесионера на градския плаж Рали Пенков. Бургаската окръжна прокуратура до дни ще образува дело за изнудване срещу Страхил Капелов и Николай Попов-Чайника, които са изнудвали бизнесмена за 350 000 лева. За нас е важно те да имат постоянни мерки и да не могат да се събират заедно, тъй като в момента има пълно противоречие в алибитата им, обяви още ген. Борисов.
На 27 юли 2005 г. Страхил Капелов и Николай Попов-Чайника наистина са арестувани, а три дни по-късно Бургаският окръжен съд им налага постоянни мерки за неотклонение задържане под стража. Двамата са обвинени за рекет спрямо Рали Пенков, който започнал (според тогавашния шеф на РДВР-Бургас и настоящ директор на Гранична полиция - ген. Красимир Петров) от 350 000 лв. и ударил 250 000 евро.
В началото на октомври 2005 г. обвинителният акт срещу Николай Попов-Чайника и Страхил Капелов е внесен в Бургаския окръжен съд. Двамата трябва да отговорят за престъпление по чл.213а, ал.3 от Наказателния кодекс - за изнудване, извършено от организирана престъпна група, което се наказва със затвор от пет до петнайсет години.
Процесът срещу Николай Попов-Чайника и Страхил Капелов започна на 20 февруари 2006 г., т.е. пет месеца и половина след внасянето на обвинителния акт в Бургаския окръжен съд. По време на първото заседание бяха разпитани няколко свидетели, сред които Рали Пенков и Димитър Желязков-Митьо Очите. След това председателят на състава - съдия Галя Тодорова, насрочи следващото заседание за 27 март. На тази дата обаче не се случи нищо, защото... делото бе върнато на Бургаската окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Какво са правили бургаските окръжни обвинители от 27 март до 13 юни 2006 г. - не е ясно. Факт обаче е, че на 14 юни процесът срещу Капелов и Чайника изведнъж продължи в... Бургаския районен съд, защото някой окръжен прокурор бе преформулирал обвиненията срещу тях. И те вече трябваше да бъдат съдени не по чл.213а, ал.3 от НК (рекет, извършен от организирана престъпна група), а по чл.213а, ал.2, т.3 и т. 4 от НК - изнудване, придружено със заплаха за убийство и извършено от две и повече лица.
На пръв оглед разликата е невинна. На практика обаче положението е много по-различно, защото чл.213а, ал.3 предвижда затвор от пет до петнайсет години, а чл.213а, ал.2, т.3 и т. 4 от НК - лишаване от свобода за срок от две до осем години.
Това омекотяване на санкцията е забележително най-вече с това, че позволи на Капелов и на Чайника да сключат споразумение с прокуратурата. На 14 юни 2006 г. то стана документален факт, след който Страхил Капелов получи година и пет месеца затвор, а Николай Попов - Чайника се размина с една година зад решетките. И то само поради една причина: за разлика от предишния НПК, процесуалното чудо, влязло в сила на 26 април 2006 г., позволява сключването на сделки между прокуратурата и подсъдимите дори за рекет, организиран от мафиотска структура и придружен със заплаха с убийство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във