Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ОТНОВО КАЦНА НА ГЕНЕРАЛСКАТА МУШКА

Още една чудовищна разправия между МВР и съдебната власт разтърси родината. По своята мощ тя засенчи такива дългоочаквани събития като присъдата на небезизвестния Димитър Желязков-Митьо Очите, номинирането на заместник-председателя на парламентарната група на НДСВ Константин Пенчев за поста председател на Върховния административен съд, развръзката на скандала около жълтите апартаменти и вестта за първия осъден висш държавен чиновник - бившия областен управител на Варна Добрин Митев - за злоупотреба с власт.Главни действащи лица във въпросната разправия отново са главният секретар на МВР и слугите на Темида, в лицето на Районната прокуратура и Районния съд в Сливница. Коментарите на ген. Борисов могат да бъдат обобщени с дежурните му вече приказки Това е безобразие, такава държава няма, какво ще разказвам сега на нашите приятели от ФБР...Отговорът, долетял откъм другата страна, също бе красноречив: След като става дума за поръчков убиец, защо МВР не прояви никакъв интерес към случая и не предостави нито едно доказателство, че албанецът е мафиот? Хубаво е МВР да си върши работата като хората, а не да раздухва истерии месеци и години по-късно...Истината обаче този път не е по средата. В случая всички участници в разправията са обречени на загуба. Скандалът избухна в края на миналата седмица, когато в. 168 часа пусна на пазара сочна клюка. Според източници на седмичника от МВР, през август 2003 г. сръбският терорист Сретен Йосич е издал смъртните присъди на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и Коос Плоой, шеф на прокуратурата в Амстердам. Заговорът бил разкрит от холандците, които веднага информирали София за находката. Тук нещата били приети насериозно и НСБОП веднага организирала засилено наблюдение на граничните пунктове. Идентифицирани били всички хора, за които имало оперативни сигнали, че са свързани с албански и сръбски престъпни групи, се казва по-нататък в сензационното разкритие. Месец след получаването на сигнала от Холандия на ГКПП-Калотина бил задържан шиптър с два гранатомета, открити под задната седалка на неговия Фолксваген Голф. Шиптърът идвал в страната от Сърбия с два паспорта - хърватски и босненски. Антимафиотите го задържали, защото той бил мулето, което трябвало да вкара в България гранатометите за мократа поръчка на Йосич. Задържаният останал в ареста един месец, след което бил екстрадиран в Сърбия с 10-годишна забрана да напуска страната. Задържаният не е работил с наша групировка и не е живял в България - твърди пред 168 часа офицер от МВР и добавя: - В случая адекватната намеса на НСБОП спаси главата на генерала. МВР не съобщава официално за двата гранатомета и заловения шиптър, за да не се попречи на разследването. Няма да коментирам случая! - отсича пред седмичника ген. Борисов и пояснява двусмислено: Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.Мотивът на сръбския мафиот да нарочи ген. Бойко Борисов и Коос Плоой за мишени е следният: на 30 октомври 2001 г. холандският прокурор е подписал заповедта за международно издирване и задържане на Сретен Йосич, а главсекът на нашето МВР е организирал перфектната акция за ареста на Йосич в София на 20 юни 2002 година. Месец по-късно (на 25 юли) Софийският градски съд реши, че шиптърът трябва да бъде екстрадиран в Холандия, за да бъде съден по обвинение в убийството на полицай. Една българска поговорка гласи, че насила хубост не става. Горе-долу същото е положението и с несекващите амбиции ген. Борисов да бъде произведен в национален герой на България от международна величина. Въпреки че целта на занятието е той да бъде канонизиран приживе като Борец N1 срещу световната мафията (така, както Борис Христов бе канонизиран като Бас N1 в света на оперното изкуство), това едва ли ще се случи. По простата причина, че Борис Христов е можел да пее... АЛО, АЛО...Проверка на Параграф 22 установи, че за сетен път истината за сензационните постижения на МВР в борбата срещу международната престъпност, както и за величавата саможертва на неколцина от неговите високи началници доста се разминава с живия живот. Вярно е, че Сретен Йосич бе заловен на 20 юни 2002 г. в София, а вестта за арестуването му обиколи земното кълбо за броени минути. Причината е, че 40-годишният сърбин е обявен за международно издирване от десетина национални полиции заради наркотрафик и участие (като поръчител и организатор) в над 20 поръчкови убийства, в това число и на трима полицаи. Той обаче увисва в т. нар. червен списък на Интерпол (редом с най-опасните престъпници, обявени за международно издирване) не в края на октомври 2001 г., а доста по-рано - през лятото на 2000 година. Другият спорен момент в бомбения скандал е перфектната операция по задържането на Йосич, заради която ген. Борисов е трябвало да бъде елиминиран. Тя наистина е дело на НСБОП, но по съвсем друга процедура. Според източници на Параграф 22, информацията, че сърбинът е в София, пристига в НСБОП от европейска държава, която не се казва Холандия. Схемата е повече от банална: тамошните ченгета, които също издирват Йосич, са включили на подслушване телефоните на всички известни негови контрагенти. Един прекрасен ден те засичат разговор между Йосич и негов човек, след което установяват, че сърбинът се обажда от уличен телефон в София (става дума за апарат на Булфон). Темата е наркотици, а първата раздумка продължава около няколко минути. През следващите няколко дни са засечени още няколко разговора между Сретен Йосич и неговия човек, които дават възможност на западноевропейските ченгета да локализират дори мястото, откъдето се обажда сърбина - районът на столичния площад Възраждане, в радиус около 500 м от СДВР. Както си му е редът, антимафиотите моментално оборудват всички апарати на Булфон с подслушвателни устройства в района, като за по-сигурно ги обезпечават и с постоянно наблюдение. На 20 юни 2002 г. капанът се затваря и опасните бандити, кръстосващи на воля Европа, стават с един по-малко.А ВИЕ ОБМИТИХТЕ ЛИ СИ ГРАНАТОМЕТА?Също толкова мистериозна е и случката със заловения генералски килър, но причините да се занимаваме с нея са малко по-различни. Според сочната клюка, от която тръгна скандалът, холандският сигнал за атентата пристига в София през август 2003 г., а атентаторът е заловен месец по-късно след перфектна (за кой ли път) операция. Според информация на Агенция Митници, албанецът Ферид Топчагич е задържан на 28 март 2003 г. (а не през лятото на 2003 г.) при опит да внесе в страната два гранатомета и две гранати. По случая Районна прокуратура - Сливница, образува митническо дознание, в хода на което е установено следното: - мощните пушкала не са укрити в специални тайници, а са хвърлени в багажника на колата, завити в одеяло;- те са собственост на Ферид Топчагич, останали му още от конфликта в Косово;- целта на пътуването му е да занесе оръжията в Турция, където да ги предаде на свой клиент, платил му за тях авансово 2000 евро. За целта албанецът е трябвало да бъде посрещнат на ГКПП-Калотина от българин с неустановена самоличност, който да го съпроводи до турската граница;- Топчагич не е организиран престъпник, а мюсюлманин, баща на четири деца и сиромах.Месец след неговото задържане случаят е решен по системата: Има дело - има проблем, няма дело - няма проблем. На 30 април обвиняемият и Районната прокуратура - Сливница, сключват извънсъдебно споразумение, което веднага е одобрено от Районния съд - Сливница. Според постигнатата договорка, Топчагич признава вината си и се разкайва за постъпката си. В резултат на това вместо на ефективен затвор той е осъден на три години условно и на глоба в размер на 2000 лева. А колата и гранатометите са конфискувани в полза на държавата.Оттук нататък всичко се завърта в познатия омагьосан кръг. Обяснението на съда за този прецедент е, че въпросното споразумение не противоречи на закона и морала. Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК) забранява споразумения за тежки умишлени престъпления като убийства, държавна измяна, подкуп, военни престъпления и т.н. (чл.414ж, ал.2 от НКП), но обвинението срещу Топчагич не е в този списък. Освен това съществува и смекчаващо вината обстоятелство: с извършеното престъпление, албанецът не е причинил имуществени вреди, налагащи възстановяване.Защитната теза на наблюдаващия прокурор по дознанието, тиражирана през седмицата след избухването на скандала, също звучи мотивирано: с такива доказателства - такава присъда. МВР не е проявило никакъв интерес към случая, не е идентифицирало Топчагич като член на организирана престъпна група и т. н. От МВР засега отказват всякакви коментари. Единственото изключение се казва Бойко Борисов, чийто словесни залпове поддържат все още интереса към темата жив. И може меверейците да са прави, като мълчат и гледат сърдито изпод вежди, защото целият проблем е забъркан от държавното обвинение в Сливница. В случая, колкото и абсурдно да звучи, няма абсолютно никакво значение дали албанецът е щял да гърми някого в София, или пък е имал искреното намерение да продаде гранатометите на свой турски клиент. Важното е, че в колата му са намерени два гранатомета (при това с гранати за тях), за които той не е имал нито документи за собственост, нито пък е разполагал с официално разрешение да ги разнася из половин Европа по нечия поръчка. Освен това, за да бъде заловен от митничарите на ГКПП-Калотина, той със сигурност е пресякъл държавната граница и е стъпил на българска земя. По простата причина, че митническият контрол и декларирането на стоките, товарите и личното имущество не се осъществява преди бариерата, а след нея. Съгласно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), МВР по никакъв начин не е длъжно да проявява самоиницатива с цел по-доброто информационно обслужване на прокуратурата и митническите дознатели. Тъкмо обратното: прокуратурата е длъжна да прецени тежестта на всяко конкретно престъпление, да повдига обвинения по съответните текстове в Наказателния кодекс (НК) и да разпорежда на МВР какво да й бъде донесено. В това отношение чл. 43. от НПК е категоричен: (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.(2) В изпълнение на задачите по предходната алинея прокурорът:1. ръководи досъдебното производство;2. участва в съдебното производство като държавен обвинител;3. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.(3) Прокурорът извършва следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс.От всичко казано дотук става ясно, че в случая Топчагич представителите на държавното обвинение в Сливница са минали по най-тънката лайсна и са успели. Параграф 22 неведнъж е писал за схемата, по която стотици и хиляди престъпления, извършени през последните 10-12 години, са останали ненаказани: прокуратурата повдига обвинения по такива текстове от НК, че хем всичко да изглежда достоверно, хем престъпниците да не влизат зад решетките. Случаят с гранатометите е точно такъв и е чудно защо милосърдието на сливнишките магистрати все още не е влязло в полезрението на главния прокурор, на инспектората към правосъдното министерство или пък на Висшия съдебен съвет. Всъщност може би и това ще се случи някой ден. Стига, разбира се, още някой беден албанец да реши, че няма с какво да изхранва децата си. След което да паркира собствения си танк пред ГКПП-Калотина и да го декларира като детска шейна...

Facebook logo
Бъдете с нас и във