Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ОТНОВО ПОЛЕГНА НА ЮГОЗАПАДНАТА МАФИЯ

Ако вътрешният министър Румен Петков наистина е решил да сменя шефа на антимафиотите Ваньо Танов, най-добре е да не слуша никой около себе си, а да му намери заместник, но чрез конкурс. Тоест - да пусне обява в два-три от любимите си всекидневници и поне така да направи публично достояние критериите, на които трябва да отговаря директорът на Главна дирекция Борба с организираната престъпност. И още, ако е възможно: най-важното условие за допускане до участие в този конкурс да бъде следното: кандидатът да не е заемал отговорен пост в РДВР-Благоевград, РДВР-Кюстендил и РДВР-Перник.
Причината, поради която бъдещият антимафиот №1 не трябва да е работил в тези три областни града (независимо от това дали Ваньо Танов ще опразни кабинета си през март, както говорят злите езици, или пък ще се пенсионира, когато наистина му дойде времето) е, че през последните седем-осем години в т. нар. златен триъгълник няма нито един осъден за мафиотска дейност. А разбиването на организираните престъпни групи, с което МВР периодично ощастливява българската общественост, става по толкова нелеп начин, че на моменти мирише по-скоро на... умишлени провали.
Поредното доказателство, че държавата - в лицето на полицията, следствието и прокуратурата, не дават и косъм да падне от главата на мафията в Югозападна България, ако самата мафия не реши да се подстриже сама, разбира се, стана обществено достояние в края на мината седмица (петък, 23 февруари). В интерес на истината, събитието се разигра два дни по-рано, но по ред причини никой от участниците в него нямаше полза от излишно раздухване на нещата.
На 21 февруари Благоевградският окръжен съд оправда шофьора Петко Лисичков, изправен на подсъдимата скамейка за престъпление по чл.354 а, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) - превозване на 24 бидона с 5344 литра хлорацетон (прекурсор за производството на синтетичен наркотик), чиято стойност по цени, пресметнати от съдебната система, е 3 млн. щ. долара. За подобно престъпление законът предвижда наказание: лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години и глоба от 50 000 до 150 000 лева.
Лисичков е арестуван на 8 август 2003 г. при специализирана полицейска операция край ГКПП-Кулата. На 28 септември 2005 г. първоинстанционният процес срещу него в Благоевградския окръжен съд започна, за да завърши година и половина по-късно по най-безславния начин.
Според позабравените вече
хвалби на МВР
хронологията на успешната операция изглежда горе долу така.
На 9 юли 2003 г., около 7.30 ч., трийсетина спецченгета от НСБОП (днес ГДБОП), подкрепени от 75 местни и кюстендилски полицаи, атакуват няколко обекта в Дупница. За няколко часа в ареста попадат обявеният за собственик на нарколабораторията - Николай (Коко) Клисарски, двамата му доверени помощници - Веселин Василев и Димитър Йоцов, плюс още трима техни съучастници - Георги Георгиев-Жъчката, Йордан Симеонов и Веселин Пейчев.
По данни на МВР при обиска в жилището на Коко Клисарски са намерени само 0.26 кг амфетамин - количество, крайно недостатъчно за атака, в която участват над 100 ченгета. Зад кучешката колибка в дома на Веселин Василев е открит найлонов плик с 1.85 кг амфетамин, а във вилата му в с. Овчарци - 140 кг амфетамин и една таблетираща машина. В къщата на нарочения за главен наркохимик Димитър Йоцов са открити други 39.054 кг екстази и чисто нова таблетираща машина. Открити са още няколко незаконни пистолета и пушки, един автомат и... една армейска огнепръскачка.
Едно денонощие по-късно Георги Георгиев (Жъчката), Йордан Симеонов и Веселин Пейчев са освободени от Дупнишкия районен съд срещу парични гаранции. Срещу тях са образувани три самостоятелни следствени дела по чл.339 от Наказателния кодекс - за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие.
Срещу останалите големи химици - Коко Клисарски, Веселин Василев и Димитър Йоцов, са образувани други три дела, този път за производство на синтетична дрога. Седмица след акцията Василев и Йоцов са освободени от Кюстендилския окръжен съд (по закон делата за дрога са подсъдни на окръжен съд) срещу парични гаранции, а към края на месеца от ареста излиза и Коко Клисарски.
Само месец след дупнишкия екшън
- на 8 август 2003 г., обединен отряд на столични антимафиоти и благоевградски ченгета ударят по сигнал складовата база на фирма Житан ООД на ГКПП-Кулата. Това дружество е регистрирано от Благоевградския окръжен съд през есента на 1997 г., а съдружници в него първоначално са Живко Димитров Литов, Атанаска Методиева Кадинова и Стоян Иванов Танков. Година и половина-две по-късно Стоян Танков се отцепва и започва самостоятелна дейност. За целта наема няколко помещения в складовата база на бившия си съдружник Живко Литов, която той върти с помощта на брат си - Здравко, а като цяло - тримата са част от петричкия престъпен клан, известен като
Житанците
Негов лидер е Росен Едипов, а основните дейности на тази престъпна група са две: трафик на проститутки и на разни други неща към Гърция през ГКПП-Кулата.
Та, на 8 август 2003 г., в склад на Стоян Танков, са открити 24-те бидона с 5344 литра хлорацетон. По време на полицейската разработка е установено, че шофьорът Петко Лисичков е вдигнал бидоните от склад в столичния кв. Хладилника, собственост на небезизвестния немски алхимик - Максим Шлезингер, който през 1997-1998 г. е основен доставчик на машини и прекурсори за нарколабораторията на Кристиян Младенов, базирана в софийското село Опицвет. Освен бидоните в склада са открити и куп машинарии, предназначени за изграждането на лаборатория за производство на синтетичен наркотик.
Още на 9 август срещу шофьора Петко Лисичков, Стоян Танков и братята Литови е образувано следствено дело, което внезапно и неочаквано... започва да се разпада - образно казано, на съставните си части.
Най-напред се оказва, че полицейската акция е ръководена от заместник-началника на РПУ-Петрич Георги Динев, който е братовчед на Стоян Танков.
Докараният от столицата Шлезингер категорично отрича тези бидони да са неговите и под клетва заявява, че е натоварил камиона на Лисичков с алуминиев хидрид, необходим за производството на алуминиева дограма.
През есента на 2003 г., сякаш по даден знак,
в подземния свят на Югозападна България
изведнъж настъпва невиждано дотогава разместване на пластовете и освобождаване на пазарни ниши.
На 25 септември 2003 г. от Благоевград изчезва местното подземно величие Росен Бойчев-Бандита, който според МВР е завеждал трафика на проститутки и дрога от столицата до ГКПП-Златарево и ГКПП-Кулата. По оперативна информация в деня, когато е изчезнал, Бандита е минал през Дупница, където се е срещнал с Пламен Мавров-Гипса и с Ангел Стефанов-Гяволето.
Няколко дни по-късно столични катаджии откриват по случайност чисто новия джип БМВ на Бандита. По принцип возилото е обявено за национално издирване, но е засечено да се движи в София из ж. к. Овча купел, теглено на буксир от Фолксваген Пасат. Униформените моментално проследили тандема, но хората във фолксвагена засекли опашката, зарязали джипа и изчезнали безследно. При огледа на беемвето полицаите установили, че цялата задна седалка на джипа е оплискана с кръвта на Бандита, но с това случаят просто приключил.
Пак в средата на септември 2003 г. вдън земя потъва и друга емблематична фигура в трафика на жени и дрога - петричанинът Стефан Назъров-Брежанеца. Горе-долу по същото време го отнася и тарторът на клана на Житанците - Росен Едипов, чийто автомобил е взривен с толкова мощна бомба, че оттогава той е по-нисък от тревата и по-тих от водата.
На 2 срещу 3 октомври 2003 г. в Дупница е разстрелян с девет куршума (три в главата и шест в тялото) Пламен Мавров-Гипса.
На 12 срещу 13 ноември 2003 г., при специализирана операция с участието на антимафиоти от НСБОП и ченгета от три РДВР-та - тези в Благоевград, Кюстендил и Перник, край Разлог е разбит нелегален цех за производство на амфетамин. По време на акцията са арестувани девет души - Иван Иванов-Ваньовия, Благой Мирчев, Пирин Хаджиев, Васил Горчев-Кьоравия, Ангел Димитров-Чората, Силви Петров, Цанко Цанков, Пламен Илиев-Джудиста и контраразузнавачът Петър Миленов-Пухкавия.
А на 12 януари 2004-а Ангел Стефанов-Гяволето е направен на решето в чисто новия си джип Фолксваген Туарег, като от трупа му са извадени девет куршума, но край джипа са намерени около трийсет гилзи от картечен пистолет.
Дали между всички тези събития и 24-те бидона с 5344 литра хлорацетон има връзка (както се говори на уше из Благоевградския регион) въобще не става ясно, защото
никой не е водил разследване
в тази посока. Нещо повече - нито едно от образуваните досъдебни производства, с изключение на нарколабораторията в Разлог, до момента не е приключило дори с условна осъдителна присъда, камо ли с ефективни решетки.
Ето защо, когато на 28 септември 2005 г. в Благоевградския окръжен съд започва процесът за петте тона прекурсори, заловени на 8 август 2003 г., се оказва, че дори няма изненадани за това, че на подсъдимата скамейка е изправен единствено шофьорът Петко Лисичков. Никой не се изненадва и от още едно странно съвпадение: дни преди началото на процеса заместник-началникът на РПУ-Петрич Георги Динев, ръководил операцията през август 2003 г., е уволнен от системата на МВР, след като преди това е изкарал година и половина като... районен инспектор в РПУ-Сандански.
Всъщност Петко Лисичков е толкова професионален водач на тежкотоварно МПС, колкото е... образно казано, и професионална нестинарка. По принцип той е родом от Дупница, а в частност, според осведомени, е бивше спецченге (или барета), който си вади хляба с високорискови поръчки. Ето защо не е чудно, че още от самото начало негови адвокати са именно Виктор Михайлов - бивш министър на вътрешните работи (1993-1994 г.), и бившият благоевградски следовател Стоян Стоянов.
А случката се случва още по време на първото заседание (28 септември 2003 г.), когато подсъдимият Петко Лисичков внезапно обявява, че е докарал 24-те бидона с хлорацетон по поръчка на петричкия бизнесмен Тодор Захариев, известен с екзотичния си прякор Бурсука и... много удобно разстрелян на 4 август 2003 г. пред кметството на Петричката община.
Година и половина по-късно и след десетина съдебни заседания, които приличат по-скоро на подигравка със закона, на 21 февруари окръжните магистрати в Благоевград произнасят тежката си дума: Петко Лисичков е невинен по обвинението, повдигнато срещу него. И как няма да е невинен, след като насреща му има толкова много VIP-трупове, а зад гърба му е цял бивш вътрешен министър?

Facebook logo
Бъдете с нас и във