Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ОТНОВО ПОМИЛВА ЦАР КИРО С МНОГО ОБИЧ

Според двойния аршин, с който българските съдии мерят заслугите за налагане на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, едни подсъдими за убийство гният по пет-шест години зад решетките, а други са оставени да обикалят по света и у нас колкото им душа иска.
Едни измамници са станали на кожа и кости от мизерните арестантски дажби и не знаят дали ще доживеят делата им да приключат с влезли в сила присъди, докато редица техни колеги неуморно трупат наднормени килограми в личните си резиденции, без изобщо да им пука кой какво мисли за тях.
Едни апаши бял ден не могат да видят, защото са свили десетина часовника, три-четири аудиоуредби и пет-шест DVD-плейъра, за да си купят едноседмичната порция хероин, а други крадци също не могат да видят бял ден, защото... по това време спят или пък светът им е черен от снощния запой.
В началото на седмицата обаче орлите на правосъдието от Асеновградския районен съд окончателно доказаха, че нежността, с която слугите на българската Темида обгрижват някои от своите по-видни пациенти, просто... край няма: в понеделник (5 февруари) те опростиха на Негово Ромско Величество Кирил Рашков ефективния затвор и го наказаха с 1000 лв. глоба, задето преди шест години е заграбил 86 декара земя, собственост на община Садово.
В т. нар. Картотека на ромските активисти, която може да бъде открита в ИНТЕРНЕТ сайта Ромска информационна агенция Дефакто, под № 12 пише: Кирил Рашков - Цар Киро. Широко известен и популярен като Ромския цар от с. Катуница, Пловдивско. Най-обаятелната и колоритна ромска личност. Достоен за Уважение. Подкрепял и морално, и материално редица ромски лидери и организации. Редовен спонсор на международния фестивал на ромските песни и танци в Стара Загора. Почетен председател на първата ромска партия Свободна България. Истински радетел и хранител на ромската кауза. Ако в България има циганин, който безпрекословно да се почита и уважава от всички роми по гета и махали, това е единствено Цар Киро. За него ромите казват просто - Царя.
За бледоликите читатели на Параграф 22 подобна визитка сигурно изглежда смешна. Написаното обаче в нея е толкова чиста истина, колкото може да бъде чисто златото, от което циганските барони ваят предните си зъби. Не за друго, а защото точно Цар Киро е един от учебникарските примери за това, как етническата принадлежност може да бъде трансформирана във... вечна гаранция за чисто съдебно минало.

Скандалът, заради който Цар Киро влезе в Асеновградския районен съд като Лицето Кирил Рашков и излезе с гордо вдигната глава като Негово Ромско Величество, се разиграва в началото на 2001 година. Един прекрасен зимен ден Кирил Рашков и домочадието му се събуждат споходени от колективната мисъл, че повече не могат да живеят като скотове.
За целта главата на семейството купува няколко ниви от земеделската кооперация и с двама-трима свои съселяни от Катуница, община Садово, оформя симпатичен парцел от около осем декара и върху тях вдига личната си резиденция. След това, без да пита никого, ромският самодържец прибавя към имението си още 86.3 декара, собственост на община Садово, от които 47.3 декара са тополова гора в местността Изгорялата воденица, а останалите декари са тучна мера и... част от полския път от с. Катуница до местността Кемера край шосето Пловдив - Свиленград.
Две години по-късно Цар Киро огражда завзетите общински терени с висока телена мрежа, поставя бариери и въоръжена охрана, забранява всякакво движение по общинския път и... превръща тополовата гора в оазис за лично и семейно ползване, в който необезпокоявани от никого тичат елени и сърни и летят куп екзотични пернати.
По някакви странни стечения на обстоятелствата имотната експанзия на Цар Киро остава незабелязана от бившия кмет на Садово Аргил Генчев и от неговия наследник Марин Йосифов. Преди около две години обаче на група общински съветници им писва от своеволията на ромското величество и парламентът на Садово сформира специална комисия за проучване на случая. В състава й, освен седем-осем общинари и дипломирани експерти по вещно право, са включени още двама-трима полицаи и кметицата на с. Катуница - София Христева.
Без да губи никакво време, комисията влиза в имението на Цар Киро, за отрицателно време проучва фактическото състояние на нещата, съставя констативен протокол и изпраща предупредително писмо на владетеля, с което му разпорежда моментално да опразни общинския имот и да възстанови движението по общинския път. Едновременно с това общинарите сезират и Асеновградската прокуратура, която образува досъдебно производство срещу Цар Киро за престъпление по чл. 323, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) - самоуправство, което се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
Съвсем естествено Цар Киро изобщо не обръща никакво внимание на тези дреболии и продължава необезпокояван да се грижи за приказните животинчета и да вдига навеси и временни постройки между тополите и около тях. А общинарите в Садово сядат и започват да умуват какво точно да направят с окупатора Рашков и неговите конаци.
Първата идея, която озарява изнурените общинарски чела, изглежда повече от гениална: предлагат на Цар Киро да купи заградените от него имоти, а той радушно се съгласява. Ентусиазмът от сключването на бъдещата сделка обаче бързо спада, защото законът категорично забранява продажбата на публична държавна собственост, каквато се явяват декарите и полският път зад оградите на Цар Киро. Резервният вариант - сключване на договор за концесия, също отпада, защото никъде в нормативната уредба не е регламентирано концесионирането на общинска гора.
След това кметът на Садово Марин Йосифов внася компромисно предложение в общинския съвет, според което Рашков трябва да плаща годишен наем в размер на 500 лв. за ползването на 86-те декара, но съветниците с болшевишко единодушие го отхвърлят.
По едно време самият Цар Киро слиза от висините на собственото си самочувствие и великодушно хвърля спасителен пояс на садовските общинари: той плаща за декарите 100 000 лв., а те забравят и за него, и за гората, и за пътя. Тук в драмата обаче се намесва кметицата на с. Катуница, която на бърза ръка вдига съселяните си на бунт, организира протестна подписка със 130 парафа, засипва т. нар. компетентни органи с десетки жалби и... проваля високоблагородната идея на Цар Киро.
Постепенно локалният скандал набира скорост до такава степен, че през 2005 г. кметът на Садово Марин Йосифов издава заповед Цар Киро незабавно да освободи общинските терени, а Общинският съвет обявява търг за отдаването на 86-те общински декара под наем за срок от пет години.
Явно осъзнал, че номерът с непукизма повече не минава, Цар Киро се записва за участие в търга, като единственият му конкурент е Ловно-рибарско дружество Марица от гр. Първомай. На 28 февруари 2006 г. конкурсната комисия обявява решението си и всички въздъхват с облекчение: победител в търга е ловно-рибарската дружинка от Първомай, която е грабнала сърцата на садовските общинари с петгодишен наем в размер на 82 521 лева.
Тази вест явно потриса Цар Киро до дъното на душата му, защото за първи път някой простосмъртен се осмелява да му зашлеви публично подобен шамар. В резултат на този потрес, на 1 март 2006 г. Димитър Здравков, който представлява ловците от Марица пред конкурсната комисия, подава жалба до Асеновградската районна прокуратура, че Кирил Рашков и синовете му Иван и Ангел са го заплашили с убийство.
За да не останат по-назад, на 6 март Цар Киро и наследниците му също подават жалба в Асеновградската прокуратура, според която не те са заплашвали Димитър Здравков с убийство, а точно обратното - пълномощникът на ловците от Първомай ги е заплашил, че ще ги отстреля до крак.
За да има мир и вечна дружба между етносите в Тракийската низина, по двете жалби са образувани отделни проверки за престъпление по чл.144, ал.3 от Наказателния кодекс (заплаха за убийство), които два месеца по-късно са прекратени поради липса на данни за извършено престъпление.
На 8 март кметът на община Садово Марин Йосифов подписва заповед, с която дава право на ловците от Първомай да стопанисват 86-те общински декара край с. Катуница, но ответният удар е безпощаден: Цар Киро и синовете му пускат частна жалба срещу кметската заповед, с която искат от Пловдивския окръжен съд да я отмени като нищожна.
На 12 май 2006 г. магистратите излизат с определение, че заради процесуална недопустимост жалбата на Кирил Рашков и наследниците му се оставя без разглеждане. Тримата ромски властелини обаче не губят куража, че правдата е на тяхна страна, веднага обжалват пред Върховния административен съд (ВАС) и... надеждите им се оправдават.
На 4 октомври 2006 г. тричленен състав на ВАС с председател Боян Магдалинчев излиза с определение, че жалбата на ромския монарх е основателна, след което връща делото на Пловдивския окръжен съд. А магистратите под тепетата, сякаш само това са чакали, тутакси отменят заповедта на кмета на община Садово - Марин Йосифов, с която той пуска ловците от Първомай в общинските имоти зад оградата на Цар Киро.
Какво се случва по-нататък ли? Казано с две думи - чудо и половина. След близо тригодишно пълно информационно ембарго по делото срещу Цар Киро за самоуправството в края на 2006 г. - началото на 2007 г. той тръгва в настъпление на доста широк фронт.
Най-напред споделя пред пловдивски репортери, че 86-те общински декара отдавна не стават за нищо и сал едни животинки останаха само и един човек, дето да им подхвърля царевичка. След това се обрисува пред асеновградските магистрати като обикновен човек, безработен, с основно образование, реабилитиран след излежаване на предишна справедлива присъда. А накрая, когато на 5 февруари (понеделник) магистратите от Асеновградския районен съд са на път да удовлетворят искането на прокуратурата - три години пробация, Цар Киро изведнъж се прероди в... болен човек, с два инфаркта, който е лекуван във Франция и който три години работа просто ще го убият.
Крайният резултат вече е известен. След тази прочувствена изповед Цар Киро влезе в т. нар. съкратена процедура, призна вината си и излезе от Асеновградския районен съд със символичното наказание глоба в размер на 1000 лева. След това се метна на една от лимузините си и отиде да нагледа 86-те общински декара зад оградата си, защото поне още две-три години никой не може да му ги вземе.
Не за друго, а защото точно заради тези декари Пловдивската окръжна прокуратура е образувала досъдебни производства по чл.282 от НК (престъпление по служба) срещу бившия кмет на община Садово Аргил Генчев и неговия наследник Марин Йосифов. И докато тези производства не приключат с влезли в сила оправдателни присъди, Цар Киро ще прави в общинския имот каквото си иска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във