Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ПАК НАХОКА БИВШЕТО ТОПЧЕНГЕ БОТЬО

Бившият топполицай Ботьо Ботев и ексследователят Богдан Карайотов пак го отнесоха. Още един съдия ги нахока за водено от тях разследване.
На 1 август станаха известни мотивите на Софийския градски съд по делото за убийството на украинеца Сергей Шанин. Той бе застрелян на 6 март 1996 г. в София. Три години по-късно за убийството му бяха задържани неговите сънародници Олег Проценко и Алексей Кичатов. На 28 февруари тази година Софийският градски съд ги оправда.
Предварителното разследване е манипулирано и опорочено, оказан е недопустим натиск върху свидетел и подсъдим, топполицаите и топследователите са лъгали и мазали (както се казва по народному). Това са най-общо критиките, които отправя съдията по делото Бисер Троянов към вече пенсионирания следовател Богдан Карайотов и към бившия шеф на отдел Тежки криминални престъпления в Националната полиция, а сега инспектор в Столичната община Ботьо Ботев.
Само преди месец Параграф 22 публикува същите критики към двамата, само че отправени им от Софийския апелативен съд (САС). Тогава ставаше дума за делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. На 27 юли САС огласи мотивите си, за да издаде оправдателни присъди на Ангел Василев, Юрий Ленев, Георги Георгиев, Алексей Кичатов и Александър Русов, които произнесе малко преди това - на 8 юни тази година.
Употребеното насилие, побоят или заплахите опорочават депозираните самопризнания. Авторството на престъплението не е доказано безспорно и категорично. Александър Русов е бил принудително и противозаконно доведен в България от Ботьо Ботев, написаха тогава трите апелативни съдийки - Галина Тонева, Мая Цонева и Антоанета Данова.

Според обвинителния акт Сергей Шанин и бившата му съпруга Татяна Ивановна пристигат заедно в България през 1993 година. Те наемат вила в елитния столичен кв. Бояна и се настаняват в нея.
През пролетта на 1994 г. Татяна запознава Сергей с украинския бизнесмен Иван Савопуло, по-известен под името Ваня Грег, с когото поддържала приятелски контакти от няколко години. Официалният бизнес на Савопуло бил да внася украинска сода в Югославия. (Бел. ред. - по данни на спецслужбите на бившата съветска република, тиражирани в тамошните медии по онова време, Савопуло е търгувал със съвсем други неща: с проститутки, оръжие, дрога, контрабанден алкохол.)
Сергей Шанин и Иван Савопуло се сприятеляват и често си ходят на гости. Сергей започва да прекарва цялото си свободно време в офиса на Ваня Грег на ул. Доспат. Но през юли 1994 г. Шанин по една случайност вижда факс до бизнесмен от Швейцария, на който е изписана само цифрата 400 000. Смятайки, че става дума за долари, той решава да измъкне парите на приятеля си, като го отвлече и да поиска откуп в размер на... 400 хил. долара.
Сергей намира подходящо място, където да затвори бъдещата си жертва - запустяла плевня в самоковското с. Клисура. Тя е собственост на Димитър Димитров - шофьор на бизнесмена Чавдар Францов, също украинец. Шанин започва втория етап от операцията - установяване на маршрутите, по които се движи Савопуло.
Ударът е осъществен през август. Докато Савопуло тренира във фитнеса на Кемпински - Зографски, Шанин му съобщава, че е намерил един джип, който той трябва да види (в обвинителния акт не се споменава защо търсят такава кола). Двамата излизат от хотела и тръгват към автомобила на Савопуло, но на няколко крачки от него Шанин удря Савопуло четири-пет пъти и го натиква в колата си.
Отвлеченият прекарва няколко дни в плевнята, след което Сергей Шанин се обажда на съдружника на Савопуло - Сергей Бородкин, и иска 400 хил. долара, за да пусне партньора му. Бородкин успява да намали откупа на 100 хил. долара. Обажда се на бащата на Иван - Константин Савопуло (бел. ред. - известен мафиот в Симферопол), който изпраща парите по куриер и размяната е извършена в златарския магазин Голдън арт, охраняван дотогава от Шанин.
Седмица след размяната Иван Савопуло и семейството му напускат България и се прибират в Симферопол. Щом вижда сина и внуците си на родна земя, Константин Савопуло дава обет за отмъщение. Но на 17 октомври 1995 г. Савопуло-старши е разстрелян. Животът на Шанин обаче не става по-лек.
През януари 1996 г. в София пристига украинецът Алексей Манков, който съобщава на Шанин, че смъртната му присъда не е отменена въпреки разстрела на Константин Савопуло. Почти едновременно с Манков в Бургас стъпва друг сънародник на Шанин - Юрий Кутепкин, известен в украинския подземен свят като професионален убиец. Килърът се свърза със своя доверен човек Алексей Кичатов, посвещава го в мисията си и го убеждава да ликвидира Сергей. В заговора е посветен и трети украинец, който също се ползва със славата на наемен убиец - Олег Проценко.
Кутепкин осигурява на Кичатов и Проценко 9-милиметров Макаров (със заличени серийни номера, заглушител и осем патрона) и картечен пистолет Заги. Той им предава оръжията в хотел Гайдарец в Елин Пелин, където работи приятелката на Кичатов - Красимира, след което се връща в Симферопол. За да държат под око жертвата, Олег Проценко и Алексей Кичатов наемат апартамент в София и започват да издирват къде живеят Шанин и бившата му съпруга Татяна. Те установяват, че двамата наемат апартамент в бл. 229 на ж.к. Надежда.
На 6 март 1996 г., около 19.15 ч., Кичатов и Проценко причакват Сергей Шанин до бл. 229. Кичатов е въоръжен с картечния пистолет Заги, а Проценко - с пистолета Макаров. Когато Шанин слиза от докаралата го кола и тръгва към тях, те откриват огън и го убиват. Според обвинителния акт накрая Олег Проценко се приближава до падналия и произвежда контролен изстрел в главата му. Ден след екзекуцията двамата килъри дават оръжията на Чавдар Францов, за да ги скрие.
С разследването на убийството са натоварени следователите от Специализираната следствена служба (сега Национална следствена служба) Богдан Карайотов и Олег Янев. Помага им топченгето от Националната полиция Ботьо Ботев.
Разплитането на случая Шанин започва три години след екзекуцията. На 23 май 1999-а, след прецизно организирана и проведена международна полицейска операция (така я оценява тогавашният вътрешен министър ген. Богомил Бонев), на влизане в България от Турция са арестувани украинците Владимир Шевчук и Александър Акимов. Двамата са обявени за убийците на Луканов и са откарани в печалноизвестната Къща на ужасите в Копривщица. Там Шевчук си признава за... три екзекуции: на Сергей Шанин, на Андрей Луканов и на столичния борец Иван Кудев, разстрелян през септември 1995 година.
Пет дни по-късно - на 28 май 1999 г., в Елин Пелин е арестуван Алексей Кичатов, който също минава през Копривщица и също разказва на следователите и криминалистите всичко, което знае за убийствата на Сергей Шанин и Андрей Луканов.
В началото на януари 2000 г., със съдействието на руски спецполицаи, Олег Проценко е докаран със самолет в София от Украйна (през Москва). След три месеца - през април, Александър Русов също е доставен в България, но с кораб през Новоросийск. А през май 2000 г., в кладенец край с. Нови хан, Софийско (на един хвърлей от Елин Пелин), е открит полуразложеният труп на Юрий Кутепкин, който в полицейската версия се оказва свързващото звено в атентатите срещу Сергей Шанин и Андрей Луканов.
Делото за убийството на Шанин започва на 31 май 2004 г. в Софийския градски съд. Подсъдими са Олег Проценко и Алексей Кичатов. Срещу двамата е повдигнато обвинение по чл. 116 от Наказателния кодекс - за умишлено убийство. А срещу Кичатов има още едно обвинение - за незаконно притежаване на оръжие (чл. 339 от НК).
На 28 февруари тази година обаче Софийският градски съд оправда изцяло двамата подсъдими. В мотивите си съдия Бисер Троянов обръща сериозно внимание на начина, по който са разследвали убийството на Шанин следователите Карайотов и Янев, както и Ботьо Ботев.
Двама души са станали свидетели на стрелбата срещу украинеца. И двамата отричат да е имало контролен изстрел в главата на Шанин. Единият от тях - Николай Алипасалис, признал пред съда, че по време на разпита му в следствието Ботьо Ботев и Богдан Карайотов дописали в показанията му, че е имало контролен изстрел в главата и го накарали да се подпише под документа. Балистичната експертиза по делото опровергава твърдението на обвинението, че Проценко е доубил Шанин с един последен куршум, мотивира се съдът.
Недопустимата намеса при снемане на показанията на свидетеля Алипасалис и принципното грубо нарушаване на правилата за водене на разпит, демонстрирано от разследващите органи по това дело, е показателен и се разкрива и при други доказателствени способи, включително и в обясненията на подсъдимия Кичатов, пише в мотивите си съдия Бисер Троянов.
По време на делото Кичатов заявил, че му е оказван натиск от Ботьо Ботев и Олег Янев. Първият му е разказал цялата схема на убийството на Шанин, след което го е принудил да повтори думите вече пред следствието. Но Ботев е допуснал грешка. Протоколът със самопризнанията на Кичатов за убийството на сънародника му е бил прикрепен към делото за разстрела на Андрей Луканов, а не към това за екзекуцията на Сергей Шанин. И заради това няма правна стойност по второто дело.
Олег Янев пък допълнил показанията на Кичатов за връзката на Проценко с автомата Заги и за това, че е даден за съхранение на Чавдар Францов.
По делото се разкриват убедителни данни от различни и несъгласувани един с друг доказателствени източници за полицейски и следствен натиск. Проявеното въздействие и внушаемост към свидетеля Алипасалис и към подсъдимия Кичатов налага категоричен извод за намеса в начините на разследване и опитите за манипулираност на доказателствата в определена посока. Това създава опасност за правосъдието и правилното решаване на делото. Изопачаването на фактите от полицейски длъжностни лица и разследващи органи за постигане на определени правни изводи поставя съда в неблагоприятното положение от допускане на съдебна грешка и осъждане на невинен.
Опорочаването на достоверността в изложението на един сигурен факт (става дума за това дали има контролен изстрел или не - бел.ред.) дава достатъчно основание на съда да откаже да приеме и останалите оспорени сведения - за предаването на картечния пистолет Заги, за участие на Проценко в престъплението и за въведената връзка оръжие - свидетелят Чавдар Францов, пише още в мотивите си съдия Бисер Троянов.
Въпросът сега е дали държавата ще плати хиляди евро на двамата украинци, ако те осъдят България в Страсбург?

Facebook logo
Бъдете с нас и във