Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ПАК ЩЕ СЕ МЪЧИ С КИРО ЯПОНЕЦА

Нароченият за наркобос N1 на родината Кирил Киров (Киро Японеца), който преди две седмици (на 12 юни) едва не беше разстрелян в колата си от мотоциклетист, пак ще разгледа съдебната зала отвътре. На 30 юни (понеделник) в Софийския градски съд (СГС) ще се състои второто действие на една сага, започнала преди година и половина. След шестмесечно ослушване второинстанционните магистрати най-сетне събраха кураж и ще почнат да нищят онова, което никой не успя да разнищи толкова време вече: наистина ли Киро Японеца е собственик на пистолета Макаров и ловната карабина ЧЗ, открити в дома му на 17 септември 2001 г., или пушкалата са паднали там от небето. Ако се съди по онова, което се случи на първа инстанция, ще изтече доста вода, докато някой някога научи кой е истинският стопанин на пищова и пушката. Защото на Софийския районен съд (СРС) му трябваше близо година, за да отсъди, че Киро Японеца е невинен. И то не заради блестящата работа на неговите адвокати, а заради септемврийското престараване на МВР. На 14 януари 2003 г. СРС оправда Киро Японеца по обвинението за незаконно притежание на огнестрелно оръжие. Месец по-късно (на 13 февруари), и то пет минути преди да изтече крайният срок, прокурорът по делото внесе протеста срещу оправдателната присъда в деловодството на Софийския градски съд...Следственото дело срещу Кирил Киров (Киро Японеца) бе образувано след спецакция на МВР на 17 септември 2001 г., в която участваха служители от НСБОП, барети и полицаи от СДВР. Броени минути след като къщата на Японеца бе превзета (по сигнал на граждани, че в нея се струпват въоръжени лица), МВР-пресцентърът съобщи, че са задържани Кирил Сотиров Киров (Киро Японеца) и дванайсет негови приближени, петима от които криминално проявени. Според официално разпространената тогава информация, Японеца и хората му посрещат служителите на реда със заредено оръжие и правят опит да избягат от къщата. Ситуацията обаче е овладяна светкавично, а нарушителите са оковани в белезници. При обиска на къщата полицаите откриват и изземват два бойни пистолета - Макаров и Валтер, газов пистолет Валтер и ловна карабина ЧЗ (22-ри калибър), плюс 76 000 г. марки и 36 000 лв. с неустановен произход. Интересна плячка са и двата крадени мерцедеса с пренабити номера по рамите и двигателите, паркирани пред дома на Киров.В резултат на шумната МВР-акция (тя беше дебют за Бойко Борисов като главен секретар на МВР) срещу Киров бе повдигнато обвинение по чл.339, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) за незаконно притежаване на оръжие. В рамките на три дни обаче, докато изтече 72-часовият срок за задържане (с прокурорско постановление), Софийският районен съд (СРС) пусна на свобода срещу парични гаранции всички задържани. Киро Японеца гордо напусна килията последен и остави МВР и съдебната система да спорят кой е по-виновен за ситуацията. Дали полицията, която не е събрала никакви категорични доказателства за вината на японската бригада. Или пък съдът, който пуща бандитите, въпреки че разполага с доказателства, ясни като сълза.Какво друго (освен скандала между МВР и съдебната система) се е случи в дните до началото на съдебния процес срещу Киро Японеца, започнал през декември 2001 г. в Софийския районен съд - вече никой не помни. Още на първото съдебно заседание обаче съдебно-криминалните репортери останаха доста изненадани. От целия незаконен арсенал, намерен в къщата на Японеца по време на акцията, той трябваше да бъде съден само за пистолета Макаров, защото ловната карабина ЧЗ се оказа законна собственост на негов приятел. Но и в тази посока работите не тръгнаха кой знае колко добре за МВР, въпреки че оръжието беше с полуизпилени серийни номера. По време на процеса се оказа, че никой не можа да каже със сигурност кой и къде точно е намерил този пистолет. Нито поемните лица, подписали протокола, с който незаконното оръжие е иззето от японската къща по време на полицейската операция, нито самите участници в акцията срещу Киро Японеца. В желанието си да внесат някаква яснота двете поемни лица (волнонаемни служителки в СДВР) забъркаха още по-голяма каша. Пред съда те обясниха, че когато ги повикали да подпишат протокола за иземането на оръжията, пушкалата вече били подредени върху капака на един от джиповете, паркирани пред къщата на Киров. С други думи - те нито са виждали с очите си къде или у кого е намерено оръжието, нито пък са присъствали на попълването на протокола за изземането на въпросните оръжия. Нещо повече - в съдебната зала жените съвсем добросъвестно си признаха, че не знаят как оръжията са се озовали върху капака на джипа, но подписали протокола, защото...За да установи истината, съдът поиска справка от директора на НСБОП ген. Румен Миланов кой от антимафиотите, участвали в операцията, е намерил и иззел незаконното оръжие. Съдът задължи генерала да осигури човека и за разпит, но това така и не се случи. Неизяснен остана и още един въпрос: по какви причини съдът не поиска същите справки и от шефовете на СДВР и на Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите). И за да бъде кашата пълна, на процеса в Софийския районен съд стана ясно, че по време на полицейската операция Киро Японеца изобщо не е бил в къщата, въпреки че беше сред арестуваните. В почивката на едно от съдебните заседания (на 18 декември 2002 г.) Киро Японеца поразбули малко пред Параграф 22 жилищната мистерия: По принцип не живея в тази къща, а в Западен парк. Този ден (17 септември 2001 г.) се отбих да видя бившата си съпруга и децата, които живеят в къщата, но ме викна един съсед да му помогна. Двайсетина минути по-късно се върнах и видях маскирани полицаи да прескачат оградата на къщата, разказа Киро Японеца. А по-късно пред съда той хвърли истинската бомба: един ден преди акцията (тоест - на 16 септември 2001 г.), докато бил на сватба на своя племенница, дошли двама полицаи и го попитали дали знае, че през нощта са убили Леонид Фотев и приятелката му. Като получили отрицателния му отговор, полицаите го предупредили да си пази семейството и си отишли.(Малко след полунощ на 16 септември 2001 г. Леонид Фотев - Льоня Джуджето, и приятелката му Албена са заклани в дома им в столичния ж.к. Красна поляна. Фотев е кумец на известния висаджия Мето Илиянски и според мълвата двамата държат доста сериозен процент от софийския наркопазар. Три часа след клането, в столичния кв. Иваняне става престрелка, в която пада още един труп. Сред участниците в среднощния екшън са известният наркодилър Антон Милтенов-Клюна и Димитър Вучев-Демби. Убитият е Петър Петров-Кюстендилеца. Според полицията именно Кюстендилеца е заклал Льоня Джуджето и приятелката му, а Клюна и Демби са го разстреляли за отмъщение.) Киро Японеца си отвори истински устата едва на 14 януари 2003 г., когато вече беше ясно накъде върви процесът. Той обвини МВР, че заради ареста е пропуснал търг за парцел в комплекса Слънчев бряг и е инкасирал крупна финансова загуба. За най-голяма изненада, след като съдът прочете оправдателната му присъда, Японеца не се впусна в пространни обвинения и сензационни разкрия, а съвсем лаконично обобщи ситуацията така:Година и седем месеца се писа, че едва ли не съм Пабло Ескобар. Ако за всички в тази държава, у които е намерено незаконно оръжие, кажат, че са наркобосове - тогава в България има повече наркобосове, отколкото в Колумбия и Венецуела... Изглежда, единствена новина на новия процес ще е, че на Софийския градски съд никак няма да му е леко. Японската каша, забъркана в средата на септември 2001 г., още не е напълно изстинала, макар желаещите да похапнат от нея стават все по-малко и по-малко. Отдавна вече никой не помни, че какъвто и да го наричат - наркотрафикант, наркобос, бивш рекетьор и настоящ тартор на циганската мафия - единственото нещо, за което Киро Японеца не може да бъде пипнат, е... за незаконно притежаване на оръжие. По простата причина, че той е с чисто съдебно минало и срещу него няма образувани предварителни производства. И, ако реши, може да си има (и най-вероятно си има) не един, а десет пищова. Блудкав вкус в устата оставя и евентуалният отговор на въпроса: Защо директорът на НСБОП не изпрати исканата от съда справка за това кой от неговите хора е намерил незаконния пищов по време на операцията на 17 септември 2001 г. и при какви обстоятелства? Ако това се беше случило по време на делото в Софийския районен съд (и в цялата история всичко беше чисто), ситуацията днес щеше да е друга - присъдата на СРС щеше да е обжалвана от Киро Японеца и адвокатите му, а МВР щеше да е доволно от добре свършената си работа и да му гледа... сеира.Най-озадачаващо обаче е поведението на прокурора по делото. На последното съдебно заседание (на 14 януари 2003 г.), заради липсващата справка на НСБОП, той поиска отлагане на делото. Магистратите не уважиха искането му с мотива, че съдът не може да да се поставя в действие или бездействие от извънсъдебен орган. Според тях от НСБОП са имали достатъчно време да предоставят документа, но не са го направили. Делото приключва неизяснено, заключи прокурорът и месец по-късно протестира оправдателната присъда на Японеца. Ей така, да се отчита дейност. Защото е почти сигурно, че НСБОП отново няма да представи исканата справка и на Софийския градски съд. А това е последната сламка, която би могла да спаси по някакъв начин каузата на МВР и да докара на Японеца присъда, различна от оправдателната.Но най-голямото доказателство, че никой вече не се интересува от японската оръжейна сага, е, че поне от средата на 2002 г. главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов също не се интересува кой знае колко от развитието на процеса. Тъкмо обратното...

Facebook logo
Бъдете с нас и във