Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ПОМИЛВА БАНДАТА НА ПЕДОФИЛИТЕ

Преди близо две години и пет месеца, когато Параграф 22 пръв писа за процеса срещу т. нар. банда на педофилите (бр. 31 от 10 август 2002 г.), никой от нас не е предполагал, че ще излезем чак толкова големи пророци в собственото си село. Тогавашната ни публикация, озаглавена Малко храна, много водка и пуловер, завършваше по следния начин: Общото между жертвите е, че всички са израснали по интернати и са попаднали в мрежата на Джуджето и Мелницата неслучайно. Едва ли това дело ще приключи някога по начина, по който обществото би искало. Основните свидетели на обвинението са деца, които са се продавали заради една баничка, пуловер и чаша алкохол. Деца, които не виждат опора дори у собствените си родители. За разбиране и съчувствие да не говорим. И едва ли е трудно да предположим, че тези деца не биха се изправили в съдебната зала и не биха свидетелствали срещу онези, които доскоро са приемали като свои благодетели. Или поне - като някакъв изход от подземията на Централна гара.Преди около месец (на 26 ноември) Софийският районен съд осъди двама от педофилите - Славе Тодоров-Джуджето и Николай Николов-Мелницата, на по две години и половина затвор и оправда другите двама - Бойко Бозуков-Пъпеша и Пламен Колев-Журналиста. Четиримата бяха обвинени в извършването на хомосексуални действия с непълнолетните Тодор Бебев, Николай Дочев, Симеон Новаков и Георги Величков, а в обвинителния акт срещу тях се казва още, че на неустановени дати през периода 1997-2001 г. те са извършили множество сексуални посегателства над малолетни и непълнолетни и затова трябва да бъдат съдени за хомосексуални действия с лица под 16 години при използване на положение на зависимост (чл.157, ал. 2 от Наказателния кодекс). Мотивите на Софийския районен съд за оправдаването на Пъпеша и Журналиста и за маломерните присъди на Джуджето и Мелницата звучат логично: доказателствата са рехави, две от жертвите - Симеон Новаков и Георги Величков, са оттеглили показанията си, дадени пред полицейските дознатели, а Народното събрание е свалило долната граница за блудство с непълнолетни в Наказателния кодекс от 16 на 14 години. Колкото и достоверно да звучи оправданието, че съдът е длъжен да спазва законите, които други хора пишат и приемат, в т. нар. педофилско дело истината е доста по-различна и много болезнена. Най-напред, по всичко личи, че става дума за добре организирана структура за издирване и зарибяване на малолетни и непълнолетни момчета, които със завидно старание са предавани от ръка на ръка. Освен това в хода на полицейското разследване са събрани достатъчно данни, че педофилите са въртели и търговия с момчешки порноснимки - на ръка или чрез ИНТЕРНЕТ. И накрая идва признанието на част от разследващия екип от СДВР, че педофилската банда си има доста мощни покровители, за които не било никакъв проблем да се обадят тук-там и да смачкат нечие полицейско самочувствие.ЖертвитеНиколай Дочев е роден на 28 октомври 1985 г. и до 13-годишна възраст живее в дом за сираци. През 1998 г. майка му Дочка Станчева го прибрала вкъщи, където живеела с втория си съпруг. През първите две години на съвместното им съжителство Николай бил примерен и добър ученик и редовно ходил на занятия. През 2000 г. обаче у него настъпила коренна промяна и той все по-често започнал да бяга - първо от училище, а след това и от къщи. Признава, че е обиколил с влак цяла България и че най-често е намирал подслон в подземията на Централна гара - София. Именно там, според обвинителния акт по делото, през през 2000 г. Николай се запознал със Славе Тодоров-Джуджето, който по това време работел като строител. Джуджето напило Николай, завел го в апартамента си в кв. Надежда и след още няколко чаши водка преспал с него. На сутринта Джуджето дал на Николай 10 лева. След този случай, поне още 2-3 пъти, Славе Тодоров се възползвал от Николай. А малкият не се противял, защото бил без дом и без храна. Навъртайки се около Централна гара, през 2001 г. Николай Дочев се запознава и с 49-годишния Николай Николов-Мелницата. Процедурата е същата - едномесечен секс срещу храна, баня и легло. Историята на другото момче - Тодор Бебев, не е по-различна. Той е роден на 12 април 1985 г. и до тригодишна възраст е бил в дом за сираци. През 1988 г. е осиновен и през следващите седем години животът му бил съвършено нормален. След като навършил 10 години, Тодор също започнал да се кара с осиновителите си и да бяга от къщи. Накрая бащата не издържал и го изгонил, а Тодор взел да се навърта около Централна гара. През 1999 г. Тодор се запознал с мъж на име Иван, когото полицията не успяла да открие. Срещу храна и неколкодневен подслон Тодор пуснал на Иван, който по-късно го подхвърлил на свои приятели, единият от които бил Славе Тодоров. Връзката между Тодор и Джуджето започнала през декември 1999 г. и продължила до пролетта на 2000 г., когато момчето попаднало в ръцете на Николай Николов-Мелницата. За разлика от колегите си педофили, Николов започнал да ухажва Тодор Бебев издалеко. Отначало го завел в ИНТЕРНЕТ клуб, където го оставил да се наиграе до насита, а вечерта двамата отишли в едно от гей сборищата в София - дискотека Гейзер. Нощта приключила в леглото, а няколко дни по-късно Николай Николов помогнал на Тодор да започне работа като помощник на ди джея в Гейзер. Именно в тази дискотека момчето се запознало с третия подсъдим - Пламен Колев, който му купил нови маратонки и дрехи. Чак на третата среща сексът станал факт, а Колев запечатал мъжествеността си върху няколко фотоленти. През лятото на 2000 г. Джуджето, който продължавал да поддържа връзка с Тодор, го отвел в баровска къща в полите на Витоша и го запознал с богатия бизнесмен Бойко Бозуков. През първите няколко месеца Тодор отказал да прави секс с баровеца. Съгласил се чак, когато бил пребит от бодигард на Бозуков, когото познавал като Васил.Третото момче Симеон Новаков е родено на 17 април 1983 година. Той живеел в интерната Петър Мутафчиев в кв. Враждебна, но често бягал. През 1997-1998 г., в района на Централна гара, Симеон се запознал с Джуджето и с Николай Николов, но не бил имал сексуален контакт с нито един от тях.Последната жертва на педофилите - Георги Величков, е роден на 17 септември 1984 година. Запознал се с Джуджето и Николай Николов през лятото на 1999 г., а две години по-късно попаднал в обятията на Бойко Бозуков. Пред съда Георги отрича да е правил секс с някого от тримата, но не крие, че от три години живее с четвъртия подсъдим - Пламен Колев. Мотиви с двойно дъноСпоред действащия до 2002 г. Наказателен кодекс (НК), за подобен вид престъпления присъдата е от една до пет години, а от 2002 г. насам - от две до осем години. При произнасянето на присъдите съдът се е съобразил с чл. 2 от НК, според който: За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. В случая със Славе Тодоров-Джуджето и Николай Николов-Мелницата съдът се е съобразил с наказанието, което е било предвидено в поправките на НК през 2002 г., т. е. когато за хомосексуални действия с непълнолетни затворът е бил от една до пет години. По отношение на Бойко Бозуков-Пъпеша и Пламен Колев-Журналиста обаче съдът приема за действащи поправките в НК от 2004 г., с които парламентът свали долната възрастова граница за хомосексуални действия от 16 на 14 години. С други думи, когато бандата на четиримата са въртели любов с момчетата, Тодор е бил 15-годишен, а Николай вече е имал навършени 14 години. Върхът на безумието обаче е друг. В мотивите на съда се казва, че Славе Тодоров-Джуджето и Николай Николов-Мелницата вече са били зад решетките за педофилия: на 20 август 1973 г. Джуджето е осъден на две години затвор, а на 9 февруари 1982 г. Мелницата е получил три години и шест месеца затвор. Въпреки излежаните присъди за педофилия, деянията на двамата подсъдими показват тяхната престъпна упоритост към този вид престъпления - се казва в мотивите на районните магистрати. - Следва да бъде противопоставена адекватна наказателна репресия с цел да се поправят и превъзпитат осъдените към спазване на законите и добрите нрави. Самото естество на престъплението е такова, че единствено ефективното изтърпяване на наказанията, а именно затвор, би лишило подсъдимите от възможността да вършат други подобни деяния... Всичко това звучи хубаво, но защо районните слуги на Темида решиха, че две години и половина зад решетките са възможно най-суровото наказание за двамата рецидивисти сладострастници?

Facebook logo
Бъдете с нас и във