Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА - ПРЕЛЪСТЕНА И ИЗОСТАВЕН II

Точно преди година (Параграф 22, бр.6 от 22 декември 2001 г.) публикувахме една мрачна прогноза под заглавието Темида - прелъстена и изоставена. Според тогавашните ни наблюдения, политическите нагласи за успешно приключване на съдебната реформа бяха безкрайно отрицателни и светлото ни европейско бъдеще се отдалечава с всеки изминал ден. С две думи - опозицията и част от управляващите нямат никакво намерение да направят така, щото третата власт да заработи поне малко по-ефективно. Вярно е, че по онова време пред себе си имахме само обещанията на правосъдния министър Антон Станков, че екипът му здраво ще залегне над европеизирането на действащата тогава нормативна база и безкрайно критичните анализи на Европейската комисия за напредъка на България през 2000 и 2001 г., правещи съдебната ни система на мат и маскара. Та миналия декември си позволихме лукса да прогнозираме, че големият проблем за реформаторите, предвождани от министър Станков, ще дойде от две посоки. Първо - от страна на собствените му хора (въпреки че той и заместниците му не членуват в НДСВ), които хем ще го подкрепят, хем ще му подливат вода. И второ - от страна на част от върхушката в съдебната система, за която думата реформа звучи по-страшно и от СПИН.За наше най-голямо разочарование прогнозата ни се сбъдна. Нещо повече - в отделни случаи някои хора от правителството до такава степен се самозабравиха, че изкараха слугите на Темида едва ли не саботьори по пътя ни към Европа. Само скандалните разправии около матурите, АЕЦ Козлодуй, Булгартабак, БТК и проектобюджета за 2003 г. да си припомним - пак стига. От другата страна на подсъдимата скамейка нещата също не изглеждат по-розови. Но, докато окончателното капсулиране и самообожествяване на прокуратурата не бе изненада за никого, многопосочното и разногледо поведение на председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров направо буди недоумение. Само един пример. В средата на октомври той прати току-що ремонтирания Закон за съдебната власт в Конституционния съд, който на 16 декември обяви цели 44 текста (от общо 107 поправки) за противоречащи на основния закон. Категоричността на конституционната дузина бе толкова агресивна и назидателна, че човек логично вече се пита дали наистина хората около Станков (автори на проекта), членовете на правната парламентарна комисия (допуснала проекта до пленарна зала) и депутатите (гласували за поправките в ЗСВ) не са някакви юридически профани. Едно от най-ключовите изменения на ЗСВ, елиминирано от конституционните съдии, бе възможността една пета от Висшия съдебен съвет (ВСС) да иска снемане на имунитета на главния прокурор. В същото време обаче председателят на ВКС поведе лична (едва ли не война) в защита на финансовите интереси на съдебната власт, а на 18 декември (сряда) сложи подписа си в подкрепа на решението на ВСС, с което висшите магистрати помолиха Никола Филчев да си подаде оставката.Най-големият фарс обаче, който ни споходи през отиващата си година, е друг. По странни и неведоми (засега) пътища - за част от жълтото парламентарно мнозинство (оглавявано от Емил Кошлуков), за левите и десните ръце на главния прокурор (предвождани от заместника му Христо Манчев, шеф на Върховна касационна прокуратура), както и за деветимата конституционни съдии (анатемосали измененията в ЗСВ) - ремонтът на закона за съдебната власт бил атака срещу Никола Филчев, организирана от някои престъпни кръгове, които в продължение на десетилетие ограбвали България и народа. Всъщност от началото на своето съществуване Параграф 22 винаги е застъпвал тезата, че за батаците в съдебната система са виновни конкретни личности, които заемат конкретни постове и имат съвсем конкретни имена. Независимо дали тези личности са действащи слуги на Темида, бивши парламентарни шефове или настоящи конституционни съдии и депутати. Доказателството за това е фактът, че въпреки техните усилия и несъвършената нормативна уредба съдебната система все пак работи, а мнозинството от съдиите, следователите и прокурорите продължават да са почтени и добросъвестни люде. А колкото до вездесъщите престъпни кръгове, които завъртяха на пръста си и това правителство, обяснението е едно. Ако прокуратурата наистина си вършеше работата като господар на досъдебното производство и конституционно упълномощен защитник на държавните интереси - за тях отдавна щяхме да говорим само в минало време. Защото няма организирана престъпна групировка (колкото и богата и многолюдна да е тя), която да е в състояние да се опъне на държавната власт. Стига представителите на въпросната държавна, разбира се, да се изправят срещу тази групировка и да доведат войната с нея докрай. А не само да приказват и да отчитат дейност...

Facebook logo
Бъдете с нас и във