Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА - ПРЕЛЪСТЕНА И ИЗОСТАВЕНА

Дългоочакваната случка се случи и отнесе мъждукащата все още надежда, че през последните четири години сме мръднали напред. Малко или много - няма значение. В края на миналата седмица ни бе заявено в прав текст, че още петилетка и половина (поне) България няма място в общия европейски дом. Или, както взеха да се шегуват напоследък некои граждани с алтернативно мислене - не се очертава скоро да станем нито 25-а република (или монархия) в новия Европейски съветски съюз, нито 25-и щат в новите Европейски съединени щати. Както си му е редът - типично по нашенски - вместо да седнем, да помълчим и да помислим защо сме я докарали до под кривата круша - като заваляха едни оправдания, та цяла неделя. Еди-кой си получил жестоко наследство от Тодор Живков, от което спасение нямало поне още 20 години - глад, мизерия, демотивирана нация, съсипана икономика, катастрофален външен дълг. На следващите няколко след него им бяха виновни главно международното положение и югоембаргото, от което едвам сколасаха да скътат някой и друг милион в зелено за сини или жълти дни. Е, и от контрабандата, от цъфтежа и беритбата на пирамидите и от фалиралата банкова система и тъй нататък.Нам кой си после пое безжизненото тяло на държавата от ръцете на Жан Виденов и не само му вдъхна животец, но го изправи на крака и го накара да направи първите крачки. За зла участ обаче електоратът, вместо да се превърне в гражданско общество, реши съдбата си, превръщайки се в механичен сбор от раболепни поданици и жадни за реванш червени бабички.Една-две седмици бяха необходими на новите обитатели на висшите етажи на властта да осъзнаят какво им се е случило. На някои от тях нервите им се оказаха наред, но други веднага бръкнаха в торбата с оправданията. Извадиха оттам първото, което сграбчиха, и то се оказа... отвратителното наследство на предишните: полумафиотска приватизация, срастване на управляващата партия с властта, брутално администриране в полза на когото трябва и тъй нататък - репертоара си го знаем. Само че вече беше късно за каквото и да било. Освен да изслушаме присъдата от бъдещите си европейски събратя, които от сто години ни повтарят все едно и също: никой няма да пусне в собствения си подреден дом хора, които да му крадат колите, да му източват кредитните карти, да забравят хладилника отворен и печката включена, да си изхвърлят боклука през балкона, да му крадат децата и да ги продават като добитък на бели, черни и жълти педофили. С просяците и безработните на държавна служба положението е същото. Всъщност - ако трябва да бъдем докрай откровени и се поотръскаме от витиеватите мотиви, с които ни препратиха за членство в ЕС чак през 2007 г., европейците ни казаха така: вие не сте се променили почти с нищо от времето, когато Уинстън Чърчил ви закова като пеперуда в хербарий: Не чакай нищо добро от хора, които си честитят банята. Къде е връзката със заглавието ли? Една от основните причини да ни отложат за когато му дойде времето е състоянието на съдебната власт. Или по-точно - сегашното трагично състояние, до което беше докарана съдебната власт, след 12 години преход към демокрация, пазарна икономика, гражданско общество, европейски морал и тъй нататък.Да обвиняваме за това единствено самата съдебна система и хората, наричащи себе си магистрати? Става, и ще бъдем прави. Защото в момента едва ли има друг сегмент от държавната машина, в който да кипят толкова нездрави страсти и да бушува толкова яростна междуличностна война. И още - в нито една от останалите две власти - изпълнителна и законодателна, не са събрани накуп толкова много люде със... Просто няма как, ще трябва да си послужим с евфимизми от типа на занижен трудов морал, крайно отрицателно отношение към професията, недобросъвестно изпълнение на част от професионалните задължения и тъй нататък. Казано в прав текст (както ще имате възможност да го прочетете на стр. 9, където сме публикували разделите за съдебната система в докладите на еврокомисията по присъединяването за 2000 и 2001 г.) - най-общо става дума за корупция, некадърност и безотговорност. Които, на всичкото отгоре, са тотално безконтролни.Това обаче е само малка част от истината, колкото и отчайваща да ни звучи. Защото огромната вина за нерадостния хал на съдебната ни система носят единствено политиците, минали и заминали през Министерския съвет и Народното събрание от 1989 г. досега. И които не само я употребяваха за свои и партийни нужди (както сметнат за необходимо), но досущ като едни хуни, хунвейбини и талибани провиждаха в бъдещето най-много до края на мандата си. Или като социалистически трудоваци, които с бели конци бродираха от вътрешната страна на кепетета си девиза на КЕЧ-а: Ден да мине, самун да загине!Хич няма да е пресилено, ако кажем, че днешният европровал по отношение на съдебната ни система е предопределен още от т.нар. бащи на конституцията във Великото народно събрание. Самият факт, че именно великите депутати решиха, че във Висшия съдебен съвет (ВСС) - върховния кадрови и административен орган в съдебната система, парламентът ще има блокираща квота, е повече от показателен. Само за сведение - членовете на ВСС са двадесет и пет. По право в него влизат главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Останалите 22 места са разпределени по равно - 11 за парламента и 11 за съда, прокуратурата и следствието. Министърът на правосъдието не е председател на ВСС, а председателстващ на заседанията на съвета - без право на глас. Какви са възможностите оттук нататък за всяко поредно управляващо мнозинство да си разиграва коня край Темида е повече от ясно: нито един Висш съдебен съвет досега не е изкарал пълния си пет годишен мандат. За независимостта на магистратите от парламентарната квота, избирани от съответното мнозинство, да не говорим. Втората мина, заложена също в конституцията и възпроизведена в останалите закони, уреждащи функционирането на съдебната система, е липсата на каквито и да било механизми за контрол върху дейността на най-високите й етажи - Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд (ВКС), Върховен административен съд (ВАС), Върховна касационна прокуратура (ВКП). На практика те нито са длъжни да дават отчет някому за свършеното и несвършеното, нито пък го правят като по белия свят. Е, от време на време вадят пред обществеността някакви годишни отчети, но каквото и да пише в тях - хвалби или самокритики - все тая. Защото след това нищо не се случва.Другата тояга, която през годините непрекъснато висеше над главата на Темида (а от време на време се стоварваше върху й) е постоянното заиграване с трите основни закона на съдебната власт: Наказателен кодекс (НК), Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и Закон за съдебната власт (ЗСВ). За последните седем-осем години трите нормативни акта са променяни над 50 пъти. Дали заради враг в магистратска тога, или заради някой приятел и братовчед (сгазил, без да иска, лука) - няма никакво значение. По всеобща оценка обаче тези промени не са довели до почти нищо добро. Както за самата съдебна система, така и за обикновените хора. Две трети от които, в един или друг момент, опират до нея.И последното нещо, което ще споменем, защото ни свършва мястото, са парите. Не като бюджет за 2002 г., а като средство за политическо издевателство над магистратите и непрекъснато набиване в главите кой точно командва парада и кой има право да се нарича независим. Спор няма, че държавата от 12 години насам е в много тежко положение. Спорно е обаче дали наистина няма достатъчно пари за укрепване на съдебната власт.Според приблизителните сметки, тоталното компютризиране на всички съдилища, прокуратури и следствия едва ли ще надхвърли 20 милиона долара. Плюс-минус 15-20 процента. Хайде сега да видим дали държавата наистина не е могла да задели такава сума през последните шест-седем години? Могла е със сигурност, но просто на държавниците не им се е искало да го сторят точно за съдебната система. За други системи обаче може. За високопроходимите джипове за шефовете на НЕК, примерно. Или за италианския мрамор в някои регионални здравни каси. Или за удобните кожени салони, с които са обзаведени стотици кабинети на държавни чиновници и всеки от които (кожените мебели, не чиновниците) струва поне колкото десетина компютъра?Какво - от митниците ли не могат да се заделят тези пари? Или държавата не е в състояние да свие мъничко комисионата си от транзита на ток за Турция?Ами парите от европейските предприсъединителни фондове и международните донорски програми? Що не вземе някой от досегашните ни управляващи (през периода 1991-2001 г.) да разкаже на широката общественост какво толкова сме преструктурирали, хармонизирали, поевропейчили и поамериканчили за 1.5 млрд. щ. долара суха пара? И съвсем вкратце, като на умни хора, да ни обясни къде са отишли тези пари и как сме се отчели пред хората?Ей тук му е мястото ексминистърът на правосъдието Теодосий Симеонов също да отговори на един-два въпроса. Примерно: Кой провали в началото на годината проекта по програма ФАР за институционално укрепване и компютризиране на българското следствие? И защо, въпреки че проектът е съгласуван и одобрен от правителството и министър-председателя Иван Костов, хем станахме за резил, хем изпуснахме 3.5 милиона евро?Истината е, че хората и в Европа, и в САЩ са готови да дадат достатъчно пари, за да реконструираме и модернизираме не само съдебната си система. Нужно е обаче някой да ги поиска така, че да не му бъде отказано. И този някой е държавата. В лицето на Министерството на правосъдието и Министерския съвет. Които трябва да гарантират, че ако златният дъжд случайно се излее над главите ни, няма отново да потъне в нечия бездънна гуша. А ще бъде похарчен по предназначение и при стриктен контрол. Пък ако нещо се провали - държавата да върне парите на донорите. С лихвите. И да им се извини.Ето срещу такава намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната никой няма да надигне вой, който да се чуе чак в съда в Старсбург.Но... нищо подобно не се е случвало досега на съдебния фронт у нас, нищо не е на път и да се случи. Защото по-лесно е да обясниш на някого, че пари нема и той трябва да действа с... каквото и както намери за необходимо. Ето заради тованеобходимо ни оставиха да подсмърчаме още пет-шест години пред вратата на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във