Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ПРИСТАНА НА МИТЬО ОЧИТЕ

По времето на развития социализъм българският мъжкар обичаше да четка самочувствието си, употребявайки изумително тъпата поговорка, че жената била най-добрият приятел на човека след кучето. В условията на все още недоразвитата ни демокрация българските мафиоти биха могли да последват светлия пример на социалистическия мачо и да пуснат в употреба нова поговорка: българският съдия е най-добрият приятел на мутрата след прокурора. Колкото и невероятно да звучи, едва ли има по-цветисто сравнение, с което да се опише гаврата със законите, разигравана от три години в т. нар. Бургаски съдебен окръг. В концентриран вид тя изглежда така: небезизвестният лидер на несебърско-поморийската наркомафия (определението е на МВР) Димитър Желязков-Митьо Очите е съден незаконно. Тази сензационна вест гръмна в понеделник (1 ноември), когато съдия Пламен Найденов от Несебърския районен съд изведнъж откри, че Желязков е невинен за отвличането и груповото изнасилване на двама наркопласьори. Делото бе образувано преди три години и половина, като бизнесменът Митьо Очите на два пъти бе обявяван за национално издирване и прекара шест месеца в следствения арест. Единственият случай, заради който небезизвестният бизнесмен Димитър Желязков реално можеше да влезе зад решетките, се разигра преди три години и половина. На 23 май 2001 г. Митьо Очите и най-верните му ортаци от несебърско-поморийската групировка - Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев (Гипса), отвлекли 23-годишния Даниел Метинев и 21-годишния Петър Мандов от Созопол. По данни на МВР двамата са сред хората на сикаджията Евгени Стефанов-Женята (разстрелян на 5 ноември 2003 г. в столицата) и пласирали дрогата му в района на родния си град. В един момент обаче те прекрачили границата и зарибили няколко от бургаските тротоарни наркопласьори на Митьо Очите. Ответният удар бил жесток: нахалниците са отвлечени, пребити и изнасилени, а Петър Мандов е принуден да подари колата си (Фолксваген със софийска регистрация) на Митьо Очите. По случая е било образувано следствено дело, по което са били задържани Йордан Дросев-Черния, Стоян Пенев-Гипса, Веселин Василев и Лъчезар Димитров, а Митьо Очите е бил обявен за общодържавно издирване. Внезапно обаче на 25 септември 2001 г. Несебърската районна прокуратура прекратила делото срещу Очите и хората му, защото двете жертви - Метинев и Мандов, оттеглили показанията си. Прокурорът по делото най-надлежно уведомил страните по делото за решението, изпращайки им постановлението си чрез писма с обратна разписка, но в законовия срок никой от тях не е обжалвал прокурорския акт. Само няколко дни по-късно (пак през септември 2001 г.) в Бургас бе пребит и изнасилен друг пласьор на Женята - 22-годишният Койчо К., а гаврата с него била най-надлежно заснета. Горещите фотоси обаче са открити чак в края на април 2002 г., при това - в колата на единия от обвиняемите по прекратеното дело за отвличането на двамата созополци - бургазлията Лъчезар Димитров. От 22-те снимки станало ясно, че в садо-наказанията най-активните полови атлети са все познатите хора на Митьо Очите - Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев (Рачо), Стоян Пенев (Гипса) и Йордан Дросев (Черния). Полицаите от РДВР-Бургас са установили още, че снимките са правени на две места в Бургас: в стара къща в кв. Горно Езерово (наета от Новак Купенов) и в апартамент в ж.к. Меден рудник. Именно тези снимки стават повод делото за отвличането на Даниел Метинев и Петър Мандов да бъде възобновено, но със задна дата - от 1 април 2002 година. Димитър Желязков отново бе обявен за издирване и в края на юли 2002 г. се предаде доброволно. Той прекара известно време в следствения арест, след което бе освободен срещу парична гаранция. Докато предварителното разследване по случая приключи (в края на 2003 г.), в Бургас се случиха няколко събития, които промениха коренно хода на нещата. Най-напред на 9 ноември 2001 г. мощна бомба, предназначена за Митьо Очите, уби съпругата му и двамата й бодигардове. След това Стоян Пенев-Гипса влезе зад решетките за престъпление, извършено няколко години по-рано. Йордан Дросев-Черния също бе прибран на топло - за убийството на видния бургаски наркобарон Венци Москов през юни 2000 г., но почина в затвора от левкемия. Хомо делото срещу Митьо Очите, Веселин Василев, Стоян Тодоров, Лъчезар Димитров и Стоян Пенев-Гипса трябваше да стартира още в края на 2003 г., но това не се случи. Причината бе, че всички магистрати от Несебърския районен съд са гледали мерки за неотклонение на подсъдимите и по закон нямат право да участват в процеса срещу тях. Ето защо съдебният състав бе оглавен от Пламен Найденов, който по принцип е председател на Районен съд - Малко Търново. Според графика му, делото срещу Очите и компания трябваше да започне на 22 март 2004 г., но това не се случи по две причини. На 2 февруари 2004 г. Димитър Желязков и бодигардовете му Гочо Карагочев и Христо Широков бяха заловени при рутинна проверка на КПП-Врана с газови пистолети, незаконно преработени в бойни. По случая бе образувано бързо производство, което се проточи чак до 3 март и приключи с условни присъди за тримата, произнесени от Софийския районен съд след драматично 18-часово заседание. Ден преди началото на несебърския процес- на 21 март 2004 г. вечерта, Димитър Желязков получи тежка хипертонична криза насред София и бе приет по спешност в Пирогов. Пред медиите шефът на Пирогов доц. Спас Спасков потвърди новината и обясни, че пациентът му се нуждае от по-продължително лечение. Състоянието на Желязков е стабилизирано, настанен е в реанимация и най-малко два-три дни ще остане под наблюдение, каза още д-р Спасков.Подведен от думите на Спасков, съдия Пламен Найденов насрочи делото срещу Очите и компания за 25 март, но бизнесменът Желязков не се прибра от столицата. Магистратът се видя принуден да насрочи първото заседание за 7 април, но... отново удари на камък, защото на 4 април Митьо Очите отново облече болничната пижама, този път в Бургас. Съвсем естествено вместо Митьо Очите в съдебната зала се появи неговият адвокат, който депозира пред съда нов болничен лист, според който Желязков е бил приет в бургаската болница на 4 април и е бил изписан малко по-късно за 12 дни домашно лечение на високо кръвно и аритмия. Описаното заболяване не е основателна причина за неявяването на Димитър Желязков. Още повече че лекарска консултативна комисия в Бургас е установила, че болничният му лист, представен в съда на 25 март, е невалиден, обяви в залата на 7 април съдия Пламен Найденов. Според запознати, след завръщането си от Пирогов Митьо Очите бил прегледан от бургаския доктор Борис Ангелов, който обзавел височайшия болник със заветния документ. Единствената грешка в перфектната иначе схема била, че болничният лист бил подписан от съпругата на лекаря - Пламена, защото Ангелов бил педиатър и нямал договор със здравната каса. Няколко часа след поредното отлагане на делото на 7 април, Димитър Желязков бе арестуван по разпореждане на Несебърския районен съд и бе хвърлен зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.Циркът Държавата срещу Митьо Очите продължи на 14 септември 2004 година. Тогава несебърският бос се появи в съда, придружен от нов адвокат - Илиян Василев, за когото се говори, че е една от най-високите наказателни летви в България. Още с влизането си в залата Василев доказа, че приказките по негов адрес не са случайни, защото поиска неговият клиент да бъде освободен незабавно, а делото срещу него - прекратено. Аргументът, който адвокатът на Очите изтъкна, бе прокурорското постановление за прекратяване на предварителното производство срещу Желязков и компания от 2001 година. Тогава съдия Пламен Найденов пусна искането му покрай ушите си, разпита няколко свидетели и насрочи следващата сбирка за 28 септември 2004-а. Въпросното заседание също започна... доста нестандартно. Пръв взе думата прокурорът по делото Антон Желев, който заяви, че през 2001 г. наистина е прекратил предварителното производство срещу Митьо Очите и хората му. Нещо повече - той е изпратил постановлението си на обвиняемите и на жертвите чрез писма с обратна разписка, но никой от тях не го е обжалвал в законоустановения срок. След прокурор Желев, думата - за цели... 45 минути, взе съдия Пламен Найденов. В речта си председателят на съдебния състав обясни, че делото срещу двама от обвиняемите - Митьо Очите и Стоян Гипса, е прекратено без нито едно правно основание, а на пострадалите не била дадена физическа възможност да обжалват постановлението на прокурора. Съдия Найденов цитира дори чл. 162 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който гласи: Длъжностното лице, извършило връчването (на призовките, книжата и т. н.), връща своевременно разписката, която се прилага към делото и в която се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, извършило връчването. В обстоятелствената си реч съдия Найденов отбеляза още, че през лятото на 2002 г. прокурорът по делото Антон Желев е възобновил делото срещу Очите и Гипса, но със задна дата - от 1 април същата година. Според съдията, с този акт обвинителят е отменил предишното си постановление и на практика е продължил процесуалноследствените действия срещу двамата. Ето защо - заяви на 28 септември Пламен Найденов - съдът не намира налице основания за прекратяване на наказателното производство по чл. 21, ал.1, т. 6 от НПК и дава ход на делото. Колкото и странно да е, на 28 септември времето стигна само за разпита на единия от пострадалите - Петър Мандов. В показанията си той заяви, че легендарното постановление за прекратяване на предварителното производство през 2001 г. е било получено от майка му, но той не е предприел никакви действия за обжалване на акта. Няколко минути по-късно съдия Найденов закри заседанието и определи датата на новата сгледа - 1 ноември, когато, според графика на съда, трябваше да бъде разпитан и другият пострадал - Даниел Метинев. По никому неизвестни причини обаче в понеделник, вместо да изпълнява собствения си план, съдия Пламен Найденов запя съвършено друга песен. Само няколко минути след началото на заседанието той обяви, че прекратява наказателното преследване срещу Димитър Желязков-Митьо Очите и Стоян Пенев-Гипса и отменя мярката за неотклонение задържане под стража на Очите, наложена от самия него преди половин година. След това съдия Найденов върна делото в частта му за останалите трима подсъдими - Лъчезар Димитров, Веселин Василев и Стоян Тодоров, на Несебърската районна прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт, потвърждавайки досегашните мерки за неотклонение на тримата - подписка и парична гаранция. Определението на Несебърския районен съд подлежи на обжалване и протест пред Бургаския окръжен съд. Според анализатори на процесите в подземния свят, дори подобно нещо да се случи, вероятността Очите да се изправи отново пред Темида за отвличането и изнасилването на созополските наркопласьори е малко вероятна. Единият от тях - Петър Мандов, в момента излежава присъда от две години и половина затвор за пласиране на дрога. На другия явно не му трябва на баир лозе.

Четете още

Параграф22 Weekly

НАРКОРЕВАНШЪТ В БУРГАС ПРЕДСТОИ

В играта на живот и смърт край морския бряг единствената сигурна загуба е за Георги Сивков, сочен приживе за един от наркобосовете в града. Той бе изваден завинаги от... Още »
Параграф22 Weekly

СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС СРЕЩУ БУРГАСКИЯ КИЛЪР РУМЕН ДИМИТРОВ (ПСИХОТО) СКАЛЪПЕН?

НАРКОБОСЪТ С ШАПКА НЕВИДИМКА Най-после почти цялата група на бившия наркобос на Южното Черноморие Димитър Желязков (Очите) бе тикната зад решетките. Във вторник стана... Още »
Параграф22 Weekly

МИТЬО ОЧИТЕ ОЦЕЛЯ СЛЕД ТРИ НЕУСПЕШНИ АТЕНТАТА

ПЪРВОТО ДЕЛО СРЕЩУ МАФИОТИ ЗАПОЧВА В БУРГАС НА 8 МАРТИНЦИДЕНТЪТНа 9 ноември 2001 г., в 17.19 ч. адски взрив разтърсва Несебър. Пред дома на небезизвестния бизнесмен... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във