Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА ПРОГЛЕДНА! ДА ВЛЕЗЕ УБИТИЯТ!

Около Темида отново замириса на буря. Свежият аромат ни удари закачливо по носовете още преди десетина дни, когато стана ясно, че прокуратурата е тръгнала да проверява поведението на двама от заместник-министрите на правосъдието. Марио Димитров - като председател на Ловешкия районен съд (в периода 1999-2001 г.), и Миглена Тачева, в битието й на юрисконсулт на Варненската областна управа през 1995 година.В края на миналата и началото на тази седмица обществеността изненадващо научи, че срещу правосъдния министър Антон Станков е извършен нещо като опит за покушение: пет от шестте болта на едно от задните колелета на ведомствения джип Мицубиши Паджеро били отвъртени. Случката се разиграла преди повече от месец в резиденция Бояна, където министърът вечерял с Джудит Шърлийн, съдия във Върховния съд на Лос Анджелис, Калифорния.Типично за българския обществено-политически и съдебен живот, трите случки моментално бяха разпънати на кръст и всеки затегли истината към себе си. Според екипа на Антон Станков и депутатите от НДСВ, атаките срещу Димитров и Тачева са част от последователните действия на прокуратурата целят забавяне или съсипване на съдебната реформа у нас. Министърът и екипът му обаче заявиха, че остават категорично на досегашните си позиции и ще доведат делото до края. В типично своя гъвкав стил в понеделник премиерът Симеон Сакскобургготски остави очакващите го журналисти (при завръщането му от икономическия форум в Кран Монтана) с пръст в устата. Наистина - в сряда (3 юли) той донякъде коригира диоптъра в кулоарите на парламента, но не успя да заглади впечатлението, че изобщо не е в час на скандалите между прокуратурата и правосъдното министерство.Но докато за политиците е типично да приказват едно, да мислят друго, а да вършат съвсем трето, то случката със самоотвинтилите се министерски болтове предизвиква купища въпроси към професионалистите. Защо тази информация се появява точно сега, точно по определен канал и защо не е съпроводена със задължителната за подобни случаи презастраховка? От страна на МВР, че по случая се води разследване, а по линия на НСО - че за инцидента са уведомени компетентните органи? Министър Станков също мълчи и не съобщава дали по случая е образувано дело срещу неизвестен извършител. Лаконичен бе и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов: да, знам за инцидента, вие (журналистите - бел.ред) си правете сметката какво значи да ги няма пет болта и... толкоз. И зъб не обели генералът затова има ли проверка по случая и кой я води?Чудно какво ли мисли президентът Първанов за сигурността в резиденция Бояна, та някой може да развие пет министерски болта от чисто нов японски джип. Цялата истина ни удари в лицето едва във вторник, когато Върховна касационна прокуратура разпространи едно фундаментално по своята същност четиво. Абстрахираме се от факта, че то за пореден път е било писано на хвърчащи листове и невъоръжено с всички задължителни за официален документ реквизити - бланка, изходящ номер, дата, подпис и печат. Оставяме настрана и евентуалните мотиви, с които Върховна касационна прокуратура е написала и разпратила въпросното четиво. За нас е по-важно, че на практика в ръцете на журналистите е попаднало едно съчинение, което удивлява правниците:В отговор на интереса на обществеността към образуваното следствие срещу заместник-министъра на правосъдието Марио Димитров, пише там, инспекторатът на Върховна касационна прокуратура извърши проверка и установи следното: на 6 юни 2002 г. в Ловешката окръжна прокуратура е постъпила жалба от гражданина К., който се оплаква, че през 2001 г. Марио Димитров, като съдия в Ловешкия районен съд, незаконно е отказал да му върне внесената парична гаранция и му е внушено (б.а. - на жалващия се), че това може да стане срещу известна сума пари.В същата жалба се твърди, че в друг случай през 1999 г. Димитров незаконно е освободил задържания от органите на МВР гражданин Г. Ловешката окръжна прокуратура е проверила твърденията в жалбата и е установила, че на 8 декември 1999 г. органите на МВР са задържали гражданина Г. на основание чл.70 от Закона за МВР. Гражданинът Г. е обжалвал заповедта за задържане. Съгласно чл.36 и чл.41 от Закона за административното производство компетентен да разгледа жалбата и да реши въпроса е Ловешкият окръжен съд в състав от трима съдии и с участието на прокурор. Председателят на Ловешкия районен съд М. Димитров обаче е иззел правомощията на Ловешкия окръжен съд и еднолично, без участието на прокурор и в 22.50 ч. през нощта, е освободил Г. от полицията.С това М. Димитров е нарушил служебните си задължения, което съставлява престъпление по чл.282 от НК. Призован за предявяване на обвинението, Димитров е отказал да подпише постановлението и изтъкнал, че адвокатът му е в чужбина до 8 юли...Какво прави впечатление в току-що цитирания текст? Най-невинното е, че цял свят вече знае самоличността на лицето Г. и едва ли е било необходимо авторите на четивото да не напишат цялото име на Гриша Ганчев, президент на ловешкия футболен клуб Литекс.Нататък започват правните шедьоври. Най-напред, никъде в устройствения нормативен документ на съдебната система - Закона за съдебната власт (ЗСВ), не пише, че Върховна касационна прокуратура разполага с инструмент за последващ контрол, наречен Инспекторат. С други думи - във ВКП такова животно нема и заради това няма как проверката да е извършена от инспектората на ВКП. Такава институция съществува, но... в Министерството на правосъдието.Никъде в Наказателния кодекс (НК), Наказателнопроцесуалния кодекс (НКП) и ЗСВ не пише също, че прокуратурата (пък било то и чрез несъществуващия си инспекторат) има право да проверява работата на съдиите (в случая - Марио Димитров) и да оценява качествата на техния труд (респективно - решенията им). Съгласно разпоредбите на НПК, прокуратурата има право да ръководи работата на дознателя и следователя и, ако не е съгласна с нечие съдийско решение, да го обжалва в законоустановени срокове. В казуса Гриша Ганчев, заплел се на 8 декември 1999 г., ловешките обвинители не само не са протестирали срещу освобождаването на футболния бос, ами са си мълчали и по-късно, когато той е бил осъден да плати 1000 лв. глоба за хулиганство. Нещо, което се признава дори от самата ВКП, тъй като никъде в разпространения от нея текст не пише, че присъдата на Ганчев е стигнала до втора инстанция - Ловешкия окръжен съд. По-нататък - в съобщението на ВКП се казва, че Марио Димитров е превишил правата си, иззел е случая с Ганчев от Ловешкия окръжен съд и еднолично го е пуснал на свобода. Мотивите на върховния касационен автор на съобщението са, че Ганчев е задържан за 24 часа от органите на МВР на основание чл.70 от Закона на МВР, а неговото освобождаване трябвало да стане (според ВКП) по реда на чл.36 и чл.41 от... Закона за административното производство. И понеже си говорим през цялото време за еквилибристика и разтягане на законите като цариградски локуми, ще внесем малко повече яснота по тази част от скандала. Във въпросния чл.70 от Закона за МВР пише следното:Полицейските органи могат да задържат лица:1. извършили престъпление;2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;3. които показват тежки психични отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си на явна опасност;4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществените домове, където са били настанени;5. при невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 68;6. които са се отклонили от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където са били задържани като обвиняеми в изпълнение на полицейска административна мярка или по разпореждане на орган на съдебната власт;7. в случаи, определени от закон....(3) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.(4) От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита.От всичко, което се знае за случилото се на 8 декември 1999 г., най-вероятно Ганчев е бил задържан по т.1 от въпросния член: за извършване на престъпление. Възможна е и хипотезата на т.7 - в случаи, определени от закон, но това е малко вероятно. Тъй като Гриша Ганчев сам е отишъл в полицията, съобщил е какво е направил и не се е крил от никого. Освен това е осъден по чл.78а от НК, който гласи: Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.Няколко са вариантите, при които Гриша Ганчев би могъл да бъде осъден по чл.78а.Първият е той да е бил обвинен по чл.130, ал 2 от НК: За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до три лева. Или за хулиганство по чл.325, ал.1: Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.И в двата случая обаче престъплението на Гриша Ганчев си е чисто криминално и обжалването на задържането върви по реда на НПК. Където ясно и еднозначно се казва, че този тип престъпления са подсъдни на районен съд като първа инстанция и в случай на несъгласие - прокурорът е трябвало да го обжалва по установения от НПК ред. Ето защо просто е изумително, че съобщението на ВКП издига полицейското задържане в ранг на административен акт, който трябвало да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство.Всъщност, ако си беше направил труда и не смяташе всички останали за по-некомпетентни от себе си, авторът на въпросното прессъобщение щеше да прочете поне чл.1, ал.1 от Закона за административното производство, където пише:Този закон урежда производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове, доколкото в друг закон или указ не са установени особени правила.А както знаят дори и некомпетентните журналисти, и Законът за МВР, и НПК са едни доста специални закони (по отношение на останалата нормативна база), в които именно са установени тези особени правила. Но дори ако казусът Ганчев беше влязъл в матрицата на Закона за административното производство (ЗАП), някой от държавното обвинение отново не си е свършил работата и е подвел главния прокурор. Защото в чл.37. от ЗАП пише, че жалбата и протестът се подават в 14-дневен срок от съобщението (в нашия случай - за задържането на Ганчев за 24 часа от полицията). Та в ал.3 на въпросния член черно на бяло пише, че жалбата и протестът спират изпълнението на административния акт, освен ако съдът разпореди друго. Е, питаме ние - дори и случаят да беше в правомощията на Ловешкия окръжен съд (а той по никакъв начин и логика не от неговата компетентност), като как така окръжните съдии щяха да вземат онова - другото решение, и да оставят зад решетките футболния бос? Чудно, по кой ли точно закон или кодекс щеше да стане това?

Facebook logo
Бъдете с нас и във