Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА СЕ УДАВИ В НАЧАЛОТО НА ДУНАВ

Според официалната статистика кметовете в България се делят по няколко видими белега - големина на общината, икономическо състояние на общината, местоположение на общината, брой на населението.
Според манталитета на партийните лидери, без чиято благословия никой в България не може да стане градоначалник, кметовете се делят на три основни вида: послушен, много послушен и най-послушен.
В класацията на народа кметовете, които държат юздите на 262-те общини, са подредени по следните ключови показатели: народен човек (ходи разгърден посред зима и не се срамува да пие юнашки дори в кръчмата на автогарата), бурсук (студен и високомерен човек, който внимава с кой крак излиза от вкъщи и кого поздравява) и баровец (човек, който не се свени да демонстрира високия си жизнен стандарт и дружелюбно контактува с избирателите си, без да ги допуска прекалено близо до себе си и делата си).
Преди около година и четири месеца Параграф 22 също отграничи няколко основни белега, по които може да бъде съставена уникална класация на българските градоначалници. За разлика от общоприетите стандарти тя няма да се казва Топ 10, или Топ 20, а... Топ 10 000, Топ 100 000 или Топ милион. Думата top на английски означава връх (на върха, най-добрите).
И в нашия случай думата Топ означава връх (на върха, най-добрите), но цифрите са с друго съдържание: Най-много декари, продадени на безценица за една година; Най-голям подкуп, получен само за една услуга; Най-голям банков кредит, получен и похарчен незаконно; Най-високата цена, която е готов да плати един кмет за свободата си и тъй нататък.

Един от най-категоричните и най-комплексни участници в бъдещата ни (все още) кметска класация е видинският градоначалник Иван Ценов. Той попадна в полезрението на Параграф 22 на 9 юли 2004 г., когато правителствената Комисия за координация на работата по борбата с корупцията се изнесе във Видин, за да потушава тригодишната разправия между кмета Ценов и тогавашния областен управител Мартин Дончев (днес той е заместник областен управител на Видин), но не успя.
През изминалите почти 17 месеца оттогава Параграф 22 няколко пъти писа за развитието на хартиената война между двамата. Нещо повече, заради публикацията Българският кмет - реформатор или вещица (бр. 28 от 17 юли 2004 г.) Параграф 22 бе отличен в антикорупционния конкурс на Коалиция 2000, чиито награди раздаде бившият посланик на САЩ в София - Н. П. Джеймс Пардю. Въпреки това ще припомним няколко ключови детайла от видинската общинарска драма, защото истинското й развитие все пак предстои.
Томахавката на войната
е изровена още в началото на 2002 година. До началото на 2004 г. бойните действия вървят в полза на кмета, но накрая Мартин Дончев прави стратегическа маневра: обобщава седем от нарушенията на Ценов в специален сигнал и го изпраща в правителствената Комисия за координация на работата по борбата с корупцията. На 9 април 2004 г. за проверка на данните в сигнала е съставена специална работна група. Четири месеца по-късно проверката приключва с деветстраничен доклад, който потвърждава изнесеното в сигнала на Дончев.
Това четиво става причина на 9 юли 2004 г. правосъдният министър Антон Станков да организира първото извънстолично заседание на антикорупционната комисия и да вземе със себе си видинските депутати в 39-ото Народно събрание Нина Чилова (НДСВ) и Михаил Миков (Коалиция за България), Ангел Илиев - прокурор във Върховната касационна прокуратура и шеф на отдел Организирана престъпност и тероризъм, и представителите на всички национални медии, членуващи в Сдружение Клуб - Журналисти срещу корупцията. Освен това за участие в заседанието на комисията са поканени още председателят и тримата заместник-председатели на Видинския общински съвет, цялото ръководство на РДВР-Видин и кметът Иван Ценов.
По време на заседанието докладът на проверяващия екип е прочетен пред всички, но в най-деликатно положение се озовава... върховният прокурор Ангел Илиев. Причината е, че Видинската окръжна прокуратура е била запозната със седемте общинарски зулума, описани във въпросния доклад, но не е направила абсолютно нищо за тяхното прекратяване.
Най-фрапиращият пример в доклада е заемът за 1.6 млн. лв., който общината е взела от Първа източна международна банка (днес Интернешънъл асет банк). По принцип този акт е подплатен с Решение № 90 на Общинския съвет от 4 юни 2003 г., а кредитът е гарантиран с 22 общински недвижими имота. Няколко месеца по-рано, по предложение на кмета Ценов, те са деактувани от публична общинска собственост в частна общинска собственост. Решението на Общинския съвет обаче веднага е обжалвано от областния управител Дончев пред Видинския окръжен съд, който отменя деактуването като незаконосъобразно. Случаят стига до Върховния административен съд (ВАС), който на 22 юни 2004 г. потвърждава това присъждане. Междувременно обаче - още през 2003 г., кметът Иван Ценов и Общинският съвет теглят банковия кредит и го усвояват в нарушение на Закона за общинските бюджети и на Закона за административното производство.
Крайдунавските обвинители са останали безразлични към другите шест сигнала, описани в доклада на правителствената антикорупционна комисия. Те са свързани главно с нарушения на Закона за обществените поръчки и засягат съвсем битови неща: отчитане и осчетоводяване на несвършена работа; уреждането на свои хора с общински имоти на тънки цени (става дума за сдружение Клуб - Приятели на Видин, начело на което е съпругата на г-н кмета Цеца Николова); осигуряване на безвъзмездни дарения от общинския фонд Приватизация (в полза на бившия заместник-кмет Лъчезар Николов и председателя на бившия Общински съвет Илия Раденковски) и т. н.
Всеки прокурор - със свое мнение
Освен чрез съда, в периода 2002-2003 г. областният управител на Видин Мартин Дончев прави опит да възпре общинарите и чрез държавното обвинение, но претърпява пълно поражение. Едва в началото на 2004 г. Дончев решава да злоупотреби с партийното си положение на губернатор от НДСВ и с помощта на тогавашния вицепремиер Пламен Панайотов успява да уведоми главния прокурор какви (не) ги вършат неговите подчинени във Видин.
Реакцията на Никола Филчев е светкавична: на 19 февруари той разпорежда на Видинската окръжна прокуратура да изясни всички факти и обстоятелства и да извърши пълни и цялостни проверки по всички пунктове в сигнала на управителя на област Видин. Последвалите събития обаче по най-категоричен начин опровергават разпоредбата на чл.112 от Закона за съдебната власт, която гласи: Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички ­ на главния прокурор.
На 25 февруари 2004 г. окръжният прокурор на Видин Пролетка Велкова нарежда на трима свои подчинени - Кирилов, Влашев и Илиева, както и на видинския районен прокурор да изпълнят разпореждането на Никола Филчев. Три месеца по-късно - на 26 май 2004 г., Видинската окръжна прокуратура издава постановление № 155, с което категорично отказва да образува досъдебно производство срещу кмета Иван Ценов. Поради липса на извършено престъпление, разбира се.
Този прокурорски акт обаче дава основание на кмета да заведе дело за клевета срещу областния управител във Видинския районен съд за 50 000 лева. Мартин Дончев обаче също проявява характер и обжалва отказа на видинското окръжно обвинение пред Софийската апелативна прокуратура.
На 11 август 2004 г. прокурор Каролина Хлебарова издава постановление № 3447, което завършва с няколко недвусмислени изречения: Отменям постановлението на Окръжна прокуратура - Видин от 26 май 2004 г., като необосновано и незаконосъобразно. Препис от постановлението на Апелативна прокуратура - София, да се изпрати на Окръжна прокуратура - Видин, за изпълнение на указанията в настоящия акт. Тоест - за образуване на следствено дело срещу кмета Иван Ценов.
Това постановление е обжалвано от шефката на видинското обвинение пред Върховната касационна прокуратура (ВКП), но за зла участ на кмета Ценов то не попада в правилните ръце. На 20 януари 2005 г. ВКП изцяло потвърждава становището на апелативната прокурорка Хлебарова и за втори път разпорежда на Видинската окръжна прокуратура да образува предварително производство по сигнала на областния управител Мартин Дончев.
Пет месеца и половина по-късно - на 6 юни 2005 г., Видинската окръжна прокуратура (този път в лицето на заместник окръжния прокурор М. Илиева) отново отказва да образува предварително производство срещу кмета Иван Ценов. Мартин Дончев отново обжалва отказа на окръжното обвинение пред Софийската апелативна прокуратура, която на 1 юли 2005 г. отново отменя отказа на видинските обвинители и им нарежда да образуват дело срещу Ценов.
Бумерангът на губернатора
Докато Дончев чака копието от постановлението на Софийската апелативна прокуратура (САП) на работното си място, кметът Ценов получава своя екземпляр на ръка - от деловодството на САП, и го отнася във Върховната касационна прокуратура (ВКП). За разлика от предишния път, сега той уцелва правилния човек, връчва му жалбата си срещу постановлението на Софийската апелативна прокуратура и се прибира в родния град.
Оттук нататък тълкуването и прилагането на законите за решаването на кризата между Дончев и Ценов става съвсем... относително.
В началото на юли 2005 г. Видинският районен съд оправдава бившия областен управител, а сега заместник областен управител Мартин Дончев по делото за клевета, образувано по исковата молба на кмета Иван Ценов още през май 2004 година. Градоначалникът естествено обжалва това решение пред Видинския окръжен съд, който насрочва първото заседание по второинстанционното дело за 15 ноември.
На 18 юли 2005 г. прокурор Николай Соларов от ВКП най-после сбъдва мечтата на кмета Иван Ценов и отказва да образува дело срещу него. В постановлението си, което кой знае защо е напуснало деловодството на ВКП без изходящ номер, прокурор Соларов обявява, че кметът и общинският съвет не са нарушили никакви закони, с което уж слага край на войната между Дончев и Ценов.
Нищо подобно. На 15 ноември сутринта, непосредствено преди началото на делото за клевета във Видинския окръжен съд, стана ясно, че единият от магистратите в тричленния състав - Люлин Лозанов, си е направил отвод. но вместо да отложи заседанието, за да може заместникът на Лозанов да се запознае с материалите, председателят на състава Виолетка Сиракова даде ход на делото и го... засекрети. С мотива, че ищецът и ответникът били публични личности и медиите щели да ги компрометират при отразяването на процеса.
В интерес на истината, единственото чуждо тяло в залата беше екипът на Параграф 22, който тутакси прие решението на съдия Сиракова като комплимент и нито за миг не съжали, че ще изтърве шоуто. Просто защото то не се състоя, въпреки че залата остана заключена близо... четири часа.
Следващото заседание по делото е насрочено за 19 декември. Какво ще се случи тогава? Параграф 22 научи, че видинските окръжни съдии не са разпоредили да се събират нови доказателства за вината на Мартин Дончев, а старите (според решението на Видинския районен съд) изобщо не доказват, че през 2004 г. областният управител е оклеветил кмета и му е нанесъл нематериални щети за 50 000 лева.
Всъщност, каквото и да бъде решението на 19 декември, със сигурност войната между носителите на местната и на държавната власт във Видин няма да приключи скоро. По простата причина, че общинската попара не само е дробена в продължение на шест години, но от ден на ден става все по-гореща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във