Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА СВЕНЛИВО ПРОТЕГНА РЪКА КЪМ ВАСИЛ БОЖКОВ

Една случка от средата на седмицата доказа, че прокуратурата помни като слон, отмъстителна е като невестулка и не се спира пред нищо като разярен хипопотам. В сряда (26 април) внезапно бе сложен край на 16-годишното мирно съвместно съществуване между държавното обвинение и един от най-ми(с)тичните български бизнесмени - Васил Божков. Съвсем изненадващо той бе извикан на разпит в Десето териториално отделение на Столичната следствена служба.
Формалният повод, заради който Божков трябваше да отиде на крака чак до Централна гара, където се намира следственото отделение, е едно много старо дело, образувано още през 1997 г. за побой пред негово чейнджбюро. Въпреки че в схватката са участвали охранители на заплата при Божков, а самият той изобщо не е присъствал на инцидента (поне така гласи оскъдната информация, изтекла в публичното пространство), преди години бизнесменът вече е дал веднъж показания като свидетел, след което никой не го е търсил за повторен разпит.
След 30-минутен престой в сградата на Транспортна полиция, в която се намира следственото отделение Васил Божков отдели толкова внимание на медиите, колкото не е отделял през последните десетина-дванайсет години по нито един друг повод. В рамките на десетина минути той начеса крастата на съдебно-криминалните репортери, като им обясни, че някой иска да го изкара бандит, че той осигурява работа на 30 000 души и си плаща редовно данъците, че познава Ахмед Доган, с когото са на здравей-здрасти и че отношенията му с прокуратурата са никакви.
С думи прости Васил Божков успя да разсее репортерското съмнение, че е бил привикан в следствието заради уникалната си колекция от антики, която от години е трън в очите на много хора. По сега действащото законодателство моята колекция е напълно законна. Прокуратурата я проверява и сигурно ще излязат с някакво становище. Мисля, че трябва да ми дадат един медал най-накрая, че съм опазил национално богатство, заяви с подчертана гордост той, след което си тръгна.
А на другия ден (27 април), като с магическа пръчка, държавното обвинение наистина излезе със становище по случая, което бе огласено не от друг, а лично от главния прокурор. Колекциите на Васил Божков, Боян Радев и Димитър Иванов не са приоритет на прокуратурата. - Не знаех, че г-н Божков ще бъде викан на разпит. Не съм проверявал специално делото, не ме е и вълнувало, но ми стана любопитно и ще го видя. Ако тенденциозно се търси конфликт - такъв няма, отбеляза Борис Велчев и уточни: Проверки на колекции не са започвали. Те ще бъдат факт, но това е най-малкият ни приоритет. Най-големият е опазването на българските музеи, недопускането на кражби от тях, ограничаване на иманярството и контрабандния износ.
В типично техен стил ръководствата на МВР, на Националната следствена служба и на Столичното следствие отказаха да коментират привикването на Божков за разпит. Меко казано, това тяхно мълчание е повече от изненадващо, защото максималната присъда за сбиване, придружено с нанасянето на средна телесна повреда, е лишаване от свобода до пет години. А обикновеният тупаник, от който жертвата излиза с разбит нос или с бузи, зачервени от шамари, е до три години. Това означава, че каквито и процесуални действия да са били извършени по това дело през последните седем-осем години, неговата давност е изтекла още преди... една петилетка.
Оттук нататък изникват два въпроса, които в най-скоро време би трябвало да получат своите отговори: По силата на каква логика Върховната касационна прокуратура наблюдава това кокошкарско дело - защото през 1997 г. е набит човек, който сега е във властта, или защото това е най-прекият път да бъде пробита защитата на Васил Божков? И защо никой не се сети за въпросното дело преди две години, а едва сега - когато Божков бе нарочен от западните медии за сенчест бизнесмен, натрупал състоянието си от хазарт и застрахователен бизнес?
Всъщност мълчанието на т. нар. компетентни органи изобщо не е изненадващо, а... подозрително и някак гузно. Досущ като на човек, който е научил нещо изключително, но го е страх дори да си помисли за него, защото ще пострада. И наистина, каквито и закани да бяха отправяни към прословутия сенчест бизнес, в каквито случки да беше замесвано името на Васил Божков, нито МВР, нито прокуратурата се осмелиха да тръгнат и да проверят източниците на доходите му по законен път. И да докажат, било чрез предварителна проверка, или чрез предварително производство, че той е престъпник от най-висока класа или пък е съвсем порядъчен предприемач, успял да сбъдне мечтите на милиони българи.
Колкото и странно да е, това не се случи след 3 юли 1994 г., когато на връщане от Велинград със семейството му Божков едва не бе взривен с бомба. Нищо не последва и след 12 септември същата година, когато той за малко не бе катастрофиран на столичния бул. Черни връх (в отсечката между хотел Хемус и хотел Кемпински Зографски). Абсолютно никаква официална реакция нямаше и след екшъна през януари 1995 г., когато при конфликт с гардовете на петричкия сенчест милионер Живко Томов-Фашиста, Васил Божков се... хвана за кобура и надупчи един от таваните на мелнишкия хотел на Фашиста. За изясняването на инцидента Благоевградската окръжна прокуратура образува следствено дело, но много скоро всички забравиха и за случая, и за Васил Божков.
Така че след време, ако прокуратурата се изпусне и обяви, че Божков продавал в страната по 400 ТИР-а безмитни цигари на месец, че е изпрал 100 милиона евро през казината си или пък че застрахователният му бизнес е върхът, защото никой не иска да остане без кола, трудно някой ще повярва на чутото. И това няма да е случайно, защото 15-годишен свян трудно се лекува с половинчасова храброст. Пък дори и от Европа някой да изръкопляска възторжено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във