Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

Рухна илюзията, че политическият елит има намерението на реформира съдебната система. След петнайсетгодишни заглавиквания и заигравания в началото на седмицата стана ясно, че управляващите и опозицията са прегърнали окончателно интимната мисъл да имитират дейност до присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., а после... шапка на тояга. Причината е, че през следващите две години управляващите, които и да са те след парламентарните избори през лятото, едва ли ще наваксат дори с една четвърт от неизпълнените евроангажименти на НДСВ, свързани с реформата на съдебната система. Едва ли някой помни, че на 25 и 26 февруари 2002 г. в резиденция Бояна Министерството на правосъдието организира международна конференция по идея на Световната банка и с финансовата подкрепа на правителството на Норвегия. На този форум тогавашният екип на Антон Станков изброи десет основни направления на съдебната реформа, по които работата щяла да върви качествено и с ускорени темпове. Сред въпросните направления бяха: радикалните изменения в Закона за съдебната власт, в Наказателния кодекс и в Наказателнопроцесуалния кодекс; изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността; създаването на единен кадастър и национален имотен регистър; възстановяването на Националната следствена служба; разкриването на специализирани търговски съдилища; разкриването на специализирани административни съдилища; При откриването на тази конференция директорът на Световната банка за България, Хърватия и Румъния Андрю Воркинк заяви: За последните 12 години България за първи път има цялостен подход и виждане за реформа в съдебната власт. Изследването на 15 проекта за реформа на съдебната власт в държави, чиито проблеми са сходни с българските, показва, че обикновено се залага на увеличаването на броя на съдиите, на ремонта на сградите и броя на компютрите. И се избягват основни теми като етиката на магистратите, качеството на работа на съдебната система и методологията за реална самооценка на свършеното и несвършеното...Съвсем естествено всички участници в конференцията изпратиха г-н Воркинг с бурни ръкопляскания и с очи, блеснали от увереността, че за тях такива прокоби не важат. И само неколцина от присъстващите успяха да вникнат в едно от последните послания, изпратени им от високия гост: Поуките от чуждестранния опит могат да ви бъдат от полза, но промените в съдебната власт трябва да ги осъществите сами.Днес, точно три години след въпросната конференция, едва ли някой би могъл да каже, че г-н Андрю Воркинг е бил лош пророк. За най-голямо съжаление равносметката от реформаторската политика на управляващата коалиция е повече от тъжна. Причините за това са не само груповщината и в политическото сметкаджийство, раздиращи управляващата коалиция, ами и крайно непоследователното и, понякога - неадекватно, поведение на върхушката в съдебната система. И понеже от една-две години насам на някои хора им стана навик да ругаят медиите за собствените си провали, ще изброим някои от неизпълнените евроангажименти: - няма омбудсман - институцията трябваше да заработи на 1 януари 2004 г., но и сега подобно нещо не съществува;- не бе въведена пробацията - това трябваше да стане на 1 януари 2004 г., но бе отложено за 1 януари 2005 г. и засега все още нищо не се е случило;- няма единна информационна система за противодействие на престъпността, която щяха да използват на равни начала МВР, прокуратурата, следствието, съдът, митниците, данъчните и държавната администрация;- половината от 107-те радикални изменения на Закона за събедната власт, приети през юли 2002 г., бяха обявени от Конституционния съд за противоречащи на основния закон още през декември същата година;- няма национален кадастър и имотен регистър;- няма регионални административни, макар че жълтите обещаха да сторят това на три пъти в периода между 2002 и 2004 г., а създаването на специализираните търговски съдилища отдавна е забравено. Не по-малко внушителни са провалите на НДСВ и в реформата на наказателното правораздаване. След като възстанови през юли 2002 г. Националното следствие и декларира, че тази институция е достижение на българската демокрация, през март 2003 г. НДСВ разреши на вътрешния министър Георги Петканов да създаде дублиращо дознателско звено в МВР и да назначи в него 2000 дипломирани юристи. Обещаното през 2002 г. ускорено разработване на новите проекти за европейски Наказателен кодекс (НК) и европейски Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) все още не е започнало и до парламентарните избори няма как да се случи нещо съществено в тази посока. На всичко отгоре през септември 2004 г. депутатите от НДСВ, ДПС и Новото време задоволиха амбициите на вътрешния министър Георги Петканов и на неговия главен секретар ген. Бойко Борисов и прехвърлиха около 75% от престъпленията да ги разследва МВР. Най-напред в т. нар. елитен дознателски апарат, вместо 2000 юристи са назначени само 1200 млади специалисти, които нито имат време, нито възможности да поемат всички предварителни производства. В същото време в Националната следствена служба продължават да получават заплати около 900 следователи и 1500 служители, въпреки че официално натовареността им е около пет пъти по-малка. Онова обаче, което се случва от около два месеца насам, просто не е за описване. На 17 декември правителството прие Национална концепция за реформа на наказателното правораздаване, според която следствието се разделя на две: всички висококвалифицирани и опитни следователи минават на пряко подчинение (в пълния смисъл на думата) към прокуратурата, а останалите ще оказват методически и процесуален контрол над работата на полицейските дознатели. По силата на каква логика слабите, неопитните и умишлено неработещите следователи ще учат на ум и разум дознателите - един Господ знае. Иначе на 22 декември правосъдният министър Антон Станков, главният прокурор Никола Филчев и шефът на Националното следствие Ангел Александров подписаха съвместна декларация, в която тържествено обещаха да претворят в дела спомената концепция. Нещо повече. В отсъствието на вътрешния министър Георги Петкатнов тримата декларираха, че ще подобрят кадровото и информационното състояние на полицейското дознание, а това си е пряка намеса на съдебната власт в работата на изпълнителната власт и противоречи на конституцията. Поне засега единствената структура, която открито се осмели да се противопостави на фактическото ликвидиране на следствието, е Камарата на следователите в България. На 28 януари тя проведе отчетно-изборното си събрание, където близо 700-те й членове изразиха категоричното си несъгласие да бъдат разхвърляни между прокуратурата и МВР. В момента сред работещите в окръжните служби е пусната специална анкета, в която всеки следовател открито може да заяви какво мисли за бъдещето си. Крайните резултати обаче едва ли ще бъдат взети предвид в по-нататъшния ход на реформата. По същата процедура, въпреки масовите протести на професионалистите, през 1998 г. правителството и управляващото мнозинство на ОДС реконструираха Националната следствена служба на 28 окръжни служби и едно спецследствие. Още през есента на 2001 г. това бе отчетено от НДСВ като една от най-големите грешки по пътя на България към Европа. Както се вижда, поуката е взета в правилната посока: следствието хем го има (на хартия), хем го няма (по същество). Досущ като омбудсмана и като пробацията, или като Единната информационна система за противодействие на престъпността и националния имотен регистър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във