Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ТЕМИДА, ЗАТВОРИ ОЧИТЕ!

За по-малко от дванайсет часа вездесъщите добре осведомени източници от спецслужбите сътвориха две чудеса: обезглавиха най-мощната наркогрупировка в Югоизточна България и разкриха кой е поръчал взрива, убил основателя на бившата СИК Стоил Славов и тримата му бодигардове на 19 януари. На 4 февруари привечер, по една щастлива случайност, в ръцете на полицията попаднаха небезизвестният Димитър Желязков (Митьо Очите) и двама от най-приближените му колеги Христо Широков и Гочо Карагочев. Те пътували в мерцедес с пренабити номера, в който са намерени и три газови пистолета, пригодени за стрелба с бойни патрони. Според МВР Желязков, Широков и Карагочев са криминално проявени и имат по няколко висящи дела. Още на следващия ден в публичното пространство плъзна сензационната новина, че Митьо Очите, по-известен като бос на несебърско-поморийската мафия, бил заподозрян като поръчител на атентата срещу Стоил Славов. Според добре осведомените източници от спецслужбите, на 4 декември 2003 г. единият от загиналите бодигардове на сикаджията - Петър Харизанов, и кримилегендата Бранимир Григоров (Бранко) тръгнали да гърмят Митьо Очите, който е основният враг на бургаския сикаджия Пламен Дишков (Кела). Близо до Айтос обаче двамата са арестувани и срещу тях е образувано бързо производство за незаконно притежаване на оръжие. Като истински боен другар Бранко поема цялата вина върху себе си и остава зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. А Петър Харизанов е освободен, за да бъде взривен четирийсет дни по-късно заедно със Стоил Славов. Според авторите на тази версия, в момента Пламен Дишков (Кела) се крие в холандската столица Амстердам и страшно много иска да се прибере в родината. Големият му проблем обаче не е делото за убийството на Мастара, по което той е подсъдим задочно, а нарковойната между него и Димитър Желязков (Митьо Очите)...Преразказахме тази пикантна история поради една причина: ако в нея има дори две верни думи, всички полицаи, разработвали престъпната дейност на Митьо Очите и Пламен Дишков-Кела, трябва да бъдат разследвани за престъпления по служба. Защото онова, което се случва в Бургас през последните няколко години, надхвърля и най-богатото въображение. Войната за дрогата между местните клонове на бившите ВИС и СИК избухна през 1999 г. и се води с най-разнообразни средства - юмруци, боксове, пистолети, автомати и бомби, чрез анонимни доноси и групови изнасилвания на пласьори. Малцина в Бургас и региона са хората, които все още не знаят имената на редниците, лейтенантите и босовете във враждуващите групировки. До момента обаче нито едно от следствените дела, образувани след всеки сблъсък, не е по т. нар. групови текстове - чл.321 и чл.321а от Наказателния кодекс. В хронологичен ред първата ръкойка в кървавата крайморска жетва падна на 10 юни 1995 г., когато пред спортен клуб Атлантик е застрелян Георги Николов-Мечката, шеф на Първа частна милиция и официален представител на ВИС в региона. Само няколко месеца по-късно на хоризонта изгря звездата на Пламен Дишков (Кела) - човек на групировката СИК, която точно по онова време си стъпи на краката и се превърна във фактор, от когото зависи страшно много. Както в подземния свят, така и в обикновения живот.Същинската война между двете борчески групировки обаче пламна няколко години по-късно. През нощта на 14 срещу 15 юни 2000 г., край бургаския квартал Сарафово, е разстрелян 31-годишният Венелин Москов (Венци) - популярна фигура в бургаския подземен свят. Мерцедесът, в който е намерен трупът, е паркиран на три метра от табелката за военния санаториум в квартал Сарафово. Колата се е намирала на банкета, а убитият е бил зад волана. Разположението на трупа дава основание да се предположи, че убиецът и жертвата са се познавали и до стрелбата се е стигнало след разговор помежду им. При първоначалния оглед е изяснено, че по Венелин е стреляно почти от упор и човекът, който е дръпнал спусъка, е седял на мястото до шофьора. По тялото и главата на убития са открити седем огнестрелни рани, а в колата са намерени гилзи от Макаров.По данни на РДВР-Бургас убитият Венелин Москов се занимавал с кражби на коли, но година преди смъртта му се ориентирал към разпространение на дрога. Един от основните заподозрени за разстрела на Москов бе Румен Димитров (Психото) от Стара Загора, който е член на групировката на Митьо Очите. Неговата вина бе доказана и в средата на март 2002 г. Психото бе осъден на 20 години затвор. На 29 октомври 2000 г. признатият за номер едно в регионалния наркобранш - Георги Сивков, е разстрелян пред бургаския бар Жега. Той влиза в бизнеса с дрогата още през 1994 г., но правозащитните органи се оказват безсилни да го пратят там, където му е било мястото - в затвора. На местопрестъплението полицаите откриват повече от 15 гилзи, а РДВР-Бургас обявява, че главният конкурент на Сивков е несебърско-поморийската мафия на Димитър Желязков (Митьо Очите). Месец преди Сивков да бъде разстрелян, двама от хората на Очите - Румен Димитров (Психото) и Йордан Дросев (Черния), подават оплакване в Четвърто РПУ-Бургас, че на 21 септември през нощта колата на двамата е преследвана и обстрелвана от мерцедеса, с който обикновено се движи Георги Сивков. Четири дни по-късно става известно, че екшънът е дело на Станислав Петров - човек от обкръжението на Сивков.Отговорът на поморийската група не закъснява: на 21 октомври вечерта от покрива върху балкона на Петко Кръстев - най-близкия човек на Сивков, е спусната бомба-самоделка. С черно чувство за хумор върху пакета е залепена бяла роза. Бомбата не гръмва, но на 29 октомври наркобосът е разстрелян.След убийството на Сивков на пазара трайно се настаняват хората на Митьо Очите, като единственият им дразнител остава бившият сикаджия Пламен Дишков-Кела. На 26 декември 2000 г., около 3.40 ч., биячи на Митьо Очите нахлуват в бар Жега и без никакви обяснения се нахвърлят върху хората на Кела. В последвалия масов бой Пламен Дишков е ранен на две места в корема, но успява да напусне полесражението. Около половин месец по-късно - на 12 януари 2001 г., срещу дясната ръка на Кела - Диман Вълканов, е извършен атентат. Мишената оцелява като по чудо, защото трите куршума попадат в слабините и двата му крака. Месец след това, на 22 януари 2001 г., в латиноклуб Фениси избухва мощна бомба-самоделка. Тя е предназначена за Пламен Дишков-Кела, но на място загиват неговите бодигардове - Добрин Кафеджиев и Димо Колев. Няколко дни след атентата РДВР-Бургас се похвали, че по случая имало десетина заподозрени, единият от които - Валентин Ангелов, даже бил задържан. Причината за закопчаването му звучи банално - непосредствено преди атентата колата на Ангелов е забелязана пред латиноклуба. Малко по-късно Ангелов е пуснат срещу парична гаранция от 5000 лева. Сред разпитаните по случая е и Митьо Очите, но нищо повече. След неколкомесечно затишие, на 9 ноември 2001 г., срещу Митьо Очите е извършен жесток бомбен атентат. Вместо наркобоса обаче загива съпругата му, брат й и бодигардът на Очите. Само месец по-късно като извършители на престъплението са прибрани бургазлиите Стоян Димитров (Толупа) и Кероп Погосян, Николай Димов от Ямбол и Иван Рибов от Поморие. Всички те са били в групировката на Георги Сивков, която след разстрела му се влива в структурата на Пламен Дишков (Кела).В кървавия бургаски списък има още един атентат срещу Кела, но за него МВР не пусна и ред дори. Според неофициални източници на Параграф 22, на 12 април 2002 г. сикаджията е бил обстрелван край хотел Приморец в Бургас, но така и не стана ясно дали покушението е било заради дрогата, или заради официалния бизнес на Кела - петрола. За сметка на това, на 11 септември 2002 г., близо половин година - след Параграф 22, директорът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров на висок глас съобщи името на човека, който е поел бизнеса от компрометирания Димитър Желязков: Янко Гюров-Помориеца е вероятният наследник на несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите. От цялата структура или група, която гравитира около Очите, Гюров е с най-много гънки в мозъка. Той се изявява като техен стратег, като човек, който има разум. Всяко нещо, което предстои да се извърши, той го обмисля и планира. БОП целенасочено работи по този въпрос. Нито сме преставали, нито ще преставаме да следим делата на тези лица..., заяви уверено тогава ген. Петров и изобщо не си даде сметка, че си вкарва страхотен автогол. Защото днес, година и половина по-късно, Митьо Очите отново е главен герой в съдебно-криминалните хроники. Този път заради краден мерцедес и газови пищови, усъвършенствани за стрелба с бойни патрони. По този повод в сряда министър Петканов обяви в Бургас (по време на редовния отчет на местното РДВР), че се надява Очите най-сетне да бъде осъден. Прав е главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов да се възмущава от факта, че бизнесмени като Митьо Очите и хората му продължават на ходят въоръжени като кърсердари. Той обаче дълбоко греши, ако смята, че тримата ще влязат зад решетките с присъди по бързото производство. Единият вариант е Очите и хората му да признаят вината си за пищовите и колата, да сключат извънсъдебно споразумение и да отнесат по две-три години затвор условно. Най-вероятно обаче по случая ще бъде образувано предварително производство, чиято съдба е лесно предвидима - дълго и мъчително разследване, последвано от неколкогодишно ходене по мъките между съдебните инстанции. Време, през което може да се случи всичко. Примерно - един от гардовете на Очите поема цялата вина върху себе си, изгаря заради колегите си и след една-две години излиза на свобода за добро поведение в затвора. Може обаче да се случи и друго: изведнъж да се окаже, че пистолетите са били подхвърлени в колата, а тримата са ги открили малко преди да влязат в столицата. И тъкмо да се отбият до най-близкото полицейско управление, за да ги предадат, когато мерцедесът им е спрян за рутинна проверка...Всъщност - има и още един възможен изход: Митьо Очите вече да е изпял песента си и по-нататъшното му присъствие на пазара да носи единствено негативни последици за бизнеса. Иначе казано - той и хората му да са станали жертва на колегиален донос. Колкото до версията на добре осведомените източници, според която Митьо Очите бил взривил Стоил Славов - тя звучи по-скоро тъжно, отколкото смешно. Причината е, че ако специалните служби на МВР и следствието и прокуратурата в Бургас имаха нещо срещу Очите - било доказателства за извършено от него престъпление, било воля да го приберат на топло - той отдавна щеше да е зад решетките. Най-малкото с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Подобен извод е доста нелицеприятен, но фактите са такива: след всички кръвопролития в Бургас и региона засега единственият бандит зад решетките е Румен Димитров (Психото). Надеждите са, че осъдени ще има и по процеса за атентата срещу Митьо Очите, който започва в Бургаския окръжен съд на 26 март. Толкоз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във